ДИС

312 результатов

Деветомартенско 🇧🇬

Отмина осми март. Дали сега
отново всичко мъжко да наложа?
В годината веднъж ли съм жена?
Веднъж ли, да не бъда силна може?
Под миглите отглеждам си небе. ...
616 9 9

Щастие 🇧🇬

Щастие ли?
То е простичко нещо -
сутрин и слънце с усмивки в лъчите.
Повод да можеш да гушнеш горещо.
В цветни балони да сложиш мечтите. ...
662 9 15

Мартенско небе 🇧🇬

Това сериозно, мартенско небе
се рони на парченца бяла пяна
от полетът на птиците. А те
завръщат се след дълго, дълго нямане.
И очертават път към пролетта ...
618 9 15

Нали 🇧🇬

Ако стана случайно море
и дъгата на бряг се превърне,
то ще може за малко поне
всяка зима сама да си тръгне.
Нека птици рисуват небе ...
587 5 14

Не 🇧🇬

Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими. ...
982 8 15

Капан за сънища 🇧🇬

Понякога сядам на края на здрача
и нищя от залеза лилава прежда.
Защо ли Луната сама е и плаче?
Дали да ѝ вържа кончета надежда.
На всякое възелче слагам звездица. ...
1.4K 13 28

Съвременна приказка 🇧🇬

Във някакъв панелен блок,
до облаците чак висок,
ей там, на първия му кат
живеел млад, напет юнак.
Той нощем приказки четял, ...
1.1K 7 22

Няма да порасна 🇧🇬

Аз ще порасна утре. Обещавам!
И няма пак да пея под дъжда.
Ще гледам как животът продължава.
Не всяка цветна крива е дъга.
Ще спра да си измислям разни феи. ...
1.2K 5 21

Лято в излишък 🇧🇬

Чадър и китара,
по пясъка - стъпки.
Небето изгаря
от слънчеви тръпки.
Морето е нежно, ...
2.2K 7 21

Прости ми 🇧🇬

Дали ще ми простиш едно море,
което из душата ми се шири
и в синьо ми рисува светове.
Да го забравя, просто нямам сили.
Дали ще ми простиш и чифт крила. ...
901 12 20

Понякога нощем 🇧🇬

Когато през нощта съвсем случайно
на покрива под две звезди поседна
и слушам всевъзможните им тайни,
които бъбрят, като за последно.
Когато вятър в стъклени ботуши ...
1.6K 8 16

Не и не 🇧🇬

При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...
2K 15 45

Защото съм 🇧🇬

Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени ...
931 11 20

Броилка 🇧🇬

Една мецана
на поляна.
Две сърнички
са сестрички.
Три мишлета ...
1.2K 6 19

Хайде да броим 🇧🇬

Едно, и две, и три -
очички затвори.
След четири и пет
подай ръце напред.
Шест, седем запомни - ...
2.3K 12 42

Парченце юли за ноември 🇧🇬

Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...
1K 7 18

Не че е есен 🇧🇬

Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...
716 8 21

През октомври 🇧🇬

Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла ...
1.5K 9 16

Хартиени лодки 🇧🇬

За съжаление, някои корабокрушения не зависят от кораба, който си направил.
Залюля се небето, приведе се ничком,
почти да се срути - тежи му от дъжд.
Бълна огън, закашля - разтресе се всичко.
Безутешно заплака - ей така, изведнъж. ...
3.4K 20 70

От душата 🇧🇬

На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...
746 8 16

Светулков сън 🇧🇬

Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи. ...
735 9 16

Все пак 🇧🇬

Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.
Управници хищно разпъват бюджети, ...
699 9 13

Когато 🇧🇬

Когато вечер залезът прегаря
на покривите крайчетата криви
и вятърът с липите разговаря -
нашепва нещо, после тъжно свири.
Когато по небето потъмняло ...
709 8 21

Сега 🇧🇬

Целуни ме!
Сега и веднага,
не допускай мигът да отмине.
Предизвикай в мен сто звездопада -
назови ги на моето име. ...
786 8 19

Лятна песничка 🇧🇬

Днес е август - трийсет и девети...
Ще си вържа слънцето в косите,
ще напиша няколко куплета
и ще ги изпратя по вълните.
Те умело да ги композират ...
629 8 19

Раздяла с лятото 🇧🇬

Любовта си замина - нахална и гола
с онзи, първия, есенен дъжд.
И окапа небето. Всички горди тополи
ослепяха. И то изведнъж.
Тишината без птици шепти прозаично - ...
680 9 14

Пожелах си любов 🇧🇬

Благодаря ти, Гени!
Пожелах си любов на онази звезда,
дето падна на август в очите.
И се спрях на скалистия край на света,
но забравих статива, боите. ...
945 12 23

Наесен 🇧🇬

Защото отлита поредната обич
и плажът е сресал перчема си косо,
морето пенлививо с вълните си може
чорапки да скърпи на лятото босо.
А то си отива, прегърнало птица. ...
689 9 21

Сбогуване с птиците 🇧🇬

Те си тръгват, събрани на ято
чак към другия край на света.
Този полет е счупено лято...
Ситни, остри стъкла самота
безпощадно се впиват в сърцето. ...
714 13 20

Не си отивай, август 🇧🇬

Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
1.4K 11 23

Днес 🇧🇬

Днес не ми се рисува,
не ми се и пише.
Август още лудува
и във огнено диша.
Пеят птиците вън ...
664 3 18

Лято отначало 🇧🇬

Луната е изплела тънка нишка,
поръбила е в сребърно вълните.
Брегът е тих. По-тих е от въздишка,
отронена от пясъка на дните.
В сърцето свито като раковина ...
633 9 17

Живее в мен... 🇧🇬

Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.
На песъчинки моят дъх дели, ...
721 8 18

Зодия "Жена" 🇧🇬

Понеже съм си зодия "Жена" -
ината, твърдоглава и красива
(по хороскопи пишело така),
аз мога да съм винаги щастлива.
А щастието - то е шоколад, ...
946 5 21

"Вино от глухарчета" 🇧🇬

По залез ветровете са червени,
а пазвата на вечерта е в нежно лилаво.
По залез любовта е откровение -
в сегашно време,
в бъдеще ...
835 8 24