5 min reading
Днес ми едно такова криво, още от сутринта станах с дъто нагоре. Изпих едно кафе, а то горчи мамка му, като пелин в устата ми. Това е защото съм на диета и го пия без захар. Еййй, на какви лишения се подлагаме ние жените, не вкусваме торти, сланинка, пици.... Два месеца страдания и глад, а коремът ми продължава да стърчи, като паметник на съветската дружба. Несправедлив живот, то всичко хубаво в него все е забранено. Дъвча си аз сухарите, пия си горчивото кафе и с жален поглед, като на куче пред месарница, гледам как моичкият набива пържени филии със сладко и сирене. Как пък не напълня тоз човек! Глисти ли храни или от огромното си желание да ме дразни не дебелее!? Слаб, като Робинзон след тримесечно корабокрушение. Яде бавно и с наслада дъвчи всеки залък, а аз като фитка на сухо преглъщам след него.
- Знаеш ли, Батман, време е да купим зеле и да го накладем, пък и туршийка да си направим.
Като чуя да ме нарича Батман и косата ми настръхва. Веднъж, когато беше малка дъщеря ни, застана ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up