248 791 резултата
Чакана, търсена, толкоз желана.
Къде си, жадувана и често презряна.
Закъсняваща, уморена и престаряла
пътуваш към нас, дива и необуздана.
С устни момичешки, алени, ...
  268 
Всяко утро е щастливо,
носи нова радост, красота!
Слънцето е мълчаливо
и залива ме със светлина.
Всяко утро е чаровно, ...
  272 
Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...
  333 
Една звезда се стрелна към морето,
луната в самота увисна, почерня небето,
от скръб и болка облаците натежаха
и тежките им съ̀лзи към земята полетяха.
Изплашени и сгушени в клонака птиците ...
  1328  13 
Ние сме това,
което мислим нощем
и правим денем.
Време сме...
  350 
Когато се издигах поетично и в мигове усмихнати летях,
животът ме отнасяше цинично. В тъмата на живота замълчах.
Познават ме любимите ми хора и няколко запомнени жени.
Душицата пред тях си я отворих, но всяка безпощадно я рани.
Изгубих се по хилядите гари, пътувайки – словесен трубадур. ...
  270 
Луната пак е огледално бяла,
а в нея се оглеждат мислите ми
лутащите се стремглаво вдясно-вляво
и отделящи се мръсните от чистите.
А всъщност кое е чисто и кое е мръсно ...
  330 
Пак не спиш и се скиташ,
ти обичаш нощта,
може би я разпитваш,
аз понеже мълча.
Тя е всичко, което ...
  752  14 
Измъквам се от хорските очи,
изплъзвам се от трафика и стреса.
Измислям свят, където се мълчи
и се дочува само птича песен.
В сърцето на залязващия ден ...
  1127  14 
> Ако остане сам човек между четири стени
>
> Колко книги би прочел
>
> Колко редове би изписал ...
  236 
Някъде край бреговете на океана,
в близост до старинен фар
до вълни изплетени от морска пяна
имаше луксозен бар...
Бе истинско и чудно заведение. ...
  542 
Понякога съм толкова самотна,
не е създаден този свят за мен
и в тази страшна и дълбока бездна
лежи животът ми неизживян.
От огнения залез съм родена, ...
  252 
Не мислете за днешните грижи.
Не мислете за думите рижи.
Не гонете Михаля до дупка.
Не търсете от орех черупка.
Не търсете омайни миражи. ...
  249 
Във старата къща отново се върнах,
Без вещи а само голи стени,
И спомени хубави мъчно нахлуха,
Показват картини на отминали дни.
На секунди живот във моето място, ...
  468 
И този ден безславно си замина
Изпращам го помахвам му с ръка
Стрелките на часовника отмерват
отрязъци самотна тишина
Какво направихме пропуснахме и преживяхме ...
  1092 
Без или с маска,
на или без маскарад -
вечно маскара.
  268 
Болно е когато си предаден
от близък до теб човек
който дори не си направи
сметка че ти също си човек.
Когато паразит се вмъкне ...
  477 
Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен.
Нима си ти? Нима си ти детето ...
  1339  12 
- Не се роди и не живя,
ръчичките ти малки не докоснах.
Ти стана ангел- отлетя,
а колко силно аз се молех.
- Не се родих и не живях, ...
  917  14  24 
Морето приседна
на златната плитчина
с кост от акула.
И стана бурно!
Повръща вълни... ...
  404 
Има да учиш, момче,
колко трънлив е животът.
Оплел си си "трънен венец".
Избра ли си свойта Голгота?
Има да учиш, момче, ...
  584 
Луната пълнолика,
кръглолика,
ме вика
"Достигни ме,
докосни ме, ...
  304 
ОТВАРЯНЕ НА ХЛОПНАТИ ДВЕРИ
Все някога ще дойде лято
и в мрачната ми одая,
разпуснали коси от злато –
липите кротко ще валят. ...
  877 
Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
  393 
На лято ухае нощта.
На твоите тайни надежди.
Звездите са миг тишина
в безкрая и облаци нежни.
Сребристо перце е мечта. ...
  529  11 
"Този свят е сълза на самотно сираче..."
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш ...
  686  15 
Аз сега ще ги нарежа,
после ще ги посоля.
Във гевгира се отцеждат
от горчивата вода.
Скъпо олио в тигана ...
  569 
Искам да те чуя, ключа от твоето сърце
е във висока кула,
но да се качвам ли ме интересува,
дали това не е кошмар
или просто принуда, ...
  417 
Събудих се във утрото
на края...
Защо ли трябваше
да се събуждам,
щом беше утрото на края... ...
  277 
„Мирела“, мамо,
е име, в което са
слети три (с)тона
от (с)тоновата
стълбица - „ми“, „ре“ и „ла“, ...
  344 
Днес са тихи всички, кротки и добри.
Паднали сме ничком. Много ни боли!
Знам, че България клета се мъчи.
Тъжно старее в епохата жлъчна!
Лъв не реве! Той е котка послушна! ...
  315 
Народът стенеше от мъка,
тирани смукаха му сока,
от тях бе мачкан, тъпкан,
въобще съдба жестока!
И един велик, чист човек ...
  366 
Влудяващ аромат на ръж и лято
луната лавандулова търкаля,
в жаравата на утрото догарят
светулките, подпалили житата.
Въздига се росата към небето, ...
  433 
Не умирай сега, моя пъстра дъга!
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...
  491  11 
Дяволът калимявка надяна,
на бялото черно казва.
Ръси в църква тамяна,
от него Бог да ни опазва!
Направи "експертиза петорна", ...
  376 
Закъснява нощта. Закъснява защото е юли
и на слънцето дългите пръсти прелистват мечти.
Два наперени облака ваят си в розово кули,
по които небето да пали големи, искрящи звезди.
На липите парфюмът дъга е и дълго ухае. ...
  1328  11  24 
Ти виждал ли си чудо посред лято,
когато плисват слънчевите бързеи
и хукват необяздени в полето,
а облаците чак до пътя слизат,
подгонени като овце по билото... ...
  1071  14 
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
  1260  27 
Прости ми тишината между нас,
по устните мълчанието стене.
Заглъхна любовта ни, като глас
не стигнал нито тебе, нито мене,
за да ни каже просто да се спрем ...
  874  13  14 
ЗИМЕН СОНЕТ
Привикай лятото, нощта е
парад на сенки и желания
и нежните им очертания
тънеят мълком из безкрая – ...
  406 
Предложения
: ??:??