Кiara
182 результатов
Аз все още помня
онази странната сълза,
звука от счупено стъкло,
вкуса на минало,
разбитото сърце отдало се изцяло. ...
  721 
Рисуваше ги винаги различни.
Ту смешни,
ту плачещи,
превзети,
лаконични, ...
  652 
“Посреща те?”
Посрещах,днес изпращам.
“Е как е?
Изглеждате все едно дошъл е края на света?
Така ли е,или..............” ...
  742  13 
Разтварят криле
и политат,
нетърпеливи да видят света.
Танцуват с вятъра хладен.
Под лъчите на слънцето спят. ...
  773  11 
И спря,отпи от чашата,
а после продължи
с треперещи ръце,
аз чувах куките как тракат.
Делят и бримка,място, ред, ...
  631 
И сега замислям се дали си заслужаваше.
Да се крием като палета
от малко капки истина,
които ни настигнаха.
Да бягаме от него, ...
  823 
В отчаяна прегръдка
ръцете ми се сблъскват.
И само празнота,
и всичко ми е чуждо.
От въздуха изгаря всяка тръпка. ...
  925 
Със четка от косите си.
Със багрите на юлско утро.
Днес пускам моята душа
и моля я да не се завръща.
За какво ми е?! ...
  928 
Завиждам му, защото той не знае
какво е да си сляп и болен.
Защото той ги вижда
и всяка вечер ги ласкае
със песничката на щуреца. ...
  998 
Ако днеска те спра и призная
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се, ...
  788 
Навън вали,
душата ми сънува.
А след дъждът,
дъга ще изрисува безкрайното небе.
И аз ще се събудя, ...
  747 
И ако можех…
Но какво съм аз?!
Нищожна,малка,
в душата Инвалид.
Без воля към какво стремя се!? ...
  626 
Не спя.
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.
Пейзажи в младо утро
мен да ме спохождат, ...
  659 
Аз нощи нямам.
За мен е чужд покоя.
Душа не ми остана.
И всеки идва
от нея граби. ...
  618 
Върви,а няма никаква представа:
коя е,на къде и за какво.
От часове върви,
дори не иска и да знае,
защото всичко е било. ...
  955 
И струната се скъса,
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...
  757  10 
Отивам си!
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...
  1049  15 
Когато остарея
и всичкото сребро в света
изсипе се в косите,
дали ще ме познаеш от далече?
Когато ослепея, ...
  776 
Последен ден,
а все едно е първи.
И сякаш раждам се
отново всеки ден
и в края пак умирам. ...
  784 
Самотни капки дъжд
почукват по мръсния прозорец.
Препълнен пепелник и сив следобед.
Замислям се - вали, май твърде често...
Дори след месец, след ноември ...
  679 
Не я познах....
Седнала на пода до прозореца.
С цигара за първи път,
пиеща кафе.
Толкова различна, тиха, ...
  911 
И раната закривам с длан,
навремето било е там сърцето.
Навремето,когато те обичах
и мислех че ще бъде вечно.
Протягам своята ръка ...
  794 
Предложения
: ??:??