20 541 резултата
Сега живей приятелю, сега живей,
че той животът като река отминава.
Бори се с него, а понякога дори запей,
жив си, здрав си, само спомена остава.
Ако не ти харесва човече ти го промени, ...
  331 
Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...
  523  10 
Тя обичаше силно.
Тя правеше добро.
Бе човечна
и някак чистосърдечна.
Светът не я обичаше. ...
  1309 
-4-
Като пропаст бездънна
Шибил под мен се отваря,
в нови Истории да ме погълне,
които безкрай се повтарят... ...
  468 
Тялото ми се разтваря,
слива се със топлите лъчи.
песента ми подмладява,
тръгвам пак след своите мечти.
Тя душата е безсмъртна. ...
  577 
Когато сутрин будиш се самотен
когато вечер вкъщи никой не те чака
когато сам се чувстваш ти свободен
и сам със себе си се съобразяваш
Тогава как наричаш ти това ...
  601 
Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Книга трета - Обричането или Голямата ръченица
-1-
Здравейте,скъпи приятели!
Днес получих разрешение Свише, ...
  1163 
Обичам да се смея,
обичам и ти да се смееш,
а най- обичам да се смеем заедно,
защото тогава...
Света спира, ...
  1393 
Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам ...
  815  14 
И когато те видя
пак искам да се запознаем,
да си кажем "Хей, здравей!",
да започнем разговор случаен,
в който случайността липсва, ...
  2106 
Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна, ...
  545 
Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Тест или Бездната
-1-
"Да бъдеш или да не бъдеш?"
Въпрос със давност далечна... ...
  556 
Отлагането на Апокалипсиса или Шибил - душата на Миткалото и разбулването на Царичина
Началото на Края или Опит за навлизане в Теорията на Вероятностите
-1-
Той не говореше,нито шептеше,
крачеше бавно,красиво,изящтно- ...
  1094 
Събудиш ли се в бучка лед,
без мъж, без сила, без признание,
ти си посърнал слънчоглед,
затулен в ниското в изгнание.
Протягаш хилава глава ...
  440  11 
Ние сме това,
което мислим нощем
и правим денем.
Време сме...
  360 
Луната пак е огледално бяла,
а в нея се оглеждат мислите ми
лутащите се стремглаво вдясно-вляво
и отделящи се мръсните от чистите.
А всъщност кое е чисто и кое е мръсно ...
  353 
> Ако остане сам човек между четири стени
>
> Колко книги би прочел
>
> Колко редове би изписал ...
  252 
Някъде край бреговете на океана,
в близост до старинен фар
до вълни изплетени от морска пяна
имаше луксозен бар...
Бе истинско и чудно заведение. ...
  562 
Във старата къща отново се върнах,
Без вещи а само голи стени,
И спомени хубави мъчно нахлуха,
Показват картини на отминали дни.
На секунди живот във моето място, ...
  488 
И този ден безславно си замина
Изпращам го помахвам му с ръка
Стрелките на часовника отмерват
отрязъци самотна тишина
Какво направихме пропуснахме и преживяхме ...
  1111 
Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
  400 
Не умирай сега, моя пъстра дъга!
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...
  499  11 
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
  1277  27 
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
  441 
Морето синьо ме прегърна със своята вода,
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...
  501 
Градините ми са отдавна овехтели
забравени и рядко преполивани.
И дори да искам слънцето да е виновно,
това бе моя първа отговорност.
  301 
Красива бяла птица долетя,
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...
  330 
Полудял е капчукът следобед
И ръми и вали тъй набожно
Нали аз вече немога да плача
Облак прикрива луната тревожно.
Залез притихнал отново на запад ...
  675 
Имам само едно неуморно сърце.
То е моят най-верен приятел.
Всички други съдбата ми даде и взе,
всеки спомен е снимка изпратил.
И понеже животът превръща се в дим, ...
  458 
/дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева/
Жадувам днес да бъда светлина!
Душата си да сложа в стая бяла,
без мъка черна, болка и тъга,
където времето е тихо спряло. ...
  448 
Парченце малко от стъкло си имам
прозрачничко и с похлупак
там само слагам, нищичко не взимам
отварям и затварям пак.
Събирам в него и добро и лошо ...
  364 
С гуменки от плат, по къс ръкав,
с две лунички, бръснат с морска пяна
и прическа кактус резедав,
залезът си порка.
Мен ме хвана. ...
  1210  21 
То беше тъмна вечер в стая
озарена от незнайни векове.
И боите нови, пръскаха омая
от картина
пред която дъх започна да снове. ...
  1028 
За силните жени да пием, със сърца,
красиви, нежни с дълбоко скрита доброта.
Те борят се с живота, за техните деца,
разчитат на себе си в трудности и неволя.
Тези жени с нищо не може да ги съборят, ...
  434 
Прекланям се пред теб, земя,
пред силата ти да създаваш.
Бъди опора и в съня
и никога не ме предавай.
Родилен белег си ми ти - ...
  616 
Магьосник ли си, мистър Бредбърѝ,
как Лятото в бутилка ще затвориш?
За твоя еликсир добри пари
се готвят да платят, дочух аз, хората.
Не зная от глухарчета ли е, ...
  1107  11  42 
Лято
Би било добре да си до мен, лято,
когато тръгнат позлатените полета
да пътуват на дървени осеви коли,
да се прибират в блесналите къщи. ...
  671 
УПРАЖНЕНИЕ В ЗАБРАВА
Аз нямам опит с дългото мълчане –
често ми припарва под сурдинка.
Контурите за вик са очертани
в крехките сълзи на детелината. ...
  527  10 
Не ме е срам от бялото в косите,
те грижите са, дето преживях.
Не крия и умората в очите,
събрана в нощите, в които бдях.
Не ме е срам да сложа очилата, ...
  412 
Като шепот в дъжда,
Думите тихо се ронят
Като шепот в дъжда
Кой ли ме чува сега?
Искам да съм спокоен ...
  520 
Предложения
: ??:??