Синьо.цвете
111 результатов
ГОСПОД МЕ ОБИЧА
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва... ...
  3305  14  20 
Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...
  2176  20  36 
Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...
  1649  24  50 
РАЗГОВОР В СКОБИ
– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло? ...
  5753  14 
НЕПОЕТИЧНО НАСТРОЕНИЕ
В един съвсем непоетичен ден
чадърът ми безупречно се счупи,
дъждът валя - най-силният - по мен
и всяка капка правеше хралупи. ...
  2906  13  15 
Carpe diem
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока. ...
  3379 
> Под чадър на каре с изпочупени спици
>
> кой ти търси небе за светци и светици?!
>
> Г. Воротинцева ...
  1947  19  22 
  3363 
СТОГОДИШЕН ДЪЖД
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години - а беше средата на май. ...
  4296  16  40 
ЗАЩОТО Я ИМА
на М.Н.
Не знам за болката ти. Болката е зима,
дори когато някой я прекръсти.
Но има бяла лястовичка, има. ...
  3199  14  14 
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква.
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.
Там я виждат в зори как постила трапеза, ...
  4739  39  57 
/на моите ученици/
Земята се върти, но не е кръгла –
напомня архаичен, зейнал кратер.
Навярно Питагор се е объркал
преди самият той да е препатил. ...
  1886  19  33 
КОЙ БИ КАЗАЛ
Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас? ...
  4558  14  13 
/ Посветено на майките, загубили своите рожби/
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...
  1933  24  41 
ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДНА ПАЛЕЧКА
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота. ...
  3202  10 
НЯКЪДЕ НА ПРАГА НА НЕБЕТО
Няма да я хвърля. Няма как.
Болката навън ще се износи.
Ще се пръсне в семето на мак,
без да ме приспи. Ще го прахоса. ...
  3485  11  18 
  2810  13  16 
Колко малко ни трябва да бъдем добри!
Уж е малко, а все не достига –
десет бели повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби души ...
  2160  27  69 
ПРИКАЗКА ЗА ТЕБ
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш. ...
  3793  14 
ДОРИ ДА НЯМА ВРАТА
Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед. ...
  3482  11  16 
  2910 
Не че дъжд из ведро от небето потече,
но със просто око не видях надалече –
колко път ще вървим, колко време ще крачим.
Но разбрах: щом мълчим – туй е размисъл, значи.
Като сив металик – мрачина. Но добре че ...
  3902 
  4110  10  17 
ПРОСТО ТАКА
Беше ангел. Мълчахме си просто така.
Аз не помня изобщо защо беше слязъл от Рая.
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
За какво ти е ад? - го попитах. Той каза: Не зная. ...
  3480  10  10 
РАЗТОЧИТЕЛНО ЗИМНО ПИСМО
Четете този стих като писмо.
Напълно вярно - пълна съм със грешки.
Но тръгвам да ви пиша за добро -
дано ми е по силите човешки. ...
  4758  13  14 
Религия за смели
Oтключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш. ...
  4171  12  16 
И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.
Не го допускаш в погледа си изумруден. ...
  3183  32  36 
ПОЕЗИЯ НА МАЛКИТЕ НЕЩА
В тази кратка минута някой някъде спира да диша.
Чупи сойката лешник, а той - хоризонта на две.
Аз опитвам да шия. И после започвам да пиша.
А навън закъснелият майстор вратите кове. ...
  3511  12 
НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ
...ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.
Камелия Кондова
Но духом аз ще бъда с теб до края, ...
  6158  21  16 
СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА
автор: Роберт (Роби)
( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал, ...
  5292  16  38 
автор: Петя Цонева /Петра/
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!
Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.
Знам, че имаш нозе от трева и градински невен
и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш, ...
  4822  20  30 
Де се дянахте, богоугодни монаси,
заделили за грешната ръ́жен комат?
Издълбаха окопи в сърцето ми страстно,
не Химери ревниви – самият Пилат.
То, проядено, сякаш на пурпурна клада ...
  1414  11  16 
Злободневни въпроси
под ревера си носим
и въртим ли, въртим до безкрай ритуала...
В кръговрата опоскан,
с камънаци и троскот, ...
  1697  14  30 
Стрелката на часовника се счупи
на точно четиридесет без малко –
не издържа в будилника си схлупен
и времето обърка се тотално.
А "малко"-то оказа се при мене ...
  908  10  21 
Нямам нужда от вашата мяра позната!
Моят ръбест аршин и не пасва на всеки –
ръбовете му рибята кост са в гърлата,
плоскостта му – капан за злодумския екот.
Имам къси ръце, но с размах надалече – ...
  893  12  25 
Тишината – крадец на души
ще зачене от вик на самотник,
или дарба, покоят съшил,
ще откликне – гнева да залостиш.
Под дъгата, след летния дъжд, ...
  1259  12  23 
" Изтанцувай го тоя живот, човече!
И без друго е колкото един блус." Ивайло Диманов
1. Нямах силата да те изпратя
до върха на човешкия свят.
И се моля за прошка, когато ...
  1731  13 
Очи затваряш хрисимо в нощта,
пребродих с тебе сто живота кратки
Последния билет от суета
държи онази, Черната, с косата!
Но тайно вечер ходя по вода ...
  1214  18  20 
на Надето (Patrizzia)
... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...
Надежда Ангелова
Постой минута – пет... Сварих кафе
и по цигара да запалим двете. ...
  801  13  27 
Очите ми пораснаха до лудост
от приказки за мащехи и тикви,
затуй когато нощем мигат будни,
от бъдещето призраците викам.
Без име и без форма, но реално ...
  1004  22 
Предложения
: ??:??