Лепидоптерия
104 el resultado
Сега,
когато животът ми
се превърна във въглен
и когато вече нямам причина
да се обръщам назад ...
когато животът ми
се превърна във въглен
и когато вече нямам причина
да се обръщам назад ...
549
Онази нощ, ухаеща на лято
под синкавия звезден небосклон,
онази нощ, с теб когато
за първи път преплетохме очи -
не беше, не, не беше лято ...
под синкавия звезден небосклон,
онази нощ, с теб когато
за първи път преплетохме очи -
не беше, не, не беше лято ...
676
8
В съня ти тихо ще пристигна. Като фея
от приказка вълшебна ще простра ръце
към теб, а ти ще гледаш ме, несмеещ
да се помръднеш. И с трепкащо сърце
със имена безчет ще ме повикаш нямо. ...
от приказка вълшебна ще простра ръце
към теб, а ти ще гледаш ме, несмеещ
да се помръднеш. И с трепкащо сърце
със имена безчет ще ме повикаш нямо. ...
794
11
Ветрилото на сънищата пада.
Ъгълът на тайното с копнеж зове.
Редуват се усмивки в колажа,
творящ сънуваните мои светове...
Една мечта се сбъдва удивена, ...
Ъгълът на тайното с копнеж зове.
Редуват се усмивки в колажа,
творящ сънуваните мои светове...
Една мечта се сбъдва удивена, ...
652
3
Не ме мисли –
когато дойде вятърът, ще си замина.
Не ме жали –
когато утрото с любов ме стопли.
Не ме вини – ...
когато дойде вятърът, ще си замина.
Не ме жали –
когато утрото с любов ме стопли.
Не ме вини – ...
486
Две снежинки си говорят -
с вятъра ревниво спорят:
всяка иска още волно
да лети в небе охолно.
Ала, щом се заиграе, ...
с вятъра ревниво спорят:
всяка иска още волно
да лети в небе охолно.
Ала, щом се заиграе, ...
750
10
В косите си вплела житата
с два изумруда - очи -
плачеш - вече познала лъжата,
че обичана можеш да си...
Хайде, поплачи си - олеква - ...
с два изумруда - очи -
плачеш - вече познала лъжата,
че обичана можеш да си...
Хайде, поплачи си - олеква - ...
537
Кристалните ми усмивки ли? Строшиха се.
И купешките ми маски се изтъркаха.
А две пияни вишни - донапиха се
и в шейкъра на времето се пообъркаха...
Сервизът с порцелановите чаши? Изпочупи се! ...
И купешките ми маски се изтъркаха.
А две пияни вишни - донапиха се
и в шейкъра на времето се пообъркаха...
Сервизът с порцелановите чаши? Изпочупи се! ...
412
5
ІІ част
СЪНЯТ ПРЕДВЕЩАВА
Едва положил глава на речния камък, Агамор прекоси прага на реалността и навлезе в дебрите на непознатото царство на сънищата. Тялото му се отпусна, стори му се, че полита нагоре и лазурът на дневното небе го дари с ласката на слънцето си. Един топъл глас го заговори:
- Агам ...
СЪНЯТ ПРЕДВЕЩАВА
Едва положил глава на речния камък, Агамор прекоси прага на реалността и навлезе в дебрите на непознатото царство на сънищата. Тялото му се отпусна, стори му се, че полита нагоре и лазурът на дневното небе го дари с ласката на слънцето си. Един топъл глас го заговори:
- Агам ...
703
2
І част
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...
641
... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...
1422
6
- Сънувах странен сън! - каза Пилина с прозявка и погледна към Пилин, за да срещне неговия поглед.
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и за ...
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и за ...
1023
4
Остарял дрешник - Животът -
прибира парцали-души
и тъпче, и мачка с охота
нагънати нявга съдби...
Отколе с надежда събира ...
прибира парцали-души
и тъпче, и мачка с охота
нагънати нявга съдби...
Отколе с надежда събира ...
443
2
Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама. ...
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама. ...
700
5
Сега за тебе аз съм само остър спомен,
препъващ те в тъмното, понякога, нали?
Като камък съм насред океан огромен,
на който случайно се натъкваш ти...
Боли ли те, когато в мен се спънеш; ...
препъващ те в тъмното, понякога, нали?
Като камък съм насред океан огромен,
на който случайно се натъкваш ти...
Боли ли те, когато в мен се спънеш; ...
517
3
Прихлупено гледа небето
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и - ето -
кошерът притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято ...
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и - ето -
кошерът притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято ...
856
6
На рамото ми сложил си тежката ръка
като навъсен вечно, страшен бодигард.
Да, ти едва ли си пътека към върха -
по-скоро спирка на жлъчен булевард...
На пътя ми подложил си отрано крак, ...
като навъсен вечно, страшен бодигард.
Да, ти едва ли си пътека към върха -
по-скоро спирка на жлъчен булевард...
На пътя ми подложил си отрано крак, ...
437
1
Жигосани сънища.
Патрулираща самота.
Белязани пътища.
Екзалтираща тишина.
И очите ми – шарещи ...
Патрулираща самота.
Белязани пътища.
Екзалтираща тишина.
И очите ми – шарещи ...
406
3
И пак свечерена София блести -
с бързащите вечно тротоари,
огряни от рекламни светлини
и мигащите нейни светофари...
Пак тътенът на този буден град ...
с бързащите вечно тротоари,
огряни от рекламни светлини
и мигащите нейни светофари...
Пак тътенът на този буден град ...
561
4
Дали вече съм себе си наистина?
Май, от търсене, изгубих верния път!
Лицето си крия под маски изписани
и в приятелите си виждам врага.
Сякаш светът се стоварва отгоре ми, ...
Май, от търсене, изгубих верния път!
Лицето си крия под маски изписани
и в приятелите си виждам врага.
Сякаш светът се стоварва отгоре ми, ...
441
Заведи ме отново на нашето място -
заведи ме на пейката, скрита в парка,
дето с теб преди време сядахме често
и се докосвахме с тебе, сякаш без мярка...
Заведи ме там, дето творяхме любов; ...
заведи ме на пейката, скрита в парка,
дето с теб преди време сядахме често
и се докосвахме с тебе, сякаш без мярка...
Заведи ме там, дето творяхме любов; ...
504
Подарък огромен ще ти направя,
за Коледа бяла ще ти го подаря.
Сякаш магия от мен е излязла
и променя с вълшебство света!
В нощ прекрасна –лунна, снежна, ...
за Коледа бяла ще ти го подаря.
Сякаш магия от мен е излязла
и променя с вълшебство света!
В нощ прекрасна –лунна, снежна, ...
370
1
Дантелена нощта се спуска.
С червени нокти залеза дере.
Денят блажено се отпуска
сред разтвореното деколте
на вечерта, пламтяща диво ...
С червени нокти залеза дере.
Денят блажено се отпуска
сред разтвореното деколте
на вечерта, пламтяща диво ...
576
1
Мога да умра от болка.
Мога да се пръсна без сълзи.
Мога и да чакам дълго.
Ала е безсмислено, нали?!
Мога да се боря тихо. ...
Мога да се пръсна без сълзи.
Мога и да чакам дълго.
Ала е безсмислено, нали?!
Мога да се боря тихо. ...
517
Капчуците запяха
нова песен
от ласката
на ръждивото слънце
и прехапали устни ...
нова песен
от ласката
на ръждивото слънце
и прехапали устни ...
852
3
Сигурно снегът
и острите покриви
изпитват мъчителна болка
от раздялата си -
за кратко прегърнати ...
и острите покриви
изпитват мъчителна болка
от раздялата си -
за кратко прегърнати ...
455
3
Мразя, когато се връщаш намръщен,
мразещ и себе си, мразещ и мен.
Мразя, когато говоря, а ти се обръщаш
и мразя, когато с омраза мълчиш.
Аз мразя, от тебе аз повече мразя ...
мразещ и себе си, мразещ и мен.
Мразя, когато говоря, а ти се обръщаш
и мразя, когато с омраза мълчиш.
Аз мразя, от тебе аз повече мразя ...
627
7
Умряла е луната тази вечер.
Звездите, като стражи верни
до нея, прикрили очите си вече,
облякоха дрешките черни.
И черна нощта се натрапи ...
Звездите, като стражи верни
до нея, прикрили очите си вече,
облякоха дрешките черни.
И черна нощта се натрапи ...
898
2
ЯКОБСОН
СТРУКТУРАЛНИЯТ ПОДХОД КЪМ ТЕКСТА
(МОСКОВСКИ И АМЕРИКАНСКИ ПЕРИОДИ)
Изключителният творчески път на езиковеда започва още от ученическите му години (1906–1914) със събирането на московския градски фолклор. От интервюто на ЦВЕТАН ТОДОРОВ става ясно защо ученият се ограничава в рамките на този ...
СТРУКТУРАЛНИЯТ ПОДХОД КЪМ ТЕКСТА
(МОСКОВСКИ И АМЕРИКАНСКИ ПЕРИОДИ)
Изключителният творчески път на езиковеда започва още от ученическите му години (1906–1914) със събирането на московския градски фолклор. От интервюто на ЦВЕТАН ТОДОРОВ става ясно защо ученият се ограничава в рамките на този ...
4907
1
Щом покаже рог луната
и небето притъмни,
Сънчо, хващайки децата
за ръчичка, им шепти:
Приказки ще ви разкажа ...
и небето притъмни,
Сънчо, хващайки децата
за ръчичка, им шепти:
Приказки ще ви разкажа ...
828
7
Най-трудното в този живот
е мисълта, че той е само един
и в него липсва най-вече любов,
която един с друг да делим.
Овълчени нижем обиди; ...
е мисълта, че той е само един
и в него липсва най-вече любов,
която един с друг да делим.
Овълчени нижем обиди; ...
554
1
1
Бездействието ме убива бавно.
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога. ...
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога. ...
698
3
В детската стая на Цветка
имало кукла мечта.
Макар да била тя кокетка,
любимка на Цветка била.
Косите ù слънчево светли ...
имало кукла мечта.
Макар да била тя кокетка,
любимка на Цветка била.
Косите ù слънчево светли ...
1915
8
І част
През много съзвездия и през много галактики от тук насред звездният кръг на историята имало малка планета. Атмосферата ù била изпълнена с вопли и тя изглеждала като мъничка мъглява точка посред ширналите се огромни планети наоколо ù. Натам корабът `Одисей` и екипажът му се били запътили, за д ...
През много съзвездия и през много галактики от тук насред звездният кръг на историята имало малка планета. Атмосферата ù била изпълнена с вопли и тя изглеждала като мъничка мъглява точка посред ширналите се огромни планети наоколо ù. Натам корабът `Одисей` и екипажът му се били запътили, за д ...
2332
Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си ...
1267
1
Гарата...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...
934
4
... И покълна между нас лъжата... пропълзя на пръсти, тихо, и се шмугна помежду ни. Почвата ù се стори, вероятно, подходяща и тя разцъфна като красива орхидея. Ароматите ù се разнесоха във въздуха и затрептяха благоуханно. Мамещите ù тичинки се протегнаха и сграбчиха заблудените ни души.
Наркотик!
О ...
Наркотик!
О ...
1694
1
Слънцето, склонило глава, преваляше в остри тонове към кривките на планините. Безкрайността на пътя вече се блъскаше из мислите ми и усещах как налудничавостта ù изпъваше нервите ми. Спътникът ми се беше отпуснал и ритмично похъркваше на не толкова удобната седалка в автобуса. Само моторът му шепнеш ...
749
3
Слънцето клонеше към залез и обагряше в червено, приготвилото се за дрямка, небе. Топъл задух цареше в простора и прихлупваше още повече натежалия въздух върху покривите на къщите. Кърищата бяха опустели. Глъчка се носеше от дворовете, дето играеха децата на хладина след огнения жар на слънцето през ...
949
Нощта тъмнее в своята доба.
Чернее с нея и градът ни смълчан,
но някъде в нечия чиста утроба
се ражда миг - и очакван, и дълго мечтан...
Пътеките на нощното дихание ...
Чернее с нея и градът ни смълчан,
но някъде в нечия чиста утроба
се ражда миг - и очакван, и дълго мечтан...
Пътеките на нощното дихание ...
608
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
