Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Синът на вятъра 🇧🇬

СИНЪТ НА ВЯТЪРА
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-02-03T08:28:25+02:00 344 3 2

Под слънцето, натегнато до взрив 🇧🇬

ПОД СЛЪНЦЕТО, НАТЕГНАТО ДО ВЗРИВ
... в неделята какво да сторя друго, освен да пия бира или две,
за здравето на моята съпруга! – родила ми прекрасни синове,
за светлата им памет – на роднини, поели из незнайни далнини,
за своите отминали години, за идещите – тъй неясни! – дни, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-02-02T11:12:17+02:00 298 1 1

Самотникът под твоята тераса 🇧🇬

САМОТНИКЪТ ПОД ТВОЯТА ТЕРАСА
… прозорчето ти свети цяла нощ.
Невям и телевизорът работи.
Седя под него – трезвен, стар сархош,
и кротко мръзна в зимните си боти. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-02-01T20:27:27+02:00 384 2 1

Ручеят на Добротата 🇧🇬

РУЧЕЯТ НА ДОБРОТАТА
Все още се събуждам призори с илюзията, че съм жив за трима! –
и дишам в рой надеждици добри Вълшебникът да кацне със килима,
детенце – да ме вдигне на ръце? – и в по-човечен свят да ме откара,
вонѝ на смърт Вселенското яйце! – престанах да му имам много вяра, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-31T18:31:39+02:00 336 2 1

Момичето от автобуса 🇧🇬

МОМИЧЕТО ОТ АВТОБУСА
Момичето, което си поспа
на топлото ми рамо в автобуса,
ухаеше на пролетна липа –
на туй отгоре беше страшно руса. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-31T12:20:42+02:00 412 3 3

Кръговрати 🇧🇬

КРЪГОВРАТИ
Взе нещо да ми писва старостта.
И младините искам да си върна –
наместо цял ден рими да плета,
да си ловя из подмола пъстърва, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-31T08:11:15+02:00 302 3 2

Тишина за Бога 🇧🇬

ТИШИНА ЗА БОГА
... такава тишина не е била
край мен дори в утробата на мама –
като че ли със боси ходила
прекрачва Бог родилната си слама, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-30T16:45:20+02:00 296 3 3

Балада за танцуващите гълъби 🇧🇬

БАЛАДА ЗА ТАНЦУВАЩИТЕ ГЪЛЪБИ
... понякога ловя в стиха си дълъг трептежите ѝ – стихващи, по мен,
душата си разпервам – както гълъб край гълъбката своя вдъхновен,
но тя е уморена – тя не знае! – че крея аз във своя смахнат дом –
петнадесет квадрата едностаен, във които любовта нахълтва с взлом, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-30T10:14:41+02:00 353 2 2

Вълча песен 🇧🇬

ВЪЛЧА ПЕСЕН
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют. ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-29T16:13:50+02:00 349 2 1

Най-тъжното човече на света 🇧🇬

НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-29T11:46:36+02:00 304 1

Писмо без подател 🇧🇬

ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-29T09:29:07+02:00 364 2 1

Жена без адрес 🇧🇬

ЖЕНА БЕЗ АДРЕС
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-28T20:08:42+02:00 350 2 2

Жената, която сънувам 🇧🇬

ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
Сънувам те в гори и през дъбрави, и тъй е светъл мъжкият ми сън! –
и моля Бог при мен да те забрави, тъй хубава! – като елха до пън,
стрък риган, мак и бабина душица да ти нареждам в светлите коси,
в душата ми забравената птица за обич! – с песен, да ме възкреси, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-28T10:22:26+02:00 408 3 1

Спомен за тихия мъж 🇧🇬

СПОМЕН ЗА ТИХИЯ МЪЖ
… понякога сънувам, че съм млад, че всички бъдни пътища са мои,
и всеки срещнат ще ми бъде брат! – из пролети – и в есенни порои,
щом разжигари залезът кладни – и вечната Денница затрепери,
пак ще се вихря с шеметни Жени, ще пия винце с верните авери, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-27T16:03:13+02:00 353 2 1

Буквар за влюбени 🇧🇬

БУКВАР ЗА ВЛЮБЕНИ
Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?
Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?
С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,
аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-27T05:23:53+02:00 530 1 1

Сън с гола Жена 🇧🇬

СЪН С ГОЛА ЖЕНА
Щях направо да падна от стола,
пък нали съм си в силата мъж,
тя излезе от банята – гола! –
просто Джени във мократа ръж, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-26T18:36:38+02:00 402 2 3

Аз вдигнах дом 🇧🇬

АЗ ВДИГНАХ ДОМ
Достойно е усилието, щом
добър е резултатът най-накрая –
Човек въздига своя светъл дом
по светлото подобие на Рая. ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-24T16:44:13+02:00 349 3 1

Зарче на калъч 🇧🇬

ЗАРЧЕ НА КАЛЪЧ
... остарявам напоследък, накъсява моят ден,
спря да идва и съседът да играе табла с мен,
питат ли ме на простира булките с какво переш? –
отговарям – с тъмна бира, при това на къса свещ, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-24T12:58:36+02:00 342 2 2

Синът ми се бръсне 🇧🇬

СИНЪТ МИ СЕ БРЪСНЕ
Оплескан с бяла пяна до уши,
бръснича стиснал в детските си пръсти,
първица моят син се престраши
наболата брадица да обръсне. ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-23T16:45:27+02:00 301 1 1

Последната победа 🇧🇬

ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА
... през егото – да бъдеш пръв, и ужаса – да си последен,
какъв е смисълът, какъв? – да се извърташ като свредел,
да жаждаш слава, власт, злата в процесията от бедняци,
кол ли заби във Вечността с една торба парични знаци? – ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-23T09:20:53+02:00 293 1 1

Кажете: – Сбогом, мой поете! 🇧🇬

КАЖЕТЕ: – СБОГОМ, МОЙ ПОЕТЕ!
… дебела лондонска мъгла фъндъци чорли върху Варна,
освен едно Айше с метла, друг жив човек не ми се мярна,
отмина празният тролей – след него спря един „Икарус“,
и със прегракнало „Здравей!“ ме закова пресипнал гларус, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-22T18:29:32+02:00 339 3 3

Къса мъжка песен 🇧🇬

КЪСА МЪЖКА ПЕСЕН
… нощта се свлече дълга и сиротна,
и – като легнах, пак се размечтах
на твоя топъл скутец да се кротна –
готов – тъй както винаги, за грях, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-22T11:39:33+02:00 517 2 3

Селфи от другия живот 🇧🇬

СЕЛФИ ОТ ДРУГИЯ ЖИВОТ
Навярно съм дошъл от други свят, където всички хорица са братя,
делят си с обич сухия комат – не вярвате ли? – селфи ще ви пратя,
там хората са благи, тъй добри! – и никой не изрича лоша дума,
свят без ненавист, жажда за пари, и всеки кротко си върви по друма, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-21T08:37:58+02:00 327 4 3

Благодаря ти, Господи! 🇧🇬

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
Благодаря ти, Господи, че мога да се оправям сам на този свят.
Че всяка болка, мъка и тревога приемам за небесна благодат.
Че радостите, нищо, че са скъдни, готов съм одма да ги споделя.
И че живея – светъл безразсъдник, така далеч от Райските поля! ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-20T16:25:44+02:00 337 4 2

Смъртта 🇧🇬

СМЪРТТА
Тя идва и нахално сяда
при мен на четири очи.
Без свян прекъсва ми обяда.
Във сънищата ми клечи. ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-20T07:08:29+02:00 348 3 2

Самотникът под столичния сняг 🇧🇬

САМОТНИКЪТ ПОД СТОЛИЧНИЯ СНЯГ
… тъй както си въртях гезме по „Графа“, а след това по „Руски“ и „Леге“,
мечтаех да си кажем два-три лафа със тръгналото подир мен ченге,
навярно подозрително изглеждах? – със шушлека под дрипавия сняг,
през столичната кукувича прежда – печален, леко трезвен смотаняк – ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-19T14:09:32+02:00 369 2 4

Нестинарска песен 🇧🇬

НЕСТИНАРСКА ПЕСЕН
… пастир на грохнали надежди, зидар на рухнали мечти,
понявга – в дните свои прежни забивам пламнали пети,
безброй издъхнали химери, камари болка, радост, скръб,
и аз сред тях – един Валерий – на себе си обърнал гръб, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-18T10:54:26+02:00 346 4 1

Мъжът на 60 🇧🇬

МЪЖЪТ НА 60
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-17T07:46:24+02:00 465 5 6

Жената на 60 🇧🇬

ЖЕНАТА НА 60
Жената на шейсет не е богиня,
не ходи твърде често на море,
понякога в тунела на Витиня
се случва и колата ѝ да спре, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-16T16:04:47+02:00 861 5 3

Човекът е търкулнато мънисто 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-15T17:51:38+02:00 357 2 3

Аз съм твоето мечоче 🇧🇬

АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ
… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,
сняг се сипе на парцали пред Централни хали.
В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,
щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-15T07:56:01+02:00 392 2 1

Смъртта на едно котараче 🇧🇬

СМЪРТТА НА ЕДНО КОТАРАЧЕ
Кола го блъсна. Котето издъхна
на метри от Колхозния пазар.
Загърна го във дрехата си връхна
един случаен варненски клошар. ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-14T19:28:42+02:00 326 3 2

Луда песен 🇧🇬

ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-13T19:25:46+02:00 414 2 4

Капкомерът на Бога 🇧🇬

КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-13T15:39:45+02:00 278 2 2

Живот между мъдреца и глупака 🇧🇬

ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-12T20:41:53+02:00 300 2 3

Поетите на този свят сме луди 🇧🇬

ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ СМЕ ЛУДИ
… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,
ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,
не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,
мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам. ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-11T19:55:47+02:00 422 2 1

Хлапето 🇧🇬

ХЛАПЕТО
Мечтая си да бъда пак момче.
Да си надяна светлите бермуди.
Когато лятно слънце напече,
във кепчето да хващам пеперуди. ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-11T08:36:11+02:00 293 2 2

Къщичка за птици 🇧🇬

КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... с пет остъргани дъсчици, с гвоздейчета – шепа дреб,
проста къщичка за птици – снощи я сковах – за теб,
вярвам, че ще ти хареса, щом ми прилетиш от юг,
утре ще ти дам адреса в месинджъра на Фейсбук – ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-10T14:18:37+02:00 362 3 2

Жената, която събужда угасналите вулкани 🇧🇬

Ела – несвястна те ща! –
тиха, бясна – роса и стихия в степта,
да ти пия тревите – да си диви пелини
на моите жадни уста –
къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2025-01-10T09:35:57+02:00 373 3 1

Автопортрет по залез 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... навярно подир птичите ята ще се смотая някой ден в пейзажа,
дано даде ми Бог две-три лета? – каквото още имам, да го кажа,
да си допея, да се измълча на български език! – да си поплача,
душа да ви разстеля – и бохча, под топлата ми пепелна погача, ...

Валери_Станков

Поэзия

2025-01-09T15:12:12+02:00 300 3 1