248 234 резултата
СУПА ТОПЧЕТА ЗА ГОШКО
Не ставам ни за Нобел, ни за Букър, простете, моля, тъжната ми вест?
И – топчето от супата засмукал – си сядам на писалището в шест.
Щом сетне пийна третата си бира, душата ми в пространствата лети!
Безмълвните безмери на Всемира пред мен открехват своите врати. ...
  155 
Последният щурец
Един човек с китара в ръка
с музиката си радваше хората!
Усмихнат човек с дълга коса,
раздаваше себе си, своята душа! ...
  183 
Лъжи.
Опияняващи, сладки.
Лъжи.
В това си добър.
Това го умееш. ...
  119 
Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...
  252 
Отдавна душата ми е много гладна,
сърцето стърже от липса на храна.
Стига с грубото им пренебрегване,
ще ги наситя с вкуса на любовта!
Слагам три лъжици привличане, ...
  140 
Как всеки има своя собствен ад
(и като ценност, ревностно го пази),
граден от страх, от грешки на инат,
от рани незарасли и омраза!
Как всеки в свое ъгълче мълчи ...
  220 
Холистичен живот
е живеене в хол.
Холистично да живей
и човек пак ще умре.
Живот - зар ...
  158 
По жарава вървим ден след ден, като вричане.
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме. ...
  158 
Дори когато всичко прецъфти
и залезът си пръсне козирката.
Земята – пак ще се върти.
И гълъбче ще гука в небесата.
Ще цвилят край тепето и коне, ...
  169 
„…Да излекуваме раната в душата на някой с добра дума е най-хубавото нещо, което можем да направим за него…”
Диана Стефанова - Писател
Като есенно ято, готово за полет,
подреждат се думите върху белия лист,
боричкат се, скачат, на високо говорят ...
  282 
ПОСРЕЩАЧЪТ НА ГАРА ВАРНА
Гара Варна. Посрещачи.
Влак на седми коловоз.
И ченгето бодро крачи.
По-велик и от Христос. ...
  153 
Вчера в детската градина
Слух един набързо мина
Че в края и на таз година
Всеки, нещо пак ще има.
Хубавото лято веч премина ...
  212 
Нашето приятелство минава
през спомени, истини, смях.
В годините силно остава,
защото вървим със замах.
Дали си помагаме с думи, ...
  145 
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...
  160 
Вървя по октомврийското поле,
а всичко изгоряло е ... и тъжно.
Над мен синее жаркото небе,
душата сякаш с трясък се прекърши.
Вървя и вдишвам пепелната прах, ...
  338 
От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
  168 
И се превърнах в есен изведнъж,
угасна лятото в очите уморени.
От тях наместо смях, потече дъжд
и плъзна хлад по тънките ми вени.
А златото на моите коси ...
  316 
ТИ СИ ПРОСТО ЖЕНА ЗА ПРЕД ГОСПОДА
… ще се върна за теб
от ръба на света – и над бездната,
дълги ветри във степ –
колко мои надежди изчезнаха? ...
  184 
ПАДЕЖ С ПРОСРОЧЕНА ДАТА
Засявам тишината с гръм,
с предчувствието за градушка.
Не помня съм, или не съм
афиш, от вятъра полюшван, ...
  169 
ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така, ...
  153 
Тя дойде… безцеремонно!
Изведнъж се появи.
Настани се в нас, удобно!
Идеалите смени!
И е тук - във всички сфери: ...
  200  13 
ЖЕНА МИ СЕ РАЗХОЖДА ПО БРЕГА
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега. ...
  263 
Тих полъх към вятър от друг свят
дошъл за да промени монотонност
в тоз град от лятото заспал
багри от нюанс във цветове
запазени, неотсечени дървета ...
  172 
Протегнах ръка към слънцето
и то се скри,
небето с черни облаци
цялото се покри,
и започна да пуска зловещи искри. ...
  146 
Заяц за столом сидел,
На бумажку он глядел.
В лапке карандаш держал,
Он сидел и стих писал.
Стишок этот был про птицу, ...
  122 
Блондинка тъжна - дойде есента.
Хербарий от цветя донесе.
Едно безсмъртниче запява песен
във вазата със име - Самота.
Сърцето - странна птица на перваза, ...
  255  12 
КУПУВАМ И ПРОДАВАМ ГЛАСОВЕ
Започнах да се нервя от зори
на есента, на зимата, на курвите,
познатите на всички маскари! –
пак ни подкарват сънени към урните. ...
  121 
Не искам друго
Не искам друго! Само да си с мен!
Очите ти със мойте да се будят
и слънцето да срещат всеки ден!
И всеки ден на ново да се влюбват! ...
  202 
Нежна целувка и топло дихание,
полет на птица, море, тишина.
Сърцето рисува докрай очертания-
нежна и плаха, добра светлина.
Когато обичаме тихо мечтаем, ...
  165 
КРИВА НИВА
... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва, ...
  146 
Напълнено със изсушена слама,
плашилото побито бе в бостана.
Погълнато в житейската си драма,
в сърцето му отворена бе рана.
Отдадени на празна суета, ...
  199 
По "Щурците"
Кълнем се никога да не те забравим!
О, не, не само две следи остави ти!
Веселина, Веселина, кой ще те люби сега?
И вървим след тебе тъжни сенки... ...
  214  19 
В съня ти, тайничко дойдох.
Нахлух в теб като неканен гост.
Притихнах в тишината ти.
Познах горчивината и,`
скрит в теб, скрит от мен ...
  234 
Клепачи натежават. С мъка гледам криво.
Небето осветено, ме привлича диво.
Към Воловар съм впила поглед. Търся А3.
Звездите смигат ми игриво. Казанът ври.
От дълбини далечни, зад пътища млечни ...
  115 
Дори телата си да съблекат до кости,
Голотата – до последната интимност,
остава си им Самотата –
девствено неприкосновена,
с безпрекословно произнесеното: ...
  152 
Щом се върнах у дома
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
  329  23 
Обичам
Обичам, когато се спуска нощта
и тъжно поглежда към мене.
Светът е изпълнен с безброй чудеса,
нощта е вълшебното време. ...
  175 
често
е „любезността“
прикритие на непочтеността
  110 
В Е Ч Н О Т О Д Е Т Е
То е безкрайната,красива заблуда
в безбройните изблици на любовта,
несъзнаваща,съществуването момента на трудности
на тази твърда,противоречива Земя. ...
  107 
Не стига, че си
долно ко*еле,
ами и трябва
да търча след теб.
Заявка за ...
  183 
Предложения
: ??:??