Една несбъдната мечта
... Отново сме там... сред всички онези хора. Стоя на стола встрани и те наблюдавам. Всяка твоя усмивка кара всичко в мен да потрепне, а всеки твой поглед ме стопля. Всички момичета те гледаха и ти се наслаждаваха... а ти танцуваше за тях. Тялото ти е като изваяно и сякаш се носеше с музиката... А аз исках единствено малко от твоето внимание... Стигаше ми дори това, когато ме попиташ: „Как си?”, дори когато ме поканеше на танц... Ти бе толкова близко, можех да те докосна... и дори да те гушна... и в същото време - на километри от мен. Всичко бе като сън и аз му се наслаждавах... Изведнъж ти започна да се отдалечаваш в тъмнината... Не, не искам, моля те! Остани още малко... Аз протягам ръце и се опитвам да те докосна... Не чуваш ли гласа ми, не виждаш ли малките ми протегнати към теб ръчички?... Гласът ми отекваше, а ти се губеше в мрака, докато не изчезна напълно... Отваряйки очи, една сълза се стече по лицето ми... Тогава осъзнах, че ти никога няма да бъдеш реалност, а просто - една несбъдната мечта...
© Петя All rights reserved.
