20 537 резултата
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЗАЛЕЗА
Дали килим ще разстеле –
от нежна, пухеста върбовка
и в розовото й шалте
ще ливне перестият облак, ...
  357 
Кой не знае?! Джани е лудият!
На вълшебник и маг не прилича.
Откъде – даже Лучко се чуди –
е намерил „надежда за всички“?!
През очите животът наднича ...
  884  18 
- Ах, докторе…
Ах, докторе…
Май заминавам…
Какво ще бъде след смъртта?
- Обикновеното… ...
  415  12 
Усещам как времето бавно...
превръща ме в купчина пръст...
Отивам си... малко по малко....
но нищо... такъв е светът....
Аз днеска търча по земята... ...
  692 
Пълнолуние
на Е...
С теб стоим на брега: удивени
от Великото чудо –Живота –
как от толкова много Вселени ...
  462 
Слеза растворила чернила -
Рассвет превратился в свет,
Поэзия - это сила,
Где сопротивления нет,
Где время – щелчки метронома, ...
  2420 
Не изпускай мига
Говори с баба си, без в телефона си да ровиш,
послушай майка си, че тази рокля не ти отива,
дори баща си, който под мустак мърмори,
че за този тип си твърде умна и красива... ...
  508 
Оказва се, че никак, друже не е лесно
в катранен век да се опазиш бял,
и с низост, или злост, като с парцал,
все някой близък през лицето ще те плесне.
Страниш от всички, занимание нелесно, ...
  381 
Наш освободител руският войник, брат,
загивал в борба за нашата свобода.
Водил заедно на Шипка със своя събрат,
в борба с турците, загивали заедно с ура.
И пак той дойде да се бие за родината, ...
  523 
Бойко се спря вечерта на площада.
Паметник гледа, направили там.
-Аз съм Мамарчев - шепти капитана -
Знаеш ме сигурно, г-н Генерал?
С турците бих се за ползу народа. ...
  379 
Каквото, а и както да ми кажете,
от сутринта ушите ми заглъхнали,
пищят, не чувам. Облаците даже те,
на топличко в очите са се пъхнали.
Деца оплаквам. Висват по оградите ...
  490 
«Сказали они, построим себе город и башню высотою до небес;
и сделаем себе имя, прежде чем рассеемся по лицу всей земли»
Книга Бытия
Собираю камни голосов -
Среди них и твои… ...
  2412 
ЦЕНАТА НА САМОТНИТЕ МИНУТИ
Желанията ми са прости –
не съм мечтала за пари.
Обичам да ми идват гости
и да беседвам до зори. ...
  797 
Луди сме и си го знаем,
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.
Остарях и побеляла ...
  313 
ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!
Щурче в ухото на луната
изронва тихички брътвежи
и тънки бримчици премята
паякът в сребристи мрежи. ...
  1020 
Той българина винаги е бил беден, сиромах,
обикновен човек, честен, не би сторил грях.
С честен труд, работи той от рано сутринта,
превива гръб на нивата, работи до вечерта.
Така от ранна пролет до късно есента, ...
  553 
И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...
  1253 
Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.
Образ нечий, бавно тами щъка, ...
  821  14 
Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша – ...
  2128  16  22 
Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят
душите ви. Отдавна загрубели, ...
  531 
Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...
  689 
ПИСМО, НАПИСАНО ПОД ЛУННА СВЕТЛИНА
На много тържества не съм била.
Пропуснала съм доста панихиди.
Не е победно копие игла,
с която ших покров – за да си ида. ...
  411  12 
Вървим пак заедно двама в нощта,
аз и моята красива любима самота.
Хванали сме се отново ръка за ръка,
вървим а вълните галят нашите крака.
Ти си само моя, любима моя мила самота, ...
  319 
Падат идоли от небето,
падат митове,
гръм да падне във мен -
място няма.
Само мистика. ...
  435 
Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...
  676  18 
***
Тих
вопъл.
Протяжен.
Майка плаче ...
  399 
Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган. ...
  536  13 
По пукащите есенни листа
пристъпям тихо с уморена крачка
и пак до болка същите неща
ума ми мамят като веща врачка…
Все същата така ненужна жал ...
  719  10 
«Слова «араб» и «еврей» означают – «человек с того берега», или
«человек с другого берега»
Мы все арабы и евреи,
мельчает наша жизнь – река ,
И дно взбирается на берег, ...
  2426 
Паисий Хилендарски
През дългите нощи с мастило и перо в ръка,
един отец в тъмнината показа светлина.
На българите историята написа той някога,
да се гордеят и помнят своя род и родината. ...
  693 
Лист след лист се рони,
скърби моята душа.
Взирам се в пустите простори,
бленувам за забравената свобода.
Цигарата в ръката ми догаря. ...
  459 
Онази мисъл: "Да бъда щастлива!",
в живота ме води през тръни и драки.
Научи ме тя... да не бъда страхлива,
със страха... да кръстосваме шпаги.
Да спорим със него, за прошка да моли, ...
  468 
Последната карта
От любовта се ражда поезията.
Първо не я забелязваш до теб.
После се случва да се разминете
без да познаете думи съзвездия. ...
  512 
ЕСЕННО
По
жълти
листове
без цел вървя ...
  529 
Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...
  554 
Не ме ли помниш? Аз те нарисувах
със чер молив когато бях на пет.
И дълго плодовете ти сънувах
когато моят свят от мене те отне.
Във клоните ти дядо върза люлка. ...
  697  10 
Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...
  736  14 
ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита. ...
  360 
...
Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
  439 
Разминах се между двама непознати
Просто минавах.
Мислех си: ще се шмугна между
вас, не ми обръщайте внимание.
Жената стоеше отпред, мъжът – ...
  767 
Предложения
: ??:??