ДИС
1 результат
Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна ...
  807  13 
Знойно ли лятото с бели нозе те догони,
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни? ...
  1011  24 
Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...
  803  11 
Не заключвай! Дали ще се върна?
Може би...Как да ти обещая?...
Разчертаният път се препъна
между вчера и утре. Не зная
ще остави ли белег и диря ...
  635 
От моя прозорец се виждат морето,
рибарските лодки, скалите...
Понякога влиза на топка небето
и в синьо обличат се дните.
Ухае на сол и на слънчево лято ...
  654  13 
Събирам си лятото в шепа небе.
Обличам се с изгреви сутрин.
Нуждая се само от малко море
от цвят тъмно син - пеперуден.
Светулкови гривни и Еньов венец. ...
  1182  13  21 
Тук е лятото истинско,
с вик на гларус и с нощи солени.
Детсво с пясък засипано.
Стари трепети - непроменени.
И Луната е кръгла, ...
  1209  14 
Напрегнат ден.
От токчетата слизам.
Умората захвърлям по юнашки.
Ухая на копнеж.
И пада ризата. ...
  911  12 
По между ни са само
бризове дългокоси.
Метнали слънце на рамо,
крачим щастливи и боси,
покрай пясъчни замъци, ...
  708 
Я, недей да тъгуваш! Сол по раните - стига!
Този свят е, по принцип, скроен на широко.
Има много любов - зад завоя намига,
само трябва да гледаш малко по от високо.
Я, изтривай сълзите! Имам кърпичка в джоба. ...
  1509  25 
Уж, нарисувах цветенце за теб,
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).
В бележка ти написах "Звездопад". ...
  678  11 
В неделя съм различна и добра.
В неделя ей така ми се мечтае.
В неделя романтичен е света,
от всякъде на приказка ухае.
В неделя сътворявам си небе ...
  897  12 
Завърта се Юли последно. И сбогом!
Смехът му висулки от слънцето кърши.
В морето узрява зелена тегоба
и сякаш светът си мечтае да свърши.
От Август ще ширне горещо платнище. ...
  1151  14 
Не ме търси през лятото. Недей!
На лято съм небе – така високо.
Почти достигам слънцето. И грей
сърцето ми в сто хиляди посоки.
Тогава мога да съм и море, ...
  742  14 
Открадни си целувка
по залез. Да е в ярко-червено.
Много топла милувка
е небето. А аз откровено
ще запомня дъха ти - ...
  1075  10 
Закачливият вятър оплел си е люлка -
от зеленото време на ореха.
А две малки щурчета - виртуози с цигулка,
с най-красивите ноти поспориха.
Под дебелата сянка по обед присяда - ...
  770  13 
  1486 
  2881  21 
Буря да бъда - само поискай.
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага. ...
  996  13 
Сънува ли ме днес?
Кой знае...
Сънува ли ме като вятър,
от онзи, който си играе
в оранжево-червен театър ...
  645 
Проплаква ли насън бунара?
Приглася ли му в тон чешмата?
Чимширът, къщичката стара
с три лястовички под стрехата...
Поскърцва ли пак гредореда? ...
  726  11 
Неделя е. А аз съм тишина.
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той ...
  1295  12  20 
Лятно небе, а посърнало. Плаче.
Свито, навярно боли го.
Облаци мрачни, като черни косачи
хищно му режат от синьото.
Ниско прелитат пойните птици. ...
  749  18 
Има местенца, такива, които
цял живот пази ревниво сърцето.
Времето там с векове е пропито.
Нежно целува Земята небето.
Църквата стара. И птици в гнездото. ...
  1198  14 
Едно чувство приятно,
ей така, от никъде.
Букетче със незабравки.
Усмивка. Четиристишие.
Кехлибарено грозде- ...
  581 
Днес казах ли ти колко те обичам?
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...
  2820  16  22 
Ах, как ми се иска
на Gucci със ризка
да крача по Шанз Елизе.
С чадърче и кокче,
с обувки на токче ...
  2718  10  32 
Южна тераса, цветя, чаша вино...
Птици рисуват надежда.
Залезът пак е с цвета на малина,
сякаш магии подрежда.
Времето стиснало в шепите зноя. ...
  726  11  18 
И понякога малка любов
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят ...
  762  14 
Много рано е. Бавно изцежда се мрака
през голямото сито на лятното, нощно небе.
Банда яростни гларуси с крясъци гонят луната
и краде тишината ми шумният звук на криле.
Бризът щедро разпръсква парфюм на море и безкрайност . ...
  1301  15 
През гънчица на времето, отдавна
душата ми най-нагло се промуши.
Младежкия ми дух и жар открадна
и от тогава - никого не слуша.
Изтичаха години монотонни. ...
  611 
Пак вали. Този дъжд е като сто водопада.
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...
  850  14 
  2028  19 
Пари по устни
сол, смях и лято.
Бризът изкусно
грива размята.
Слънце в косите ...
  1261  25 
Понякога нямам небе
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали. ...
  911  10  21 
А дали ще го има морето след нас,
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...
  1794  24  37 
Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...
  912  10  12 
Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса, ...
  3739  23  60 
С пъстра, пухкава прежда,
изтъняла от болки -
в стар пуловер надеждата
топли. Колкото - толкова.
Кецовете - тревисти. ...
  1022 
Тази кръгла луна дяволито намига
в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.
А един хълм прегърбен небето повдига
и към нея все гледа. А вятърът носи
сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи. ...
  802  10 
Предложения
: ??:??