paloma66 (Гълъбина Митева)
16.04.2011 г., 11:00

Запустелите къщи

  Поезия
2.6K 0 11

Като грохнали тъжни старици

край обраслия в бурени път,

скрити зад подивели лозници,

запустелите къщи мълчат.

 

Закованите, прашни прозорци,

сякаш са ослепели очи.

Вместо стъпки човешки на двора,

буйна млада коприва цъфти.

 

Престарелите майки ги няма -

да поседнат на припек отвън.

Светлинка през нощта да запалят.

Синовете да чакат насън.

 

Две череши презряват. И смучат

сладък сок зажаднели оси.

Пред колибката празна на кучето

разкопчана каишка лежи.

 

                                                                   май 1993

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Какво остава след нас остават 8 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 7.8K 4.9

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Поезия 10.1K 5.0

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 5.6K 5.0

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Поезия 5.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.3K 5.0