3 869 резултата
Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
  182 
Слънцето като монета блесна...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
  239 
Ръцете ти - чужди
Посягам да ги докосна,
винаги ли са били толкова сухи?
Това те ли са?
Очите ти - чужди ...
  212 
Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
  246 
След дългия, монотонен ден,
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята, ...
  251 
Очите ми потъват в тези пирамиди обляни от слънчеви извивки...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...
  216 
Когато сърцето ти бушува,
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
  345 
От твоя скучен монолог ...
Едва душата ми не стана на хербарий...
Колко думи ти си противоречи и пропиля...
Аз колко много не чух, не искам твоя рефрен...
Силата в теб е било словото, празно като онази костелива черупка... ...
  169 
По старите върхове на моята неравност...
Се стичат моите ,обгорели дни в устрем да си отидат в спомени...
Стрелките ме бутат към тях...
Мразя часовник, кой иска живот в секунди?
Аз съм скъперник и алчно те гледам... ...
  400 
Прощавам на сърцето, което не бие за мен,
Прощавам на ръцете, които ме галеха
пламенно.
Прощавам всеки един момент,
изпълнен с фалшива галантност, ...
  236 
Всеки път видя ли те
е като за първи.
Прегръщам те, сякаш е Декември,
а студът заплита се в ръцете ми.
Защо остави го? Предател. ...
  253 
От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
  215 
Холодеет от минус двух до двадцати,
колит в груди..
Может, мне доктора обмануть?
- Как твоё сердце – болит?
- Чуть-чуть. ...
  674 
В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
  190 
- Обичаше ли го?
- Дали го обичах !?
Отказах се от всички заради него.
Предадох ги...
приятели, близки... себе си... ...
  516 
Какво делим с теб,
че все още не мога да се
разплатя със съдбата?
Нещо твое ли взех,
откраднах ли нещо, ...
  242 
Живеем в свят на свободия, ала без свята свобода,
във свят, във който грешни са ония, които слушат своята душа…
Свободен ли си ти, човеко, къпещ се обилно днес във свобода?
Свободен ли си в чувствата и в мислите си, свободен ли си в своите дела?
Свободен ли си без боязън да разголиш тази, нежната душа? ...
  186 
Социализиран самотник
Вземам телефона си в ръка,
приплъзвам с пръсти по екрана.
В миг отваря се една уста...
потъвам в една страна мечтана. ...
  177 
С теб не искам да бъда сама,
така силата в мен ме напуска.
С теб не искам да бъда сама,
така светът ми руши се на две.
С теб не искам да бъда сама, ...
  294 
В света ми вече няма сивота,
вече не ме боли както преди.
Защото най-накрая те открих,
и мъката вече се дели на две.
Днес се вглеждам само в теб, ...
  581 
/ "... ала горко томува, който
въвежда в изкушение. /
Ще дойдеш ли със мен
във дядовата къща
дето керемидената стряха ...
  300 
Времето е затворено в постоянна щампа...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...
  211 
Бях малко дете. Присядах до баба
и гледах ръцете и бели и слаби
как диплеха тънките листи.
Точеше баница.
Беше замесила бяла магия ...
  441 
Фосфорна луна ме събуди...
Улиците потънали в слепи фенери...
Търся сянка в тази катранена нощ...
Стъклата са самота, никой не иска да гледа през тях...
Чувам звуци на тези нощни същества... ...
  291 
Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
  190 
В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...
  270 
- Хей, момиче, не свеждай очи,
в тях има жарава, изгаря ме!
- Хей, момче, когато те видя,
целия свят озарява се!
Къде е сега момичето, ...
  631 
Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
  569 
Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...
  271 
Тиха нежна ноща,
Донесе си яркостта,
Звезди блещукаха,
Чак танцуваха,
Небето ясно ...
  174 
Нощта е нежна и тиха,
искам ти да бъдеш до мен,
да изгрее в тъмното надеждата за новия ден.
Нощта е особено едно чувство,
мистично и магнетично, ...
  366 
Като пролетта, събуждаща утрото,
като лятото разсъблякло нощта,
като есента запалила миговете,
като зимата сгушила се в огъня…
като звездите покрили небосвода ...
  666 
Птица в капан, заклещена в ума
Само желанието да разперя крила
ми помага да повдигам крехките ребра
А дори и да остана без пера
и в студената зима остана гола ...
  159 
Композитори сме на живота,
поети сме на чувствата си,
и ние изписваме съдбата си,
точно както и тя изписва нас.
И във всеки миг я изрисуваме, ...
  572 
Гастрит, артрит, конюнктивит,
болки в корема, сенна хрема.
А пък ако вечно си сърдит -
срива ти се нервната система.
Ендокардит, миокардит, перикардит, ...
  375  21 
Не е толкова важно
Акцентът силен и фатален,
Ненужен е най-често.
Нищо не е важно в степен такава,
Че да се набляга прекомерно ...
  256 
Залюбил съм, майко,
девойче българско.
Девойче българско,
като роза красиво.
И цъфна в сърцето ми ...
  361  12 
Метафората е рижав котарак,
точещ нокти по голи женски рамена.
Алегорията и тя, но в нея дамата
лежи в бездна без капка светлина.
В ръцете ѝ е незапалената свещ ...
  196 
Този живот се е побъркал,
да разделя, които се обичат.
Този свят се е побъркал,
от любов или от липсата и…
Този свят се е побъркал, ...
  285 
Когато ангелите като теб ме съзерцават с шепот...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила ...
  398 
Предложения
: ??:??