Patrizzia
1 результат
Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
249
3
6
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
328
6
11
Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят, ...
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят, ...
280
6
10
И честно признавам си – даже не зная,
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
386
6
9
Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...
324
5
14
Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
255
5
11
Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...
272
6
10
Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
488
6
12
Напъпили в градинката ти, Боже,
латинки са и шарени лалета,
събличат нощем старческите кожи–
в съня им белоцветна пролет шета.
Въртят ги денем старчески болежки, ...
латинки са и шарени лалета,
събличат нощем старческите кожи–
в съня им белоцветна пролет шета.
Въртят ги денем старчески болежки, ...
304
4
9
Догми разни – прах в очите –
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...
262
5
7
Когато си отивах и таксито,
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве, ...
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве, ...
875
6
13
Грабители от безогледно хищните
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
1019
5
14
Легло и скрин. Завивка,
възглаве, сън - плашлив.
И зимен изгрев – сивкав,
и пориви – в архив.
Закуска – две-три хапки, ...
възглаве, сън - плашлив.
И зимен изгрев – сивкав,
и пориви – в архив.
Закуска – две-три хапки, ...
477
5
10
Днес някак момчето е кротко и тъжно –
искрица игрива в очите не свети.
Подава му братчето топката: Дръж! Но,
поглежда го баткото с болка в сърцето.
Иванчо е малък, дори не разбира, ...
искрица игрива в очите не свети.
Подава му братчето топката: Дръж! Но,
поглежда го баткото с болка в сърцето.
Иванчо е малък, дори не разбира, ...
1342
6
19
Градът е вторачил очи огледални
в разголено тяло на лъскав афиш.
А вятърът дръзко и някак нахално
полите превръща в: Ела и ни виж!
Къде ли са, граде, онези девойки, ...
в разголено тяло на лъскав афиш.
А вятърът дръзко и някак нахално
полите превръща в: Ела и ни виж!
Къде ли са, граде, онези девойки, ...
296
7
21
Няма сезон подходящ, за умиране,
ако е зима – ще мръзнат врабците,
ще е небето смолисто, лакирано,
куче, бездомно край гроба ще скита.
Ако е пролет – горят минзухарите, ...
ако е зима – ще мръзнат врабците,
ще е небето смолисто, лакирано,
куче, бездомно край гроба ще скита.
Ако е пролет – горят минзухарите, ...
247
6
12
Уж събота е, а пък аз работя,
а бръмбарите, стачка обявяват.
Мигрената почерня ми живота,
как се живее, как, с глава такава?
Измислиците стигат кота нула, ...
а бръмбарите, стачка обявяват.
Мигрената почерня ми живота,
как се живее, как, с глава такава?
Измислиците стигат кота нула, ...
1122
9
13
Сянката ти тихичко припуква,
като тънка сламчица гори.
По тавана тя с искрици букви,
стихове ти пише – до зори.
Восъчни сълзици тя наръси, ...
като тънка сламчица гори.
По тавана тя с искрици букви,
стихове ти пише – до зори.
Восъчни сълзици тя наръси, ...
241
3
8
Простаците – проказа, язва,
лустросани, със силикон.
Наивник някакъв – доказва,
че има бъдеще. Галфон!
А в джоба има само дупка ...
лустросани, със силикон.
Наивник някакъв – доказва,
че има бъдеще. Галфон!
А в джоба има само дупка ...
1232
5
19
Разплитам ден – молците го прояли,
на дъното на старовремски скрин.
Дали ще ми повярваш ти? Едва ли!
Пуловер ще ти оплета. Един.
С несръчните си пръсти ще нашаря, ...
на дъното на старовремски скрин.
Дали ще ми повярваш ти? Едва ли!
Пуловер ще ти оплета. Един.
С несръчните си пръсти ще нашаря, ...
1118
10
15
При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите, ...
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите, ...
282
9
14
Понеже ми е депресивно сивото,
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...
939
7
17
Месецът изгуби, с мен един облог,
скубе им брадите. Май ли? Ха, дано!
Щипя се, горкана – аз ли съм? Не съм!
Рано, отзарана, цъфна стар налъм.
Писнаха звездите, ревна вятър щур: ...
скубе им брадите. Май ли? Ха, дано!
Щипя се, горкана – аз ли съм? Не съм!
Рано, отзарана, цъфна стар налъм.
Писнаха звездите, ревна вятър щур: ...
384
5
12
Не е сняг, не е сняг – пеперуди –
аз сънувам поля и косачи.
Сово мъдра, защо ме събуди?
В тъжен стих, януари да плаче?
Няма скреж, няма скреж, по стрехите, ...
аз сънувам поля и косачи.
Сово мъдра, защо ме събуди?
В тъжен стих, януари да плаче?
Няма скреж, няма скреж, по стрехите, ...
732
8
12
Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.
И сиви клетки, в мозъка си траят. ...
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.
И сиви клетки, в мозъка си траят. ...
225
3
7
Направо ми закуската приседна
и в поза Брус Лий, стиснах ножа —
животни, кожи... Не така не може!
Убийци! Ще ги браня, до последно!
Маскира ми се котката — на роза, ...
и в поза Брус Лий, стиснах ножа —
животни, кожи... Не така не може!
Убийци! Ще ги браня, до последно!
Маскира ми се котката — на роза, ...
263
3
8
До смърт ми е омръзнал този делник,
предъвкващ остарели новини.
Разделящ ден и нощ — неравноделно,
та лудостта ми да я подчини.
Разсъмва се. Умора те приспива, ...
предъвкващ остарели новини.
Разделящ ден и нощ — неравноделно,
та лудостта ми да я подчини.
Разсъмва се. Умора те приспива, ...
363
10
15
Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...
243
3
8
Ще бъде май, преди април,
ще разцъфтят череши диви.
Там, горе някой е решил,
че този хаос ни отива.
Ухания, цветя, пчелин ...
ще разцъфтят череши диви.
Там, горе някой е решил,
че този хаос ни отива.
Ухания, цветя, пчелин ...
250
6
10
Обичам те! Отдавна се изтърка,
до подпис — за продадени души
и после питаш: Как сърцето сбърка?
И разумът, а рядко той греши.
Обичам те! Не казвам, че ми писна, ...
до подпис — за продадени души
и после питаш: Как сърцето сбърка?
И разумът, а рядко той греши.
Обичам те! Не казвам, че ми писна, ...
406
9
11
Зелена пролет в топъл сън и цвят,
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...
264
4
8
Ето, тръгвам след миг само с шал, а нозете ми — боси.
ще ме стопли ли в зимна фъртуна човешката длан?
Да последваме с теб, тази нощ сред звезди среброкоси
пухкав сън по ресници, на сънен площад разпилян.
Сред небето Луна, като резен лимонов ще плува, ...
ще ме стопли ли в зимна фъртуна човешката длан?
Да последваме с теб, тази нощ сред звезди среброкоси
пухкав сън по ресници, на сънен площад разпилян.
Сред небето Луна, като резен лимонов ще плува, ...
373
4
13
Заради две очи... Била съм млада,
безкрайно и до болка ми горча.
Но махнала с ръка, ей тъй, с досада,
ме дръпна лудост: Стига! Доскуча̀!
А аз съм и сама нетърпелива, ...
безкрайно и до болка ми горча.
Но махнала с ръка, ей тъй, с досада,
ме дръпна лудост: Стига! Доскуча̀!
А аз съм и сама нетърпелива, ...
318
2
5
Пиша и пиша, за нощ и по няколко стиха,
отрова и комка, душата ми — тръни влече.
Пръст ми размахваха строго, а после простиха.
Луда е, само понякога, някой през зъби речѐ.
Мога да бъда дъга — с цвят да пълня гледците, ...
отрова и комка, душата ми — тръни влече.
Пръст ми размахваха строго, а после простиха.
Луда е, само понякога, някой през зъби речѐ.
Мога да бъда дъга — с цвят да пълня гледците, ...
868
2
9
Те, демоните са двулики
и си живеят между нас.
Не ще ги разпознае никой –
с човешко тяло са и глас.
Понякога съседи мили, ...
и си живеят между нас.
Не ще ги разпознае никой –
с човешко тяло са и глас.
Понякога съседи мили, ...
374
5
16
Януари в снега се търкаля, по детски щастливо,
снежни ангели бели рисува из целия град.
Малки сиви врабчета за миг, чак до сълзи разсмива,
да забравят за малко неволя и зима, и глад.
По олука се спускат лъчи и си правят пъртина, ...
снежни ангели бели рисува из целия град.
Малки сиви врабчета за миг, чак до сълзи разсмива,
да забравят за малко неволя и зима, и глад.
По олука се спускат лъчи и си правят пъртина, ...
302
3
15
В часовника ми закачен,
с дъсчица и пирони,
живее славей и за мен,
светът е без сезони.
Запее ли, записвам аз, ...
с дъсчица и пирони,
живее славей и за мен,
светът е без сезони.
Запее ли, записвам аз, ...
223
1
7
Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...
657
1
6
Дантелите сребристите мъглата тихо спусна,
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.
Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси — ...
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.
Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси — ...
328
3
10
Тази вечер ще се пръсна – милион и две звезди,
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда. ...
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда. ...
359
2
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
