Vessymark
130 results
"Безразсъдство"! Не можеше да си избие от главата тази глупост. Страхуваше се. За първи път в живота си от цялото си сърце желаеше мъж да я забрави. Отпъждаше мисълта за него като досадна муха. Минаха няколко дни. Все още се озърташе, докато отключва входната врата. Имаше едно протмоне, където държе ...
  814 
Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова. ...
  516 
📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето ...
  706 
/Една безименна история/
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от вс ...
  1757 
/на ручея отровен с име на пожар/
Нищо от това не за мен било е,
вулгарно пак пристъпи във нощта...
... докато
везните безжалостно всеки грам са отмервали, ...
  533 
XXIX
Водата беше приятно топла. Плува крол, но бе изгубил представа за времето и дължините, които измина. Намираше се в един от най-луксозните президентски апартаменти, на последния етаж в хотел "Принчипе ди Савоя" в Милано. Римската баня беше единствена по рода си, обслужваше само обитателите на тр ...
  906 
Глава XXVIII
- Рая, моля те свали Оливер долу от масата. Не виждаш ли, че муцуната му е в чинията ти!
Рая се ухили, но като видя суровата физиономия на майка си побърза да свали малкия лакомник под стола.
- Федя, нищо не си хапнал. Добре ли си? Искаш ли Лидия да ти приготви нещо друго?
- Мамо не се ...
  848 
Живя ли?
Ти опита ли да галиш вятъра,
улови ли го с протегната ръка,
окъпа ли се в огъня на залеза,
миг преди да слее се с нощта? ...
  534 
Леден Водопад
Сънувах се във бяла риза
с блестяща, вързана коса,
с нозе поглаждащи тревата
и ръце, облени в светлина. ...
  408 
Харесвам се така разплакана
сълзи, едва побиращи тъгата,
с коси, разлиствани от вятъра,
солени устни пред заключена врата.
Харесвам се така с очи попарени, ...
  460 
Най-страшното не е пред очите
Скрива се във тебе с тишината
Ден след ден във плитка се оплита
За да изплува за последно до брега ти
Когато ни най-малко не очакваш ...
  477 
Посреднощ събуждам се в ридания,
и утрото посрещам през сълзи,
усещам се във плен на колебания,
и как сърцето търси повод да прости!
Може би защото някъде дълбоко ...
  372 
- Арчи, момчето ми, прибираме се, ела тук!
Арчи замръзна на мястото си. Устата му едва побираше меката гумена топка, която правеше физиономията му да изглежда щастливо усмихната. Наведе леко глава от което кожата над очите му се сбърчи. Не го изпускаше от поглед.
- Арчо, на теб говоря! Отиваме да ку ...
  1277 
***
Остани си там където
мислеше си че цъфтиш
Запази си и сърцето му
Да Можеш да го задържиш ...
  833 
Хербарий
Твоите очи убиват
с прекомерния си хлад.
Твоите очи - стрелите бяха,
приковали ме във жив хербарий. ...
  386 
Плач
Не взе ли достатъчно?
Не взе ли? Не взе ли?
Не взе ли всичката вяра, любов?
Можело още, да можело, можело! ...
  416 
Жадувано
Мечтая си за теб как те прегръщам,
как разтварям устните ти бледи
с ненаситна, пареща целувка
в очите ти как грейват слънчогледи! ...
  445 
Тази нощ изви се буря
и гората страшно разлюля,
а в утрото, разбудено от слънцето,
ужасяваща картина се разкри.
Насред почупени дървета ...
  377 
Избягвам да Поглеждам в Очите ти
Далеч, далеч във времето назад
споделяхме със теб една килия
и бяхме просто две добри деца,
но порастването промени ни. ...
  385 
Съществувание
Ще глътна шепа заглушители.
Не се страхувай, няма да умра.
Дори не вземам "скъпите" успокоителни,
изстрелите - тях само искам да обезглуша̀. ...
  336 
Без Разсъдък
Нима пак всичко се повтаря?
А умът ме лъжеше лукаво,
че болката във мен ще намалява
нужно ѝ е още малко време... ...
  364 
Прости ми
Ще ми простиш ли някога, дете,
мойта слабост и безсилие
и моята наведена глава,
когато трябва да се боря и "убивам"! ...
  411 
Майчина Молитва
/С очи отправени в небето/
Всяка нощ в съня си плача
Със невидими, изсъхнали сълзи
На сутринта подутите клепачи ...
  821 
ПОНЯКОГА
Понякога така ми се приисква
Да имам във сърцето си отрова
Която при опасност да разплискам
Да опазя туй, което ми остана ...
  334 
И ако Има Как...
Денят, във който всичко се обърна
И сакралното обви се в лед
Душата ми премазана посърна
И нямаше го бъдещето занапред ...
  436 
РУЧЕЙ ОТРОВЕН
Не знам докъде ще достигнем със тебе
Но искам поне да започнем
Търсих те нейде, но в по-друго време
Преди да повярвам яви се нарóчно. ...
  316 
Мечтите лутат ли се в мрака?
Къде отлитат щом ги нараним?
С нашето примирение и посредственост,
къде отиват щом си замълчим?
Щом опитваме се безогледно ...
  312 
Забулена Душа
Понякога сърцето ѝ се свива
Ей така не сетило любов
Кръвта ѝ луда изведнъж замира
Във вените, пропити с хлад ...
  352 
Глава XXVII
Очите ѝ натежаваха. Цялото напрежение от следобяда обаче, бавно отстъпваше място на приятната омая на бялото вино, което сервираха в самолета. Ирина рядко си позволяваше какъвто и да е алкохол, особено при полет, но днес нищо не вървеше по правилата. След скандала, който им спретнаха слу ...
  1015 
МАЙКА
/безценно/
Подарено време, мигове и часове
Ревнувам те дори като заспиваш
Ти си мойто половин сърце ...
  766  10 
НА ПРАГА
На вратата тихо се почука
- Кой е? - чу гласа си някак променен.
- Аз съм, отвори да вляза!
- Отбий се утре, днес съм уморен! ...
  1047  10 
Но не сама...
***
Днес изправена пред себе си заставам
С обрулена, оголена душа
И упреците свои опрощавам ...
  375 
Татенце кажи ми че ни виждаш
Тук всичко е различно от преди
Откакто теб сред нас те няма
Аз все те търся в чуждите очи
Пронизва ме дълбоко във сърцето ...
  1628  11  13 
В капан
Спираха те с думите, че си щастливец Хората случайни под дъжда
А красавицата редом с тебе
Предчувстваше в сърцето си тъга Извръщаха се зад гърба ни
И погледи изплакваха във мен ...
  413 
За конкурса
"Игрите на съдбата"
Цената на успеха
Очите му бяха студени като метал. Сиво синкавите им оттенъци се взираха в топлите, огнено червени нюанси на сочните праскови, пропътували хиляди мили, за да се озоват в спретнатата кошница на малкото магазинче в сърцето на Лондонското "сити".
- Шест п ...
  1969  11 
Глава XXVI
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната ...
  984 
Глава XXV
Огнян вървеше бързо към колата. В джоба му телефонът не спираше да звъни. Зарко се беше ухилил на екрана на айфона, когато с периферното си зрение видя как шефът му се приближава като ураган. Отскочи от седалката, за да му отвори вратата. Не го очакваше толкова скоро. Както винаги в такива ...
  1365 
... В СЪНЯ ПОНЕ...
Понякога в съня си смело
Хващам аз живота във ръце
Това, което през деня ме плаши
Нощем всъщност дава ми криле ...
  565 
ДЯВОЛСКА ЛЮБОВ
Когато се държахме за ръце
И слънцето над нас блестеше
И малкото посято в мен зрънце
Даряваше ни смисъл и растеше ...
  477 
Не, няма да те пусна да си тръгнеш,
като мираж край мен се завъртя.
С очи разпитвам всичките наоколо
сън ли беше или те видях?
И тази сладостна усмивка, ...
  399 
Random works
: ??:??