249 034 резултата
Момини сълзи
Вървя към моето село Тополница,
едно малко селце сгушено в планина.
Отварям отново сам аз пътната врата,
няма ги дядо и баба, те сега са в небеса. ...
  136 
"Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме"
Петя Дубарова
... за кой ли път...не знам
дали това е вярното решение ...
  194 
Момък в планината бродил,
по сума ти пътеки ходил.
Накрая езеро достигнал
и от земята жаба вдигнал.
Тя казала с човешки глас: ...
  184 
Възпитаните хора кротко стъпват,
не се намесват в чуждия живот.
От злоба и нахалство в миг потръпват,
но не отстъпват от планиран ход.
Възпитаните хора не заливат ...
  205 
Има нещо приканващо в нощта.
Завладяващ и обсебващ е мракът.
Отправяш далечен поглед в тъмнина..
и откриваш древен отпечанък.
Потръпва нещичко познато в същността, ...
  174 
Щом студът у нас потропа
на прогнилата врата,
взех да плювам по Европа,
с химикалката в ръка.
Слушал бях за континента ...
  230 
Не съм баснословен Крез,
но душата ми те кани:влез!
И разгледай богатите пейзажи
от нюанси и сезонни колажи;
и хоризонтите на надеждата ...
  222 
У мен не се откриват пищни форми.
И блясъка на погледа изгубих.
Едва ли е останал даже помен
от някаква предишна моя хубост…
Това съм аз - без грим и без червило, ...
  292  14 
Не ти ли писна, хей, не ти ли писна
край мен да си, среднощна самота?
И месецът тъй глупаво увиснал
в небето. Да сме трима на света,
когато даже думите заспаха, ...
  208 
В твоите очи,
аз видях своите мисли.
Ти мълчиш...
безкрайно тихо е.
И този безкраен дъжд ...
  176 
Всяко добро, умножено многократно
със зло... обжарено с злъч и отрова!
Нахално сочи със пръст, не търси
туй що е истина Свята.
Всичко е вече тъма ...оргия!? ...
  173 
Не мога да заспя. След тази нощ,
в която ти от моя дом си тръгна.
Небето ми? Съвсем без цвят и площ,
а спалнята с цигарен дим е пълна.
И този дим е свит над мен. Сега ...
  193 
БАЩА МИ СЕ ЗАВРЪЩА ВСЯКА ВЕЧЕР
… завинаги – или съвсем за кратко,
не знам, пък и не искам и да знам,
при мене се завръща вечер татко,
за да не пийвам винцето си сам. ...
  165 
Задряма ли за миг, кажи ми, Боже,
когато на света се пръкнах аз?
Та пътя ми – възможно невъзможен
не го ловят жалони ни компас.
Съдбата ми, кажи ми, как крои я, ...
  177 
на мечтателите
Роден е от
яростта
на вълните
и полетял ...
  138 
Най-лесно е да съдиш ти,
най-лесно е да обвиняваш,
но попита ли се за миг дори –
пътищата ни, защо се разминават?
Аз толкова сгреших, че ...
  261 
Безпокойството не спасява от наболели проблеми,
но ни изправя пред още по-сложни дилеми.
Туширано правилно с добро настроение
изживяно да бъде с благодарно хваление.
Отредено е, знаем, на много нива... ...
  184 
Днеска е последния ми ден,
в който възрастта започва с две.
Чувствам се напълно изцелен.
Изкуственото хич не ме влече.
Днеска е последния момент, ...
  148 
Бях на изборите с тате.
Втори път гласувах с мама.
А за трети ходих с бате -
няма никаква измама.
За четвърти път гласувах ...
  143 
надсвирване - ле -
обичаю древен и
все тъй напевен
  196 
Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?
Разкажи го добре. Искам дълго да помня
как се слива с небето. Кажи ми за блясъка
на вълната по залеза горда.
Опиши ми звездите по изгрев износени, ...
  226 
Бяла кожа,, изкушение,
палав поглед с обещания -
Муза гола, вдъхновение,
мъжки страсти и желания...
Вкус на устни и омая, ...
  365  18 
Виждал ли си как прашинка
танцува върху слънчев лъч?
Това е душата ми...
Виждал ли си как листенце
се рее със вятъра? ...
  163 
Ветре, ветре
Отвей ме с теб
в низини неизмерни и равнини непоглъштащи
Окрили нозете ми и изпий болните ми тегави,натрапчиви мисли.
Отнеси страховете ми в Африка, ...
  207 
Да се отделиш от колективния разум,
да отхвърлиш всички тривиални клишета,
колективната заблуда да пратиш по дяволите,
да вилнееш в центъра на всички прецесии...
Всички да те мислят за луд, ...
  106 
Ти чувал ли си да плаче сърце,
с пронизителен писък да вика безгласно,
като счупено по време на буря небе,
да се блъска в гърдите и там да е тясно?
Ти виждал ли си сърце да боли, ...
  183 
С вода природна и студена,
Да се облее, в река, ил
Езеро - потопи за миг човек – за
време кратко,
Елемент това е - от на мен, ...
  180 
за Бургас
Аз вървя по пътищата –
някога от мен
вървяни
и се питам ...
  108 
Къде са днеска опълченците на Шипка?
И панагюрските въстаници, къде са?
Заглъхнаха топовните гърмежи
в сърцето на Европа и Одеса…
Сега мълчат под каменни фасади ...
  226 
На високото дърво, в една хралупа,
Катеричка Рунтавелка храница трупа,
готви се усърдно за зимните дни,
когато навън сняг навали.
На стилажчето отдолу орехите нареди, ...
  245 
Търгуваш с гнева ми -
като с вчерашна бомба.
Внезапно настъпил мината - гърмиш изненадан. Копаем окопите на отчаянието,
стреляме се с поглед.
Лекуваме се с усмивки. ...
  201 
Вятърът навън пиян е
и в листата свири си,
а луната ще остане
в тъмните му ириси.
Да ми осветява кротко ...
  162 
Препускаме, забързани, търчим!
"О миг поспри!..." В тишина да помълчим!
Да усетим ароматът на телата,
онзи трепет на душата...
Слънцето да видим във небето, ...
  183 
СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
... крее в паметта ми слаба огънчето отпреди –
дърпа баницата баба, дядо стар чибук кади,
кончето пръхти във дама, кротко хрупа си сенце,
и – от полога със слама крадвам си едно яйце, ...
  149 
Библията знае,
че попаднала сама муха в миро всичкото разваля.
Войната нехае,
че последна империя сред бившите света проваля.
  155 
Вече вее хлад и мраз.В парламента се говори
повече за Дядо Мраз,а за Коледата спорят!
Липсват някакви пари,а бюджетът е на ръба!
Депутати огън ги гори:"за народа все тръбят,
че народът им дължи благодарности безброй"! ...
  255  12 
пожелаха му
на вдъхновението
попътен вятър
  205 
***
Ще взема да замина
в един и половина
за някой по-далечен и вечно слънчев град.
Омръзна ми от зима,
сърцето ми простина, ...
  156 
В годините неволно се променяме
забравяме във себе си мечтата
Завъртат ни безбройни отговорности
Поглъща ни за дълго рутината
Но там дълбоко в нас нали е жива ...
  149 
Любовта като
Вятъра свободна,
Като вятъра
Не знаеш,
В коя посока ...
  186 
Предложения
: ??:??