Ромашка
1 результат
Някъде там, в гори Тилилейски,
до гъбката – гъбка, до бора – ела,
расли-порасли сред чудна морава,
но не щеш ли, ги сполетяла беда.
Двама гъбари гъбките сбрали, ...
  581  14 
Когато съчувстваш, надежда даряваш,
рани лекуваш и бършеш сълзи.
Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,
не чакаш отплата, създаваш мечти.
Когато подкрепяш, вяра даряваш, ...
  318 
Рече баба Гинка
зимнина да прави,
спори с Гица, с Тинка
в близката градинка.
В таз леха ще сложи ...
  240 
Събуждам се, денят цъфти,
светът се променил
и някак светъл, някак чист…
Сънувам ли? Или?
По новините - новини ...
  271  10 
Нощта за почивка изпраща ни Бог,
сънят да ни бъде отмора.
А Дяволът - враг на човешкия род,
ни буди с коварна отпора.
Присънват се скъпи, любими лица, ...
  249 
Изпод вежди свъсени яростно надничах.
Докрай всяка мисъл без свян разсъбличах.
Отражението свое в двубой призовах.
Отколешен противник в него припознах.
На дуел го предизвиках, за да го разпна, ...
  454  10 
Здравей, Живот, в студена зима
ми стига огънче да има.
В сърце, във вени да блещука,
напук на ледената скука.
Какво, че вън е заледено, ...
  646 
Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас. ...
  705  21 
Сив е денят и сива нощта е.
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините, ...
  220 
Лъч слънчев просветна в тъмната стая.
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри. ...
  319 
По своя образ и подобие
създал Всевишният Адам.
Живот му дал, благословил го
със сила и с божествен плам.
Изпратил го с попътен вятър ...
  290 
Животът следва свойто колело,
препуска от зачатие към рая.
Педалите неистово върти,
спирачките са пристан на безкрая.
Чукари стръмни днес ще изкачи, ...
  746  11 
Нощ, тътен, ужас и разгром.
Кошмар, сълзи, разлом-фантом.
От обич стиснати ръце,
под руини сърце в сърце.
Тъма, разруха, болка, писък. ...
  262 
Отеква звън в нощта безлунна,
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино, ...
  264 
Имаше те и имах очи.
Днес, във всичко те търся и виждам.
Имаше те и имах ръце.
Днес само мислено те прегръщам.
Имаше те и имах нозе. ...
  350 
Обещавам си от днес да бъда различна,
с малка скромна мечта – за мен непривично.
Стига ми глътка въздух, животворен и чист
и да вплитам рими от обич върху белия лист.
Обещавам си от днес да не бързам заникъде. ...
  282 
Когато изгубиш към посоката пътя
и смерч мечтите громи,
когато крушение кила прекърши…
На нозете си здраво стъпи. И бъди!
Когато почувстваш, че сам си в безкрая ...
  825 
Посвещава се на българското село
Стара къща, чардак стар, покрив срутен, от тикла. Прозорци - очи премрежени, изпепелени черни въглени. Запердени с дрипи съдрани, провиснали, в спомени тъжни по миналото умислени. Огнището - утроба куха и дървен одър за разтуха потънали в прах и разруха. Резе ръждиво ...
  743 
Понякога съм странна, непокорна,
друг път – вълнà, разбита на брега,
искряща, синьо-бяла морска пяна,
сестра на тишината и нощта.
На пълнолуние съм прилив бурен, ...
  1001  10  13 
Моля те, Господи, дай на човеците нови сърца,
че старите са вече студени!
Моля те, Господи, прати в очите им сълзи,
да разтопят сърцата вледенени!
Моля те, Господи, хляба справедливо раздели, ...
  865 
Когато изгубиш мечта съкровена
и пътят обрасне в тръни и клек.
Когато рушат се пясъчни кули,
и животът стане суров и нелек,
не унивай, от пясъка търпеливо ...
  838 
Зима е, вятърът свири в комина.
Кротко се стелят бели дантели.
Огън догаря в стара камина.
Мислите нейде далеч отлетели.
Къде е онзи белобрадият старец?! ...
  335 
Отива си година стара.
Живях я. Имаше ме. Бях.
Дни преизпълнени с прозрение,
с успехи, даже с грях.
До рая извисиха ме любови, добрини. ...
  734 
Обрули есента на дърветата клоните.
Така е в природата, все се сменят сезоните.
Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.
Зимата със студ и скреж завилня.
Замръзна зората, замръзна реката. ...
  727  10 
Прибра си детството крилете
на прашния таван,
премазани, съдрани, скрити
под нощния кафтан.
Обиди ми се, че пораснах, ...
  261 
Душата ми е непокорна скитница,
ту праведна, ту заблудена грешница.
Очите й на въглени приличат,
но вярвайте, умеят да обичат.
Косите - посребрени водопади, ...
  1143  10 
Там някъде, под гърдите отляво,
сбират се хорски съдби.
Цял един свят от любови, разлъки.
Свят от сълзи, от емпатия,
от въжделения, от апатия, ...
  824 
Добра вечер в края на Деня на добротата!
Доброта творете! Добротата да изпълва дните Ви!
*****
Човек се ражда от любов,
с добро е закодиран. ...
  430 
По житейски път умислена вървя,
понякога безпътна, без посока.
На вятъра подвластна да летя,
с ранени колене и босонога.
Пристъпвам смело в зной и в студ ...
  229 
Ако те има в моя ден,
тъгата във вързоп ще свия.
Сълзи, изгарящи лицето,
с ръка небрежно ще изтрия.
Ако те има в моя ден, ...
  912 
Мъжете са крилете на сокол,
които реят се във висините,
безбрежен исполински ореол,
пазител безрезервен на жените.
Мъжете - старо отлежало вино - ...
  321 
На рамото й кацна гълъб бял.
Склони главица плахо на гърди.
Загука, свойта песен недопял,
заниза овехтели спомени.
Душата детска в гълъб разцъфтя, ...
  550 
Посвещава се на съвременните будители
Учителят е майчина милувка.
Учителят е бащина заръка.
Учителят е съдия при спора,
на детството закрила и опора. ...
  268 
Посвещава се на жителите на китна Търнава - родното ми село
Едно селце празнува днес.
Събира своите чеда.
Прииждат даже от чужбина
роднини близки и далечни ...
  334 
  1151 
Рози алени, пембени
с букли смешно-грациозни,
с поли ярки и помпозни
тропат с токчета шикозни.
Важно и надменно стъпят, ...
  334 
Грешни са хората по своята същност,
грешни мечтаят и грешни грешат.
Сърцата препълни с обич са, всъщност,
по друми трънливи непрестанно вървят.
Ветрове ураганни сетивата прекършат. ...
  246 
Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.
Луната окръглена боязливо зад облак се скри.
Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,
полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.
А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени ...
  247 
Животът - тънка нишка от свила,
усукана от божиите ръце,
втъкана в негов образ и подобие,
в душа и плът, в пулсиращо сърце.
Животът - дар от вечните стихии, ...
  222 
Добро е да съграждаш,
добро е да твориш.
Добро е да помагаш,
добро - да утешиш.
Доброто е на блудник ...
  347 
Предложения
: ??:??