ДИС
298 результатов
Ръката на мама.
Безгрижие само.
И колене, всекидневно ожулени.
Хартиени лодки
през калните локви ...
  597  11 
Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...
  619  10 
Заровена под пясъчните дюни
до мида с бисер, в бяла раковина
заспала е усмивката на Юни.
И спи така почти една година.
Но утре ще кръстосат ветровете ...
  671  12  18 
  1800  10 
Тук ухае на хляб и на щастие
и на прясно косена трева.
Тъй е хубаво! В гърлото дращи
и прегръщаш сълзите едва.
Стара къща и стара ограда. ...
  877  12  24 
Шшшт! Тихичко! Тихо! Не спя.
Сега съм луна кръглолика.
В небето звездите броя.
Защо ги броя ли? Не питай...
До една, като ярка мечта ...
  758  17 
  1413 
А вятърът цяла нощ пял е навън –
празнувал е бялата зима.
Сега уморено се готви за сън
на топчица свит до комина.
И снощи е минала млада луна – ...
  778  20 
  2131  16 
От луната люлка ще направя,
от небето - пухена завивка.
Ще сънувам сънища от рая
и ще се надявам да са истински!
А дъгата в кораб ще превърна, ...
  540 
> Отвънка ухае на люляк,
>
> отвънка е синьо небе...
> Н. Вапцаров ("Пролет")
Ухае на люляк, на синьо небе. ...
  627 
"Някога, някога, толкова някога..."*
В някаква уличка, в някакъв град,
в някакво никакво място
спрях се. Огледах се. Свят като свят.
Слънце в очите порасна. ...
  818  63 
  2077 
Как искам да съм вятър необязден,
за да потапям под дъжда коси,
да гоня птиците и пъстро да струи
към тях една потайна солидарност.
Как искам да съм слънце прегоряло, ...
  502 
Не е вярно! Тя, вселената, не е голяма.
Има-няма е двадесет грама душа.
Може би всеки парсек е само оптична измама.
Тя е детска ръчичка, която побира света.
В синя утрин, на птиците в песните звънки, ...
  863 
Обувай маратонки! Ще те водя
далеч, далеч. В небивала земя.
Опитахме хиляда невъзможности,
защо не пробваме хиляда и една.
Недей приготвя куфари. Ще трябва ...
  656  15 
А той си мисли, че сама
в квартален бар си пия.
И само по едно. Нима!
Голяма смехория!
Аз всички три по сто ги знам, ...
  973  16 
Ах, как времето, някъде едно лято отнесе...
Всяка вечер тогава бродирах луната
и измивах очите на небето от есен,
а пък само за мен ти въртеше Земята.
Без умора красиво рисувах от рано ...
  466  15 
На капки е залезът
в чаша от спомен.
Седни срещу мен. Погледни ме!
Сънят нека лази
в краката бездомен. ...
  1285 
Ще си измисля някакво море.
В момента точно, много ми е нужно.
Ще бъде нежно лятно. И ще е
усмихнато и синьо-теменужено.
Ще начертая две вълни и бряг, ...
  605 
Луната спи прозрачно нежен сън
в хамака на небето тъмнокосо.
Нощта е топла. Режисират звън
на вятъра краченцата му боси.
Не мога да заспя. Защо така ...
  511  13 
Когато припадне небето до черно
и само кравайче остане луната,
ще сгъна деня. И ще седна, наверно
на стълбите, точно отпред пред вратата.
А ти ще отвориш учуден и слисан. ...
  465  14 
Останаха ми недошити рокли.
И гримове изхвърлих - ненанесени,
а времето с люлееща походка
копнежите за Имане отнесе.
Дотегнаха ми модните прически. ...
  734  12 
  2025  10 
Една приказна, бяла луна -
тази нощ във стъклата наднича.
Може би... се закача с дъжда,
като влюбено младо момиче.
Той И пише мокър, мил стих - ...
  514 
  2165  12 
Две-три педи залезно небе
в цвят на люляк, с дъх на нова пролет.
Шепа пяна от едно море,
бели чайки устремени в полет.
Златен дъжд от облаци мастило. ...
  541 
  1702 
Виж, как залеза може да бъде различен,
нацелувал до розово хълма зелен.
На небето от топлите длани обичан,
отразен от очи на стопяващ се ден.
И Луната да плува свободна и млада, ...
  574  17 
Луната тази нощ е среброкоса.
Флиртува с всеки. Даже с непознати.
И Ада с чара си ще омагьоса...
А аз ще седна кротко до съня ти.
Ще вляза в мислите, под клепките ще мина, ...
  1040 
От перваза на облака бял,
акостирал до изгрева ален,
спуска Бог седемцветен воал,
та магии Земята да галят.
И възкръсва отново светът ...
  761  12 
Луната е тъничка, сребърна люлка -
сънят се закача със нея.
Пързалят се облаци вън, по улука
и в до-минор вятърът пее.
Притичва една самота под балкона, ...
  852  17 
Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.
Чакай сянка, спокойствие, цвят, ...
  849  12 
Потапя свойте сини пръсти здрача
в жаравата на залеза, където
едно небе поиска да заплаче
и скри очи на мрака в кадифето.
Луната, като резенче от дюля ...
  500 
Днес е петък. А лятото още го няма...
И луната е свила на покрива снежно гнездо.
Два капчука усърдно композират за зимата драма,
а пък вятър пред прага постлал си е меко легло.
Днес е петък. А слънцето хладно прегаря ...
  740  16 
Пъстро балонче, песничка детска -
времето в ракла затвори.
Вчера ли бе или в ранното днеска -
все едно. Няма да спорим.
Приказка стара, пантофка кристална, ...
  526 
Аз не искам днес много неща...
Всъщност – малко неща са ми нужни.
Искам просто да чуя дъжда,
да подишам нощта теменужена.
На луната, в сребристия шал ...
  582 
Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...
Изгубва се бройката. Много етажи.
На "всяко стъпало Дяволът" мярка се
и с чувства човешки си прави колажи.
Изстиваме още преди да е мръкнало. ...
  684 
Ще остана заключена в моето лято
(пренасити душата с тъга всяка зима).
Ще съм топла вълнá. Песъчинка, която
се загнездва на меко в сърцето на мида.
Да се люшкам в ръцете на залез от юни ...
  441 
Очи на кошута.
В косите ми - злато.
Тупти ми във скута
горещото лято.
Ръцете ми нежни ...
  632 
Предложения
: ??:??