valiordanov
1.812 el resultado
Не мога да съм клоун под дъжда.
Абсурдно - да съм дъжд от клоунада.
Раняват ме най-дребните неща,
а едрите ме изпаряват.
Истината влача със въже, ...
  367 
Зазидаха я царската врата,
но белите останаха без пешки,
а черните посрещнаха смъртта
след груби офицерски грешки.
Остана пусто бойното поле, ...
  473 
Дърветата отдавна прецъфтяха
и Лондон не заспива под мъгла.
Далеч в снега, до бащината стряха
кокиченцата пръскат белота.
Отдавна тука пойни птички пеят, ...
  350 
Пет века кървиха венците
и забулени майки кълняха.
И се сбираха в локви сълзите
във очите на родната стряха.
И мълчаха камбаните мъдро ...
  757 
За какво са ми криле,
щом не мога да летя?
По житейското поле,
липсват дъхави цветя.
За какво са ми ръце, ...
  389 
Едно дете с крачетата си боси
не искаше да влезе в този свят -
на много незададени въпроси,
на комплименти и душевен глад.
То вярваше във слънцето щастливо, ...
  495 
Изписаха се тонове хартия
за българският син на Господ-Бог.
Обаче истината някъде се крие
и робът продължава да е роб.
От делото МУ свято - само думи... ...
  413 
Ще ти задам въпрос човешки
(присъщи са ми много грешки) :
Кой народен депутат
не бе оноден из-отзад?
Пред изборите - на късмет... ...
  448 
(английско хумористично-тъпо)
Нямах днес спирачка,
нищо че са в стачка.
Станах още в мрака,
за да хвана влака... ...
  305 
Зарязах днеска всичко, ей така.
Учудих се дори, че го направих,
зарязах неморалните неща,
а после за моралните забравих.
Зарязах отговорност и стремеж. ...
  480 
Да. Паднах. Всичко ме боли.
Мълчанието вече не е чуждо.
Очите ми крещят със сто сълзи,
аз имам от спокойствието нужда.
Не са ми нужни питащи въпроси - ...
  359 
Денят приключи. Спусна се нощта.
Звездите затанцуваха в небето.
Луната, уморено се прозя
и хвърли ми заразата в лицето.
Някаква любов загъделичка ...
  382 
Отдавна мойта муза е заспала
под купола на пъстрия живот.
А съвестта пред мелница е спряла,
да бъда или не аз Дон Кихот.
Нахапан от беззъби помияри, ...
  409 
Георги се провикна към Иванчо:
"Честито име! Ти бъди честит!"
Ала защо не викаше така на Данчо?...
Зад този поздрав има номер скрит.
Иванчо се подсмихна дяволито ...
  493 
Не си мисли, че сам съм, мамо.
Аз имам четири стени,
приятелите от екрана
и във сърцето си ми ти.
Разглеждам снимки на трапези, ...
  539 
Дядо Коледа, искам да зная,
когато си бил ти малко дете,
кой подаръците ти е доставял
и кога тази работа я пое?
Как се казваше твоята майка ...
  429 
Игнажден е и първа влезе - тя.
Наверно битието се нарежда.
Не вярвах в ненаписани неща,
но първа влезе моята Надежда.
Надеждата, че в Родната страна ...
  982 
Мразя да рисувам небеса.
Господи, рисува ми се маса.
Даже и да бъде празна тя,
пак да я рисувам съм съгласен.
Четири крака, върху земна твърд, ...
  492 
на Вася
Три години делихме сълзите
и усмивките бяха за двама.
Аз не помня да бяхме сърдити
и не помня скандал, нито драма. ...
  449 
Господ здраве да дава на вятъра,
че обдухва света с изумления.
Ако всички обичаха театъра,
нямаше да има представления.
Аз не приемам шегата за драма, ...
  410 
Мирише под елхата, няма спор.
Ох, как ме задушава аромата.
Мирише на умрял и съхнещ пор.
Нужна ли е или не - елхата?
Вони като незнайни светове. ...
  382 
Господи,
накажи ги всички,
които
не са съгласни
с това наказание. ...
  416 
В кухнята той кротичко стои.
Ледът му се разтапя от душата.
Прочитам си " Две хубави очи",
преди да го поставя във тавата.
Напълнил съм го с орехи и лук, ...
  396 
Ши Ти Го бе силен като змей.
Всички се страхуваха от него.
Ала животът е Панта (не) рей
дори да си със президентско его.
Ши Ти Го не искаше лъжи. ...
  345 
Пред посолството в Лондон
минават различни хора.
Да, те са толкова много
и все на английски говорят.
Трибагреник гордо се вее ...
  362 
Годините ни са камбанен тътен.
След ударите ехото се носи.
От раждането си човек е пътник,
решаващ куп съпътстващи въпроси.
Ти си като лястовица бяла, ...
  633 
Пак идва зима. Лятото е спомен.
На есента листата са в земята.
Дървото без листа е - аз без корен.
И аз съм есен, щом не съм в страната.
Да, идва зима. Казват, ще е люта. ...
  488 
Погледни през прозореца
колко много кокичета,
колко малко са хората,
колко много все тичаме.
Колко облаци стихват ...
  601 
Мълчим... След малко в новините
ще видим кръв и сълзи по лицата.
Студентите ни, пак са били бити.
Пак бият бъдещето на страната.
Но случката, която ще разкажа ...
  358 
( Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно случайна)
Беше най-слабият в клас.
Имаше среден успех - две.
Често не влизаше в час,
а и защо ли му бе! ...
  433 
Пак е утро като всеки ден.
Пак очаквам влакът да ме вземе.
България е пак изцяло в мен.
Пак се боря с делнични проблеми.
Пак подреждам пешките пред царя. ...
  460 
Мен пак ме хвана мострата на лудост.
По-тиквено не съм се чувствал даже,
когато съм пълзял във зла заблуда,
че тиквеното трябва да се маже.
И образи подобни днес се зъбят ...
  395 
Ще те попитам ден преди деня
във който се пробуждаш, мила моя:
Дали аз мечи сън сега не спя
и трябва ли за сънища да ровя?
Будителите търсят интерес. ...
  330 
Мен вчера ме изгаря като утре,
а утре преповтаря мойто днес.
Робуваме на някакви минути,
а всъщност сме в безкраен интерес.
Най-истинските облаци са сиви, ...
  466 
Часа смениха просто ей така
и почна много рано да тъмнее.
Когато се събудя сутринта,
зад облаците слънцето се смее.
Някак неестествено е в мен. ...
  416 
Понякога скала се чувствам,
понякога - подритнат камък...
Живея само за изкуство
и то разгаря моя пламък.
Понякога се чувствам риза, ...
  954  10 
Тя не вървеше по сините облаци.
Тя не усмихваше идния ден.
Тя не тъчеше килими розови...
Тя просто бе част от мен.
Тя знаеше как дъвчат проблема ...
  371 
Питаш ме, но няма да ти кажа.
Ще изчакам да се появи.
Пред компютъра стоя на стража,
рестартира и сега мълчи.
Питаш ме за някакви държави. ...
  464 
Добър ден, извини ме, прости...
Прости думи, но казват се трудно.
Ако първи използваш ги ти,
ще отвърнат дори да е чудно.
Всеки иска уж първи да е, ...
  413 
На дивите зайци останаха само хранилките.
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни. ...
  525 
Propuestas
: ??:??