670301
1 387 результатов
една руса циганка
със зелено под ноктите
с маркови турски дънки
и яке тип "кожено"
уморено пътува в утрото ...
  439 
На сергията за илюзии
аз направо ще питам: "Колко?".
Иззад ъгълчето на устните
се изплъзват мустак от котка
и припламващата преструвка ...
  373 
още на времето трябваше да ми кажеш
ти си лоша майка
раждаш деца и ги изоставяш
дори не се грижиш
как ги зарязваш сред непознати ...
  488 
Толкова ми е хубаво в мислите ти!
Толкова ми е хубаво!
Не се нуждая от истини,
не са ми нужни и другите!
Изгубила съм представите ...
  713 
Да, все повече разбирам, че ти си „от тях”.
Този малко странен словоред – мислех, че е поза, а всъщност е виртуалната бариера между социалното и поетичното ти аз. Така свободно преминаваш през времена и същности. Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи. Да ...
  782 
Думите просто ги хвърлям
неподредени.
А се надявам, че ще усетиш
посланията им.
Трябваше с теб да се срещнем ...
  536 
ласкави
те ме замятат
през раменете
и нежно
се спускат ...
  491 
Какво необичайно виждаш
в това да те помоля
да ми гравираш имената,
когата слеза в гроба.
Да публикуваш за душата ...
  866 
Аз престанах да питам дали ме обича
тази зима, та не ще да си ходи.
Във отприщените реки чувствата ми потичат,
пълноводни в стопенитe спомени.
И отдъхвам си, като виждам, че вече закичват ...
  404 
Здравей, изпращам ти спомените си. Най-после взех решение. Натоварих ги на два вагона. Да, спални.
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ...
  456 
Снегът е виновен -
защото обърка плановете
не само на цъфналите дръвчета!
А и направи задръствания!
И тролеите закъсняваха. ...
  436 
мразя тази тъга
тя е сякаш ръка изотникъде
която ме сграбчва
направо за гърлото
и изстисква ...
  546 
някога
се опитвах
да стопя в шепи
топките мръсен сняг
днес ги прекрачвам ...
  509 
Какво знаеш ти
за моята Бяла маймуна?
Невидимо си мълчи,
на гърба ми увиснала,
в менгеме гумено ...
  654 
Затворници са думите.
Наблъскани в тъмницата на мозъка,
напират да излезат,
подобно на тълпа,
взривена от насилие; ...
  512 
падам
падам
падам
.
. ...
  728 
Off
уморени са
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...
  492 
Като чиния сме. Която лети към стената и след миг ще се пръсне на късчета. Отиваш на летището да посрещнеш дъщеря си. Аз пък имам среща с мъжа ми, на която обсъждаме как няма да отидем на делото. Онова, дето щеше да сложи край на брака ни. И ти си щастлив. И се смееш глупаво, не разбирайки, че за ме ...
  473 
кротки бели пашкули от спомени
омотани лепливо
прогонени
във гори тилилейски
окичени ...
  514 
Тази есен,
подобно две чайки,
свенливо изчакали
да си тръгнат пазачите на шезлонгите,
бавно крачим ...
  385 
Стъпва тихо
върху едрите бели мазоли
в ръцете на утрото,
при основата на безименния,
по браздата-следа от халка.
  409 
Ето първата ножница - кожата,
и усмивката ни. Разложена
и смутена, уплахата свива се.
(Остриетата в мислите скрили сме.)
Ето втората ножница - дрехите. ...
  380 
Колко често съм срещала
да я описват така:
ту добра,
като горска пътека, извеждаща в селото,
ту асфалтова, ...
  405 
Брей, как ме ядоса тази жена! Защо го направи?
Толкова добре си живеем с моя мъж! През седмицата никакъв го няма; идва си малко преди полунощ. Децата - щастливи. Гледат телевизия. Играят си на компютъра. И в съботите и неделите го няма. Децата - пак щастливи. Могат да не си оправят леглото цял ден, ...
  715 
Така и ще си умра -
с отворени очи,
загледана
в един силует,
скачащ на едри подскоци ...
  354 
И когато разбрах,
че едва ли ще ме обичаш
така, както искам,
аз взех големия паренхимен нож
и отрязах онази част от душата си, ...
  606  14 
Прелетях през живота си,
яхнала сноп светлина,
и покрай многото други задачи
забравих да те обичам.
Но не съм те пропуснала. ...
  478 
Пробожда ме.
Но казвам си, че трябва да мълча.
(Търпението
се възнаграждавало!)
Пробожда ме, ...
  666  10 
И аз подхранвах нечии илюзии,
посяти в празнините на самотност.
А после извенъж си тръгвах грубо,
без жал разтърсвах нечии животи.
И аз отлагах най-безцеремонно ...
  653  14 
Прилича
на пухена възглавница.
Но не е.
Облак е.
Голям облак, ...
  438 
Днес е празник.
Значи да не те чакам.
Аз съм жена само за делниците.
Днес е празник.
Значи си някъде. ...
  370 
пътувайки
към Мангалова долина
във таксито
навъртащо сметката
със скорост 3.50 лв за километър ...
  537 
- Татко, как си? Харесала съм ти едни сини мокасини! Много са удобни, ще видиш!
(Това е Анито! От Амстердам чак! Сетило се милото, че миналия месец имах рожден ден!)
- Ани! Как си, миличко? Как е Константин?
- А! Константин е добре! На яхтата е с Арко!
(Той, Арко, не му е баща, ама е по-добър от нег ...
  595 
Ти ли
тайно по тъмно
започна да ръфаш от делника ми,
подготвен от вечерта
и сложен на масата в кухнята, ...
  536 
Заигравам се с времето.
Ходя напред-назад по въжето,
опънато над Гранд каньон.
Свети ми.
Един слънчев лъч ...
  417 
думи мои
приятелки
и спасителки
и предателки
в тежки дни ...
  579 
Цяла нощ
светкавиците
плющяха
по гърбовете на облаците.
Лъскавите им черни задници ...
  395 
За парченце кораво съмнение
в океан от надежди
се е вкопчило моето семе
и пренарежда
с яки корени "горе" и "долу", ...
  408 
и тогава разбрах
че да вляза в твоя дом
и там да остана
твърде многото клони ми пречат
невидими рани ...
  517 
Едно такова
рачешко време -
небето се е разкрачило
над два облака;
слънцето ...
  563 
Предложения
: ??:??