Валери_Станков
1 586 результатов
МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято слиза от баира.
В жабешкото блато щъркелът се взира.
Залезът на хълма просна жълта дрипа.
И луна – безмълвна, в облака захлипа. ...
  228 
ДЪЛБОКО В ПАМЕТТА МИ Е ЖЕНА
Когато още беше тъмнина,
и носеше се Дух върху водата,
видя ме тя – Вселенската Жена,
и ме позна със ласка непозната, ...
  252 
СУПА ТОПЧЕТА ЗА ГОШКО
Не ставам ни за Нобел, ни за Букър, простете, моля, тъжната ми вест?
И – топчето от супата засмукал – си сядам на писалището в шест.
Щом сетне пийна третата си бира, душата ми в пространствата лети!
Безмълвните безмери на Всемира пред мен открехват своите врати. ...
  198 
ПОСРЕЩАЧЪТ НА ГАРА ВАРНА
Гара Варна. Посрещачи.
Влак на седми коловоз.
И ченгето бодро крачи.
По-велик и от Христос. ...
  203 
ТИ СИ ПРОСТО ЖЕНА ЗА ПРЕД ГОСПОДА
… ще се върна за теб
от ръба на света – и над бездната,
дълги ветри във степ –
колко мои надежди изчезнаха? ...
  231 
ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така, ...
  201 
ЖЕНА МИ СЕ РАЗХОЖДА ПО БРЕГА
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега. ...
  354 
КУПУВАМ И ПРОДАВАМ ГЛАСОВЕ
Започнах да се нервя от зори
на есента, на зимата, на курвите,
познатите на всички маскари! –
пак ни подкарват сънени към урните. ...
  172 
КРИВА НИВА
... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва, ...
  189 
АКО ИМА РАЙ
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви. ...
  213 
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...
  187 
ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ!
... тъй както малкото врабче
кълве трошици на площада,
и няма кой да му рече,
че утре гладно пак ще страда, ...
  170 
ДЪЖД НАД ВАРНА
Барче. Двеста „Johnie Walker“.
Кротък есенен живот.
Подир хита на Джо Кокър –
Веселин Маринов. Пот. ...
  181 
ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕЧЕ!
... добър човечец снощи е преспал в градинката на Седмата ми пейка,
оставил ми е своя топъл шал, обувките и зимната си грейка,
едно шише кю-пак – менте мерло, кибрит и недопушена цигарка,
и сетне си е тръгнал с НЛО от тоя тъп живот, от мен, от парка, ...
  194 
ПОСЛЕДНАТА КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
... дали защото съм си твърде стар,
не ставам да те заведа на кино –
на пейката във есенния парк
седя – един печален Арлекино, ...
  170 
ДРЪВЦА ЗА МАМА
... и понеже избягаха моите късни слънца,
и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,
ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,
и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет, ...
  155 
БАБКАТА ОТ ЦВЕТНИЯ ПАЗАР
Едно бабенце стиска минзухари
на Цветния пазар ми подари –
навярно покрай своите дувари
за мен ги бе накъсала в зори? ...
  265 
PIZZICATO ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
... едно щурче през мокрите треви заскърца ми прощално pizzicato,
момче, ми каза, карай да върви, пак ще се видим следващото лято! –
след миг небето ми обърна гръб – и мокра вълна облакът разпреде,
вървях, потънал в мировата скръб на есента – беднякът аз последен, ...
  166 
САТАНИНСКИ СТРОФИ
... къде си тръгна светлият човек
от твоите прекрасни мъжки филми? –
не би го разгадал дори след век
такъв добър чекист като Ким Филби, ...
  204 
ШЕПА ЖИВА ВОДА
... животът ми навярно ще е дълъг, почти като на моя стар баща –
ще се търкалям с есенния жълъд – отвъд проводил птичите ята,
с протегната душа ще ги посрещам, по-як дори от пролетния дъб,
по старичкия метод "проба-грешка" на всяко зло обърнал тежък гръб, ...
  179 
ХРАМ ЗА ПОЕТИ
... започнах да живея ден за ден,
без никаква надеждица за утре,
и как да ви изглеждам вдъхновен? –
във windows-а на вашите компютри, ...
  186 
ПОСЛЕДНИЯТ ЕКСПРЕС НА БДЖ
... аз все така стърча на гара Варна и чакам да пристигне твоят влак,
приличам, ей тъй, както се разкарвам, на влюбен до ушите смотаняк,
с врабчетата по пустите перони делим си кроасан с ванилов крем,
и вече спря ченгето да ме гони! – ожалвах се от него даже в СЕМ, ...
  155 
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО
... в прекрасните потайности на храма, когато паля късата си свещ,
не вярвам, Господи, че теб те няма, и, че не чуваш моя глас горещ,
при теб, тъй както жадният при ручей, отмивам пепелака си горчив,
ти – светлина да пия! – ме научи, да пиша рими с твоя благ молив, ...
  198 
МОЖЕ ЛИ ЕДНА ЦИГАРА?
... мотаех се из дрипавия здрач
и изведнъж – във уличката стара,
ме спря един случаен минувач
и подир миг поиска ми цигара, ...
  166 
АВТОПОРТРЕТ С ОХЛЮВЧЕ В ТРЕВАТА
Охлювче в тревата ме полази,
топла есен то ми пожела,
дните ми да пъплят без омрази
и да ми поникнат две крила. ...
  166 
ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА
... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,
сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,
тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,
с мен – беднякът последен, през големия градски пазар, ...
  311 
ЕСЕНЕН ПАСТОРАЛ
... върху сачака с вехтите асми
орляче гладни косери се спуска,
додето дядо огъня стъкми,
ще поседя с лула тютюн на пруста, ...
  145 
ЧИРАК НА БОГА
... този свят е покрив и светулка, пък нали съм пътник сам и слаб,
чувам как в долапа си шумулка мишчица, понесла къшей хляб,
ако в нощ – катранено безмълвна, те удари вятърът свиреп,
в къщицата моя върху хълма имам чаша винце и за теб! – ...
  184 
ИЗПРАЩАНЕ НА МИНАЛИЯ ДЕН
... какво ти пука, че светът
те гледа – бял, варосан гарван? –
излъган – за пореден път,
и – за пореден път – повярвал. ...
  167 
ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕКО!
... в зори се будя винаги с надежда,
че ще живея в по-добричък свят,
защото знам, че радостта се свежда
до простичкия факт – да съм ви брат. ...
  162 
ВЛАКЪТ ЗА РАЯ
Гара. Барче. Двеста грама.
Чашата ти с липов чай.
И билбордова реклама
на залутан къмпинг „Рай“. ...
  158 
ОТ ЖИВИТЕ ПО-ЖИВ!
... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък, ...
  199 
ПОСТЕЛЯ ЗА ИИСУС
Не знам какво рисувал е дъждът
с безплътните си пръсти по стъклата –
видях, че ме очаква дълъг път
през пропасти от суети и вятър. ...
  155 
КРЯСЪК
„ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."
Лука, [19:39, 19:40]
Дъждовете пуснаха бради. ...
  170 
ЕДИН ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...
  258 
ВЯТЪРЧЕ НА ХЪЛМА МЕ ПОГАЛИ
... ледена, сланата взе да пари,
горският поток да рохолѝ,
гарван грачи в борови върхари,
птиче пее в сънните ели, ...
  203 
СЯНКАТА НА БОГА
Да вземем даденото Божем
и да го подържим в ръка –
доколкото – и както можем
според секундната стрелка, ...
  220 
ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? – ...
  164 
ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
… не знам дали реалният живот на вас не ви се чини ненормален? –
но аз се питам – пълен идиот! – защо не станах някога хамалин,
чувалите да мъкна във зори – на корабите да ги тръшкам в трюма,
и цял ден да броя торби с пари, богат като Кортес пред Монтесума, ...
  169 
РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД
… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,
аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –
какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,
дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи, ...
  204 
Предложения
: ??:??