247 949 резултата
Историята - своенравна жрица,
хроникьор на варвари е и патриции.
В аналите си равнодушно вписва,
междуособиците ни без победител,
рушащи бащината ни обител, ...
  139 
Не сънувай далечни морета,
светлосенки и син хоризонт
и не тичай ти сам след мечтата,
озарила небесния свод!
Колко бързо изнизват се дните, ...
  181 
Есен се понесе
в слънчевия ден,
радост ми донесе
с порив откровен.
Нежна е и грее ...
  147 
Ти си блед, и не че е бледа твойта кожа,
ами сърцето ми отказа вечно да търпи.
Избледня така и блясъкът от ножа,
с който ме прободе и остави рана да кърви.
Тече кръвта ми по колона от седефен гипс - ...
  160 
Присъствието ти в дадено действие
го одухотворява,дарява му сила
и то зазвучава Божествено
на фона на ежедневните сривове.
Ежедневието се превръща във празник, ...
  104 
Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.
От камъните си изграждаш мост, ...
  129 
Сега те гледам скришно, ангел мой
и твоята невинност ме пленява.
Без теб не зная кой е чужд и кой е свой.
Без теб светът е просто само плява.
Не даде Бог да ми се случиш в младостта. ...
  339  20  16 
Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...
  194 
Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави, ...
  136 
Питах се аз някога,
защо съществува ад
и вечни мъки?
Нима има хора непоправими,
толкова непоклатими ...
  210 
Ей тъй сагата започна-
с мадама запознах се сочна.
Джуката ми тъй увисна,
та чак до пъпа ми провисна.
Приказваше тъй гладко, меко, ...
  185 
Аз тихо над скалите полетях,
развях далече синята си кърпа,
във нечии очи без глас изгрях
в прегръдката си някой ме придърпа.
Разлистих се нечакана почти, ...
  152 
Когато са подложени на стрес
дори добрите кучета в един миг хапят,
а точно той е мотото ни днес
и чудно ли е, че и хората го правят?
Веригата опъната се къса, ...
  116 
Със ситни песъчинки – златен прах –
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи ...
  262  21 
Падат есенни листа,
отекват спомените в тишината,
опустяха дървените пейки,
осветени от лампите в парка.
Валят есенните дъждове, ...
  135 
Кланица - скотобойна,
рат, бран - човекобойна.
Касапене - животинско разчленяване,
воюване - човешко разпарчетяване.
Всяко поколение - ...
  129 
Вися някак в пространството.
С крака не докосвам земята.
От което е само по-странното,
че това е в реда на нещата.
Такъв е векът - всичко се рее. ...
  149 
ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? – ...
  115 
С дъх на късни праскови нахълтва есента,
в единствен миг при повей мек и хладен.
Подобно детски вик понесен с песента,
завърнал се в копнеж открито жаден.
Копнежът съзерцава с детските очи, ...
  94 
Обичам красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове
и чувството в душата
не спира да расте. ...
  147 
Думите са толкова лъжливи!
Подвеждат, заблуждават,
но и светли пътища показват,
събуждат трепети тъй живи!
И някой нещо казва, ...
  92 
С В О Б О Д А
Чрез ритуалите черпиме сила,но сме зависими,
по-добре е,да бъдеш неповторим,
търсещ свободно Вечният Смисъл,
който никой не е още открил. ...
  105 
Две шепи светлинки. Отде сега се взеха?
Не ги ли плаши вече вятърът студен?
Светулки ли ми прати август? За утеха –
да знам, че още той е лудо влюбен в мен.
Три палави акорди звънко вън запяха, ...
  164 
Да провидиш – проклятие или дарба е?
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...
  108 
ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
… не знам дали реалният живот на вас не ви се чини ненормален? –
но аз се питам – пълен идиот! – защо не станах някога хамалин,
чувалите да мъкна във зори – на корабите да ги тръшкам в трюма,
и цял ден да броя торби с пари, богат като Кортес пред Монтесума, ...
  108 
Не от криво ляво
става право дясно.
Някои другари
(бивши господари)
вече са господа ...
  94 
С усмивка, с поглед замечтан
пристъпвам по полята – към звездите.
Последен слънчоглед – залог отбран
и вече есенни са ми мечтите.
От коша с гроздове и дюли ...
  131 
К Р Ъ С Т О П Ъ Т
Холистично,реално погледнато,
световната енергетика продължава,да куца,
защото на фундамента й сбъркана е идеята
и Съдбата й лежи на ложето на Прокруста. ...
  111 
Ще преглътна и тази горчилка.
Дай от шкафа запаса с локум.
Тоз квартал заприлича на спирка.
А шофьорът - пиян е... и луд.
Друса здраво. Спирачките свирят. ...
  273  13 
В полетата на моите фантазии
римувам чувства – за да летят на воля
и да докосват сините мечтания
на утрото, целунато от Бога.
И все по-пареща се губя в нежността им, ...
  156 
Сред пожарища тръгвам и сам
се обричам на огнена клада.
Разтреперан, смутен, разпилян,
а душата е толкова млада.
Чак не знае какво е любов ...
  208 
Така ще я познаеш, че е Тя!
Отдавна знам, че любовта не се купува
ни с думи, ни с пари, ни даже и с дела…
Тя, просто идва, залива те и съществува
за кратко…, но винаги любов почуствана била. ...
  160 
Отвори си очите, моля те!
Виж звездите и нощния дъжд,
посребрява луна тополите,
тази нощ с мене виж ги.Веднъж.
Вън е хладно. Нормално. Есен е. ...
  146 
РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД
… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,
аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –
какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,
дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи, ...
  130 
Разпилявах се като листа в есента,
със слънцето се смеех, плачех в дъжда,
в чужди обувки неведнъж влизах,
изцедена от чувства сън не намирах.
Пътища трънливи и каменисти пребродих, ...
  201  13 
Кантар съм аз във дамска съблекалня,
е, вярно, стар модел, но право меря.
Стрелката ми е сто процента вярна!
Не вярваш? Качвай се веднага!
Но гола трябва, за да няма отклонения! ...
  165  15 
Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат, ...
  179 
ДУМИ ЗА ОБИЧ
Не цепя дума никога надве –
и – щом я кажа, думата не чезне.
Тя вихри се в табуни ветрове
и на въже люлее ме – ...
  188 
Отдавна хората говорят,
че в салама няма грам месо.
А други тайничко мърморят -
ядем ароматно РО-КО-КО.
Ядем, танцува ни корема ...
  124 
Тъмни сенки рисуват в мрака,
танцуват в нощта
и невъзможен е такта
на красивото пълнолуние,
гледката е едно огромно безумие. ...
  107 
Предложения
: ??:??