16.04.2011 г., 11:00

Запустелите къщи

2.5K 0 11

Като грохнали тъжни старици

край обраслия в бурени път,

скрити зад подивели лозници,

запустелите къщи мълчат.

 

Закованите, прашни прозорци,

сякаш са ослепели очи.

Вместо стъпки човешки на двора,

буйна млада коприва цъфти.

 

Престарелите майки ги няма -

да поседнат на припек отвън.

Светлинка през нощта да запалят.

Синовете да чакат насън.

 

Две череши презряват. И смучат

сладък сок зажаднели оси.

Пред колибката празна на кучето

разкопчана каишка лежи.

 

                                                                   май 1993

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 10 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...