Валери_Станков
1 085 результатов
ПЕРУШИНКА БОЖИЯ ЛЮБОВ
Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,
полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,
в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,
спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви, ...
  156 
ЗДРАВЕЙ, КАК СИ?
Не знам кило памук – или олово,
кое от двете повече тежи.
Тежи ми от изреченото слово,
натегнато до крясък от лъжи. ...
  203 
ПРОТЕГНАТА ДУША
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...
  116 
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...
  187 
ДЪБ ЗА КОЛЕДЕН БЪДНИК
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...
  143 
НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...
  134 
АКУШЕР НА СВЕТЛИНАТА
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...
  327 
НАЙ-СВЕТЛАТА ЖЕНА В КВАРТАЛА
... в кварталната библиотека прелиствах Александър Блок,
в миг влезе ти с походка лека! – и чух изящния ти ток,
красива, утринна, тъй бяла! – чак томчето си изтървах! –
най-светлата Жена в квартала, те гледах, непривично плах, ...
  185 
АВТОПОРТРЕТ С НЛО
... това си го мечтаех от години! –
додето пийвам чаша-две мерло,
събрах на двора стари ламарини
и си сковах прекрасно НЛО! – ...
  338 
БЮРЕК ЗА БОГА
В брадясали мъгли потъна Варна.
Вони на изгорял бензин и дим.
А ние – покрай старата пекарна,
на пейката със лудия седим. ...
  129 
ВЪЗХВАЛА НА ЧЕШМЯНАТА ВОДА
... всяка сутрин ставам рано, мия зъбки и брада,
Делимано, Делиманооо-о! – ти си топлата вода,
с теб потъват във канала мъки, горести, беди,
с теб душата – засияла! – в мен отново се роди, ...
  191 
5 ноември в 8:46 ч. ·
Споделено с: Публично
НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК
Тъй както във припадащата вечер
вървях, огрян от лунна светлина, ...
  126 
ЖЕНА С ЦВЕТЕ
... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,
ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,
аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,
и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси, ...
  126 
КОГАТО ГОСПОД СЯДА НА ЗАКУСКА
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света, ...
  107 
ШЕПИЧКА ЛЮБОВ
… със цялото смирение и кротост, с които още дишам на света,
присядам на дивана в поза лотос – и книжица начевам да чета,
додеяло ми е от кама сутри! – в които да съм палаво момче,
и все по-безпощадно всяка сутрин през мене кротко Времето тече, ...
  98 
ЕДИН ДОБРЕ ЗАБРАВЕН МЪЖ
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи, ...
  130 
НАРИСУВАХ ВИ РАЯ
... на стихчета, по моя странен начин, понякога пренасям се Отвъд –
там, дето никой нищичко не значи, не е ли минал светло своя път,
там, дето с катинари Бог залоства порталите – ако си бил злодей,
там, дето всеки ден започва просто, и всеки те посреща със здравей, ...
  130 
ГЛЕДАМ НЕБЕТО
… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,
ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.
Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?
И на гладната мравчица сторвах почтително път. ...
  162 
ЖЕНАТА НА ОТСРЕЩНАТА ТЕРАСА
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...
  139 
МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...
  138 
ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
  141 
ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
  127 
ЕСЕНТА МЕ ДЪРЖИ ПОД ОКО
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...
  160 
ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
  322 
ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
  135 
МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...
  145 
НОЩТА ПРЕД БАЛОТАЖА
Просват дрипи и парцали сури облаци над мен.
Няма кой да ме погали, да почерпи бира – кен.
В таралежовите локви шляпа есенният дъжд.
Проститутки две сиротни чудят се дали съм мъж. ...
  349 
СТРЪКЧЕ ЕСЕННА ТРЕВА
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...
  111 
АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...
  152 
ЖЕНА
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,
тя ме посочва, тя ме иска, тя ме избира, тя мълви –
момче, готова съм за риска да тръгнем в дългите треви, ...
  142 
АВТОПОРТРЕТ С КАСКЕТ ПРЕД ХРАМА
... когато нямаш никакви мангизи и няма със какво да купиш хляб,
и сам переш кириливите си ризи, и цял ден мъкнеш железа за скрап,
и съчленяваш градските кашони със три въженца простичък сезал,
и книжици продаваш – за милиони, на пейката във своя тъп квартал, ...
  133 
ВНЕЗАПНА ЛАСКА
… щом някой ден се скрия от света на някоя по-хубава планета,
и стихчета ще пиша – и чета! – на извънземния орляк врабчета,
ще си броим по цяла нощ звезди със някое зеленичко човече –
ще му река и как мечтах преди да те прегърна в есенната вечер, ...
  132 
ГЛАГОЛИ
... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши, ...
  126 
САМОТА
... тишина, самота – във която
ти си бръмбар, туширан по гръб.
Свърши твоето мъничко лято
в повсеместната мирова скръб. ...
  178 
КУФАРЪТ НА ВЛАДА
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...
  193 
ПИСНА МИ, БОЖЕ!
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...
  215 
ЕСЕНЕН ПАНАИР
На сина ми Иван Станков
Над мочурливите лагуни навървят жерави ята.
Потеглят цигански катуни да калайдисват пак света.
Момите стягат се за бани – там ергенашът серт кълби. ...
  157 
СМИРЕНИЯ
... със цялото смирение, което
премина в мен от моя стар баща,
обичам всичко живо под небето,
което хвърля сянка над света – ...
  148 
ХАОС
Господи, кой съм в световния хаос? – питам и отговор просто не ща.
Сигурно мама роди ме нахалост? – бях вейхайвей и за моя баща.
Нито живях в светли бездни от Обич, нито изгарях в несвестни мечти.
В пранги, вериги, синджири и скоби моят животец и мен озапти. ...
  135 
ВЯТЪРЪТ
... връхлетя убийствено внезапен,
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер, ...
  134 
Предложения
: ??:??