Nov 10, 2018, 9:42 PM

Мътно синьо 

  Prose » Others
930 6 8
2 min reading
В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш за тях с определено чувство, понякога клонящо към умиление, а друг път... просто въздишаш. Товарът по съхраненото виси на плещите ти, прокарал е линии по лицето и ръцете ти. Сега си този. Сега си тук и в момента.
Търсенията на душата отвеждат до градове, държави, светове. Разхождат по паркове, усамотени и шумни места, където кипи общото усещане. Те вдигат и принизяват до отчуждение, самота и привикване с горчивото на дъното на чашата. Живея и се смея. С нея съм и ми е толкова хубаво. Чувствам, че имам всичко и че животът ми принадлежи. Събуждам се и ето ме. Познават ме като онзи, който вечно търси Любовта, а тя бяга от него като дългогодишна заложница на тежък хомот.
Реалността е отрязъкът ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.Д. All rights reserved.

https://www.youtube.com/watch?v=tPMFAbhlDbU

Random works
: ??:??