Patrizzia (Надежда Ангелова) - Произведения

Съвсем по есенно 🇧🇬

Съвсем по есенно облякъл
кошулята от мокра свила.
И плаче, като за спектакъл
пак февруари, но насила.
Приглася му на ксилофони ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная, Философская

2022-02-07T14:32:50+02:00 415 2 6

Cъдбовна орис 🇧🇬

По пътища стръмни вървим пак до тъмно
и лято светулково в свят непознат,
ни води изглежда, към светла надежда,
и пак сме добри, и до брата е брат.
Нощта ни прегръща - различна и съща, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская, Гражданская

2022-02-06T12:45:46+02:00 406 3 9

Особняк 🇧🇬

Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени ...

Patrizzia

Поэзия » Строгие формы

2022-02-05T12:14:27+02:00 546 1 6

Крива сметка – с повечко наум 🇧🇬

Дявол да я вземе? Ама не!
Лудостта и пъкъл заледила,
и на лакти, и на коленѐ,
пак ще бъде движещата сила,
дето от Геена прави Рай, ...

Patrizzia

Поэзия » Гражданская

2022-02-04T13:30:11+02:00 674 7 11

Февруари седнал на стрехата 🇧🇬

Сгушила се край комина сова
спомня ти по нещичко за мен.
Примирено казваш: —"Нищо ново
няма, дъще въздух подарен,
дишам всеки ден. Помози, Боже, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-02-03T11:51:46+02:00 435 5 12

След нас кривачка думи ще остане 🇧🇬

Съставките за щастие? Усмивка,
една любов, ала "родена с риза"
и ориста, горчива, или пивка,
поет да си. И до звездите близо.
В очите на дете почуда синя, ...

Patrizzia

Поэзия

2022-02-02T07:43:55+02:00 669 3 11

А после нека хората говорят... 🇧🇬

Животът ми е низ от стъпала,
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.
И кой ли сбъркан с кривите длета, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-02-01T20:10:22+02:00 1.4K 13 35

А днес горят китайските фенери 🇧🇬

И казват, Диоген с фенер мъждукащ,
човек да дири си пооставил цел.
Сам в бъчвата живял, дали от скука
Осмял Платон, оскубвайки петел.
А днес горят китайските фенери, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская, Гражданская

2022-02-01T12:29:45+02:00 413 3 14

Знам ли колко ще чакате? 🇧🇬

Тръгвах вечно по мръкнало,
спътник верен бе мракът,
на небето помръкнало,
знаех винаги чакат,
за да блеснат в нозете ми, ...

Patrizzia

Поэзия

2022-01-31T14:22:04+02:00 378 5 9

Наяве 🇧🇬

Наяве, цяла зима клепки не склопих,
сънувам онзи топъл дъжд на късен юни,
целува ме, ухаят сладостно петунии,
треперещ буди ме един премръзнал стих.
На рамото ми хлипа вятър заскрежен, ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная, Другая

2022-01-30T19:43:19+02:00 428 7 11

Не вярвам, че дошли са на погрешна дата 🇧🇬

Не вярвам, че дошли са на погрешна дата,
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...

Patrizzia

Поэзия » Строгие формы

2022-01-29T12:53:43+02:00 473 1 11

Cамо стих ще ви спомня за мене 🇧🇬

Ако тръгна ще зъзнат тополите,
ще проплаче небето - бърдуче,
ще ме спъва безмълвното: — "Моля те!"
В две бездомни зеници, на куче.
Ако метна дома си на рамото, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-01-28T13:22:26+02:00 411 5 9

Люлякова орис 🇧🇬

В бара е всяка вечер,
пие кротко сама
и е нейде далече,
и напук на шума,
похотта, светлините, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-01-27T12:44:29+02:00 455 5 10

Ѝмане и нямане 🇧🇬

Протягате си шепите, дискосите,
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-26T16:21:28+02:00 431 5 8

Ако някога, кога ли? 🇧🇬

Измълчах си всички болки
и обесих сто лъжи,
сто бесила? Още колко?
На последното вържи,
вярата ми и да плача, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-01-25T11:48:13+02:00 523 3 6

Дотогава, докогато 🇧🇬

"Обижда ме представата за "бяла и добра".
Обижда ли ме казах? Не, убива!"
Таня Донова
Чупя ги отдавна на коляно,
сакчетата ти за пеперудите. ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-01-23T18:29:54+02:00 520 4 15

Cамо две, или три чудеса 🇧🇬

И делиш радостта умножаваш си болката, в пъти,
за нищожния шанс да си чут, па и криво разбран,
цяла нощ улулици кикотят се вън – на ума ти,
на погрешния път си, човече! Тълпата е сган.
Интересът отдавна се знае и егото – тоже, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-22T21:21:12+02:00 456 7 9

Утеха 🇧🇬

За сън не си помислям даже
и нещо смътно ме тревожи,
дали човек ще се покаже
щом смъкнем вълчите си кожи?
Дали в душите тлее още ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-22T16:22:45+02:00 434 4 9

Но дръжте се! Мъжката! 🇧🇬

От гнева ни се впиват подкожно
сто парливи власинки копривени.
Мъжки свят и жена? Невъзможност!
Изтъня любовта ни, от скриване.
А копнежът е скупчен нехайно ...

Patrizzia

Поэзия

2022-01-21T21:28:10+02:00 376 6 5

Тогава 🇧🇬

Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони, ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная, Акростихи, Строгие формы

2022-01-21T15:42:58+02:00 694 5 5

Търся си другарче, за белѝте 🇧🇬

Търся си другарче, за белѝте,
искам всекиму звезда да дам,
ако с мен в небето полетите,
Малък принц дали ни чака там?
Пътят млечен тихо ни повежда, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-01-20T18:07:35+02:00 519 7 12

Снегът пак тихичко вали... 🇧🇬

Снегът пак тихичко вали,
трепери, мръзне моят ден,
загладил острите ъгли,
кварталът блесва обновен.
Забързан вятър, накъде, ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная, Другая

2022-01-20T14:23:23+02:00 576 2 10

Подранило 🇧🇬

Навън януари е много зает,
врабчета лови и ги пуска.
Край него са котета, хишници. Пет,
умилкват се – чакат закуска.
Не знаят, че той за любов закопнял, ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная, Другая

2022-01-19T13:10:07+02:00 511 4 9

Спаси ни, мой Боже и опазѝ 🇧🇬

Понеже съм нисичка все ми тежи
юрганът – завил ме – до гуша.
И дразнят ме тези приспивни лъжи,
и все недоспала ги слушам.
Дали си повярвахте, хм, господа, ...

Patrizzia

Поэзия » Гражданская

2022-01-18T12:19:15+02:00 522 4 11

В душата – мършава надежда... 🇧🇬

И "Пиета" -та тихо хлипа,
и всеки петък е разпет
и в потира последен сипа,
по милост някой... чист оцет.
И Юда уж се е разкаял, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-17T11:07:01+02:00 572 10 16

И утре, когато от изток се съмне 🇧🇬

И тази нощ тихо загърна се в було
Луната. Вълчица зави – до възбо̀г.
Ти спиш си, човечество, даже не чуло,
събираш ли сили за сетния скок?
Мечтата ти беше дъската отскочна, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-16T20:52:37+02:00 1.3K 3 11

Aко някой, лодкарю те пита 🇧🇬

Този свят на решетки я плаши.
Свободата ни пак отлетя,
няма зими и няма лета,
и водата продават – на чаши.
Колко искаш лодкарю, кажи ми? ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-15T21:33:09+02:00 599 1 3

Тарзан, "Ленор" и котешки хор 🇧🇬

Неделя сутрин, не е зазорило,
чарашфите ухаят на "Ленор",
в рекламата усмихва ми се мило,
принцеса иззад пълния простор.
При мене не така стоят нещата, ...

Patrizzia

Поэзия » Юмористическая

2022-01-15T12:12:49+02:00 570 4 11

Обич, от нема̀й-къдѐ 🇧🇬

Всичко живо е трева,
до ръждиво прегоряла.
Преживява се това,
няма смърт и след раздяла.
Камък ражда стихове, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-01-14T11:39:14+02:00 610 4 7

Глупак е, носи му се славата 🇧🇬

Отдавна е лицето каменно,
а маската му е придатък.
И имането стана нямане,
живот, като въздишка кратък.
А няма време за въздишане, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-13T22:34:47+02:00 625 4 13

Възраждане 🇧🇬

Пак Прометея вяра оковава,
с веригите по-здрави от челик
и гарванът не ще е по-велик,
от болка стих се ражда, за прослава.
Каквато му е ориста – такава, ...

Patrizzia

Поэзия » Строгие формы

2022-01-13T11:52:30+02:00 507 3 8

Та били и от злато оковите 🇧🇬

Да не беше се клел и заричал поне,
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.
Да не беше ми носил среднощни води, ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная, Другая

2022-01-12T14:55:02+02:00 1.4K 8 15

Убийство с тъп нож 🇧🇬

Ще тръгне февруари, щом изтръси
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?
Да бях живяла ден или година, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-12T09:18:08+02:00 532 4 6

Сърдит Сечко 🇧🇬

Малък Сечко февруари,
врабчовците за другари
да покани дръзна.
Да се гонят из клонака,
че нощес от Северняка ...

Patrizzia

Поэзия

2022-01-11T13:04:13+02:00 1.1K 10 29

Очите си вземете ги... 🇧🇬

Ангели мои бели, зима е вън и стели,
сняг на парцали. Спите ли?
Музика – два-три тона и след антракта гонят,
всички заспали зрители.
Юда записва всичко - молитва, грях свещичка, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-10T17:50:00+02:00 439 3 8

Tа хванеш ли я – здраво ти я дръж 🇧🇬

Небето нощно бод зад бод бродирам,
такова парцаливо стана изведнъж.
И вятър вее, зима, ти сърце издръж!
Ей я нашата надежда – зад баира.
Като коте между дните ни се свира, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-09T21:46:04+02:00 832 5 6

Не знам отде се взема мисъл зла 🇧🇬

Когато посивеят всички дни
и надделеят старчески болежки,
от тях крилата виснат все по-тежки
и полет плах завършва все с: Падни!
Дали в душата устрем ще остане, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-09T13:35:45+02:00 496 4 12

Cлед хиляди злобни и гладни, премръзнали зими 🇧🇬

Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-01-08T11:42:30+02:00 1.8K 14 45

Живееш, скъпи мой в измислен свят 🇧🇬

> Цитаделно неизтриваеми
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...

Patrizzia

Поэзия » Строгие формы

2022-01-07T23:31:54+02:00 804 3 7

Грее Бог в невинните души 🇧🇬

Аз съм само шарено кутре,
тихичко душата ми скимуца.
Знаех си, че мама ще умре –
беше стара, мършава и куца.
Сам съм, нямам братя и сестри, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-01-07T11:25:46+02:00 758 4 11