Dec 19, 2014, 2:08 AM  

Мисли за Времето и Вечността 

  Essays
2405 2 18
1 мин reading

 

 

"Когато искаме да вървим по пътеката на Познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя: необходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно!" /Мисана/


Време - това е Архимедовата сила, която възниква при "потапянето" на малките неща в големите.
За да измерим Времето на един обект е необходимо да го "потопим" в несъизмеримо по-голям от него. Например нашето Време - на Земята, отчитаме чрез звездите /в частност чрез Слънцето/. Времето на звездите - чрез Галактиката.
Времето на Галактиката - чрез Метагалактиката и т.н.
Тоест Времето възниква само, когато малкото се "потапя" в по-голямото.
Иначе казано, малкото обикаля /кръжи/ около по-голямото и това кръжене е Времето. Оттам идва и малко необичайното хрумване за движение на Времето по спираловидни силови линии. Времето хвърля геометричната си сянка /чрез тези спирални силови линии/ върху Пространството /съвсем видни чрез годишните кръгове на дърветата, чрез спиралните линии на охлювите и изобщо чрез цикло-броячите на всеки един представител на материалния свят/.
Големите неща са център. Малките са периферия!
Вечността е като Архимедов винт.
Фактически въртенето на винта ние възприемаме като постъпателно движение по спирали и това е Времето.
Вечността е един безкрайно дълъг Архимедов винт!


Бел. на автора: Това есе съдържа изцяло оригинални мисли на автора, които се публикуват за първи път.


© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Младене, ти имаш способността да провокираш главата да мисли. Супер храна за мозъчните гънки. Благодаря ти!
  • ТУК СПРЯХ ЗАЩОТО НАМЕРИХ НЕЩО РАЗЛИЧНО.МНОГО МИ ХАРЕСА. БРАВО НА ТЕБЕ.
  • 1. Благодаря ти за високата оценка, Симо!
    Желая ти весело посрещане на Новата година!

    2. Благодаря ти за двойката, Сотире! Тя е точно толкова израз на обективизъм, колкото пошлото ти твърдение, че новорегистрираните са свързани с мен. Но както казва Перикъл в една прочута реч пред атиняните - всеки в такава мяра възприема извършеното от другите, в каквото самият той е способен да го извърши.
    Все пак, дано Новата година ти донесе нещо хубаво и главното духовно просветление! Защото независимо с колко имагинерни ника си свързан ти
    и хората, които си оторизиран да обслужваш, си навярно и човешко същество, което изпитва самосъжаление към себе си от факта, че е марионетка /пък дори и само марионетка на себе си!/.
  • Благодаря, Роси! И за оценката и за коментара.

    Не остана вече време от старата година. Изтича безвъзвратно. Пристига Новата. Нека ти носи много вдъхновение за нови силни текстове, а също здраве, радост и успехи за теб и твоите близки!
  • Радвам се, че открих и прочетох!
  • Мерси, Поли! Честито Рождество от мен.
  • 1. Благодаря ти, Елица, че оцени високо и коментира с добро текста ми и скромната ми личност! Трогнат съм.

    Желая ти най-усмихнатия и слънчев ден във втората ти родина!

    2. Мерси, че оцени високо есето ми, Ели! Трогнат съм и ти желая весели празници!
  • Бях го пропуснала.
    Прочетох есето и всичко коментари - с подчертан интерес.
    Мисана, както вече се каза, ти имаш енциклопедични знания в много области от науката и културата. Затова отбиването при теб винаги е обогатяващо.

    Поздрави и сбъднати празници!
  • Благодаря, Илко и за оценката и за коментара! Споделяш нещо много ценно - за другите възможни времена. Биха могли да се приемат и като други измерения на самото време. Преди години, един мой приятел сподели с мен хипотетичната идея за многомерно време. Той дори си обясняваше амнезията и други форми на забравяне с това, че забравеното не е забравено, а просто влиза в друг ръкав-измерение на времето!

    Лека вечер и ново вдъхновение!
  • 1. Благодаря ти, Исмаиле, за високата оценка и за проявеното уважение към написаното от мен! Искам да знаеш, че никога не се поставям по-високо от някой, който има сърце и душа. Мисля, че ти ме разбираш добре и че ги имаш и двете.

    Лека вечер и нека онзи Бог, за който по света употребяват толкова много различни имена и го вписват в толкова много различни религии, пази теб и ближните ти!

    2. Благодаря ти, че оцени високо текста ми, Val!

    Светли празници!
  • Мисана, ти си Живата Енциклопедия на този сайт, а и не само...!
  • Мерси, Гери - световно известно /Найт Уиш/!
  • Благодаря, Марина, за този много интересен коментар! Всъщност въпросът как Архимед е запалил корабите на Марк Клавдий Марцел е много интересен.
    Защото едно от най-добре фокусиращите огледала трябва да има близка до параболоидната форма. Допълнителни изследвания показаха, че параболоидалната повърхнина може да се състои от съчленени много малки плоски огледалца и това увеличава рязко фокусиращата й мощ. Твърде вероятно е тази легенда да се окаже истина. Архимед има множество инженерни и математически открития. Да не забравяме, че на него приписват откриването на формулата, по която се пресмята обема на кълбото. У нас съчиненията на Архимед /по-точно онова, което е достигнало от тях до нас/ са издадени. Вътре се разисква въпросът и за спиралата на Архимед. Не е включено обаче оригиналното съчинение на Архимед, от което е видно как Архимед е намерил формулата за обема на кълбото - не по математически път, а с чиста механика, уравновесявайки това кълбо с два цилиндъра и един конус /обемите на тези тела са добре известни още от египетско време/. Присъствах лично на лекцията на проф. Ярослав Тагамлицки през 1969г. /сега вече покойник/, на която той докладва съдържанието на ръкописа на Архимед/, както и историята на неговото намиране. Текстът е оцелял по чудо, благодарение на това, че върху него е писано мюсюлманско съчинение. Той е намерен едва през миналия век от датски учен и то по случайност, който видял второто - скрито ниво на ръкописа, което се оказало знаменитото съчинение на Архимед. Впоследствие, Архимед строго математически доказва формулата си по начин, който сега бихме нарекли интегриране.
    Но спиралните криви на времето, за които аз говоря са все още неоткрити от съвременната наука. Те са по-близо до кривите разглеждани от гениалния австрийски математик /специалист по математическа логика/ Курт Гьодел /1906 - 1978/ и наречени в негова чест гьоделиани. Тези криви са свързани с един космологичен модел на Гьодел, наречен "вселената на Гьодел".

    П.С. За сериозно проявяващите интерес по темата, добавям на линкове оригиналната статия на Гьодел и още една, имаща отношение към нея:

    http://fuchs-braun.com/media/91ac4f6879c27351ffff8191fffffff0.pdf

    http://www.vis.uni-stuttgart.de/~grave/paper/VIS08.pdf
  • Много интересно от гледна точка на физиката и философията - какъвто е и Архимед..., като имаме в предвид, че той не е случаен - син е на астронома Фидий от Сиракуза..., наистина изследва множество криви линии в това число и спиралата - как бихме си представяли техниката без спиралният сегмент на винта, архимедовите тела и лост..., и т. н....!!!
    "Според една от легендите Архимед конструирал съоръжение от огледала. То било поставено около крепостната стена и насочено право към вражеските кораби. Силните слънчеви лъчи, отразяващи се в огледалата, причинили запалването на корабите и така вражеската флота била напълно унищожена."
    Да не забравяме, че той конструирал огромни вдлъБнати огледала...!!!
  • Благодаря ти, Ивелина, за този коментар! Радвам се, че написаното от мен ти е харесало.

    Приятен ден и весело прекарване на уикенда!
  • Много добро обяснение на времето, не само като физична, но и като философска величина!
    Прочетох есето няколко пъти - задълбочено и с интерес!
  • Благодаря ти, Ванина, за този прекрасен коментар, чрез който ти акцентираш върху основния закон /или принцип/ за съхранението /или неунищожението/. Сменя се само формата, за да се запази същността!
    Пръв Роберт Юлиус Майер формулира теоретично закона за съхранение на енергията - този крайъгълен камък, върху който се гради цялата физика, като наука. Но има още един закон за съхранението, който още не е открит. Забелязал съм го в хода на моите теоретични търсения. Той следва да бъде наречен - закон за съхранение на ентропията. Тзи закон е още по-загадъчен, защото привидно противоречи на нашия повседневен наглед. Но както, за да има на едно място в океана прилив, на друго трябва да се случва отлив, така и за да има някъде във вселената развитие, другаде трябва да се извърши регрес и упадък.
    Това обяснява и цикличните глобални катастрофи и редица още неща. Отбелязвам го във връзка с повдигнатата от теб тема в коментара ти, защото осъзнаването на закона за съхранение на ентропията се явява глобален ключ за обяснение на много от сценариите, случващи се във вселената!
    Мерси и за високата оценка!
  • Време, пространство, вечност...нищо не се губи и нищо не се създава, само преминава от една форма в друга.
Random works
: ??:??