Исус отново се роди. Защо ли
упорства да се ражда?! Пак! И пак!
Отдавна никой тук не му се моли!
Тук всеки е на Дявола ортак.
Спасителю, спаси се най-накрая! ...
Здравейте, Българи, в земи далечни,
говорещи на всякакъв език...
Нали на български мълчите вечер?
И плачете със български сълзи...
Честита Коледа! Добре ли спите? ...
Тази топла земя, във която ще легна -
чувам как ù пулсира сърцето...
Ще замръквам по-гладна. Едва ли по-бедна,
щом е мое до облак небето!
И ще пия сълзите на млади лозници, ...
Животът ми виенско колело е
сред шумен панаир на суетата.
Въртя се тук по божията воля.
Но сбъркани са нещо правилата.
Животът ми виенско колело е, ...
През октомври дойде сиромашкото лято.
Край стърнищата тихо приседна.
Да похапне извади хляб корав от торбата.
Раздели го с овчарите бедни.
Поизми на реката нозете си прашни ...
Аз дълго търсих пътя към дома,
за да притихна в сянката на дните.
Под клоните на вишната. Сама.
Под призрачния шепот на звездите.
Аз дълго търсих пътя към дома, ...
На изоставена крайпътна спирка
на малка гара, сгушена в тревата -
експресен влак с една прощална свирка
във лятна нощ разплака тишината,
Където и да идеш - запомни ме ...
От самотата винаги боли.
А близостта най-често наранява.
Макар че никога не сме били
по-истински. Освен когато мразим.
И въпреки абсурдния момент - ...
''Защо от мойта лудост ви е страх,
щом целият ви свят е ненормален!''
Ники Комедвенска
На залеза с последните лъчи
аз слязох долу. Не за да ви дразня. ...
Изгубени в пътеките на дните,
обрасли с подивяла самота -
все търсиме на някого в очите
искрица споделена топлота.
Жадуваме в прегръдка да се скрием, ...
Прощавам ви за всичко, господа.
За хубавата просешка тояга.
За дрипавата просешка торба,
която някой сръчно ми надяна.
Прощавам ви за нощите без сън - ...
Ще оставя в живота ти бяла следа
и дори, и дори да ме няма,
ще си спомняш за мене - нетрайна дъга,
подир обеден дъжд засияла.
Ще си спомняш за нощи, по-нежни от стих. ...
Вали... Вали.Каква кошмарна нощ.
В душата ми е страшен безпорядък.
Къде си ти - добър и малко лош?
Измислих те. А истински ми трябваш.
Навярно ще те срещна някой ден. ...
Ето го най-после моето бяло начало.
Тази сутрин най-бялата рокля ще си облека.
Небето над мен ще е ласкаво синьо. До бяло.
Лениво ще дреме животът край мен. Като тиха река.
Надвечер ще поседна на моята къща пред прага. ...
И все по-душно. И все по-тясно.
Злоба в гърлата клокочи бясно.
Един - наляво. Един - надясно.
Останалото е вече ясно.
Теб ще те срещне самотна дама. ...
