В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда на кучето.
Стоян иска да пуши. Синът му си прави кафе. Той ще пуши след него. Само на терасата е позволено.
– Отвам да забия първия пирон в ковчега – казва бавно на жена си. – После ще направя сандвич за Иво.
– Добре. Отивай.
Спи ѝ се. И на него му се спи. Но трябва да стават. Иво пътува за Италия. Концерт на някаква важна техногрупа. Или нещо такова. Ще се срещне с негов приятел, той е студент там. Учи нещо невъзможно за произнасяне, но пък очевидно възможно за учене.
– Да не забравиш да си вземеш монетите – казва и щраква вратата отвън, за да не влиза дим.
– С тия монети ми оглуши главата – съобщава първия си яд за деня Иво. – Като че ли ако не взема тези евроцентове, голяма работа.
Майка ...