selivrek
126 результатов
Малките ти стъпки
по мокрия пясък
и сладкия ти глас:
Мамо, веднага ела.
Слънцето облива ...
  317 
Нищо не върви,
щом съм наранена,
нито стиховете даже,
ни песните или живота.
Предадена се чувствам ...
  237 
Не, че ме обичаше, нали?
Не, че нямаше живот без мен.
Твоето бе просто луда страст,
което всичко в нас
докрай изпепели. ...
  230 
Сбогом любов
сбогом вселена.
Явно за щастие
не съм аз родена.
Нямам покой, ...
  795 
Отдалече чувам
тихите ти стъпки.
Сърцето ми бие лудо.
Обземат ме тръпки.
Усещам сладкия ти дъх ...
  377 
Върви неуморно човека,
без посока и багаж.
Няма къде да отиде,
нито кой да го спре.
Поне жена да имаше ...
  227 
Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш.
Пенсия ли имаш ...
  547 
Всичко ти прощавам.
За болката голяма
и сълзите в очите,
щом само си помисля,
че до мен те няма. ...
  210 
Не мога вече
аз да отричам.
Волно или неволно,
още те обичам.
Бягам от тебе, ...
  201 
Ах, тази моя
неспокойна душа.
Пак се налага
да ù дърпам юздата.
Да не тича бързо ...
  254 
Какво момиче бях,
весело, сърдечно.
Песни си припявах,
усмихвах се вечно.
Каква жена бях, ...
  277 
Брачната клетва
къде остана?
Защо така лесно
стигна до измяна?
Дали другата ...
  965 
За любовта ще бъде
последната ми песен,
Макар че вече потъвам
в мрачната си есен.
Любовта, която ...
  235 
Веднъж слънце да изгрее.
Топъл вятър да повее.
Да зашуми гората,
да избуи тревата.
Весел кавал щом засвири, ...
  305 
Връщаш се сутрин
и се кълнеш, че ме обичаш.
Крещиш, че си ми верен
и след друга не тичаш.
Аз искам други неща. ...
  213 
И ти, о смърт, не си така
зловеща,
пред това сърце огромно
и горещо
раздало всеки трепет свой ...
  284 
Стихове мои от душата взети.
Радостта и болката
на всички поети.
Ще накарате ли
поне едно сърце ...
  360 
Уж вървяхме
по тясна пътека,
притиснати плътно
един към друг.
А как се разделихме, ...
  228 
Скъпи приятели,
Всички, които четете моите стихове и с присъствието си и топлите си думи ми дадохте кураж, да вървя напред. Бих благодарила на всеки поотделно, но аз нямам компютър и само с добрата воля и доброто сърце на една жена съм в сайта.
Животът не ми остави много, но все пак имам какво да ви ...
  544 
Бавно пада снега,
а всяка снежинка
е като сълза на сираче,
което никого си няма
и горестно плаче. ...
  368 
Горестният ми вик
разкъса тишината.
Вдигнах ръце към небето
и помолих земята
да те върнат при мен. ...
  204 
Не че ме обичаше, нали?
Не че нямаше живот
без мен.
Твоето бе просто
луда страст, която ...
  230 
Не ми трябва
безметежно битие.
Буря в живота си търся.
Силата си нека да покаже.
Тътен от Балкана, ...
  293 
Когато останеш без дом,
останеш и без близки даже.
Когато толкова боли,
че не можеш да извикаш
или сълзица да извадиш. ...
  276 
Само Бог е вечен.
Вселената – също.
Тя е безкрайна,
а Бог – вездесъщ.
А човек е птица ...
  267 
Получих награда
за любовта си голяма -
изпепеленото ми сърце
и бистрите солени сълзи
по изнуреното лице. ...
  264 
Нежен камбанен звън,
прекъсва крехкия ми сън.
Гали слуха ми
и сякаш ме вика.
„Бързо излизай навън.” ...
  246 
Поправих на съседа телевизора,
но му счупих стола.
Нали хляб трябва да яде и Никола.
Той пък му повредил водопроводния кран,
че деца храни Иван. ...
  294 
Помирих се, че съм остаряла.
Повехнала и побеляла.
Процес биологичен.
Макар болезнен
и доста неприличен. ...
  258 
Може паметта си
да загубя.
Името си да забравя
даже.
Но буйния пулс ...
  311 
Слънцето усмихнато поглежда.
Днес е сиромашко лято!
Въздуха ухае на цветя.
И сякаш плуваме с теб
в това уханно злато. ...
  369 
Бездънното небе
ни гледа с укор ням
и гневния му дъжд
дави земята.
Гневът е толкова голям, ...
  287 
Един зелен поглед,
две горещи устни.
Яка мъжка гръд,
ръка една, която
не иска да ме пусне. ...
  682 
Олигарсите по света
се награбиха яко.
С бисери и диаманти,
тонове със злато.
Но продължават да живеят, ...
  285 
Какво ли мога да дам
на скъпия си роден град
и на добрите хора в него?
На тихите води на Тунджа,
небесните звезди над нас, ...
  269 
Любовта е сладка измама,
която разбива сърцето.
Но дори да страдаш от нея,
съжаляваш, когато я няма.
Любовта е сладка измама, ...
  643 
Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш?
Пенсия ли имаш ...
  433 
Усмихнатият розов храст
разнася облаци ухания.
Разтърсва скучния ни свят,
събужда хиляди желания.
За тръпнещи устни, черни очи ...
  322 
Обичам тази земя.
Тя е покрита докрай
с костите на моите деди.
Тук жени са любили,
деца създавали, ...
  281 
Къщата на баба,
весела, засмяна,
с червения покрив
и бяла премяна.
Цветята на двора ...
  323 
Предложения
: ??:??