Валери_Станков
1 084 результатов
ВРЕМЕ ЗА ГЛУПАЦИ
Досадникът не знае да мълчи.
Дори и не разбира, че досажда.
От триста километра му личи,
че го измъчва безсловесна жажда. ...
  167 
В БЕЗДЪННИЯ ПОКОЙ НА МЪДРЕЦИТЕ
... изглежда, помъдрях полека-лека, додето тъй несетно остарях,
за вярата в доброто и в човека отдавна вече спря да ме е страх,
дори и най-потулваната благост в зениците на всекиго чета,
„Кажи му Аго, да му стане драго!” отваря и залостени врата! – ...
  140 
ПОСЛЕДНИТЕ МИ 10 КИНТА В ДЖОБА
... започнах пестеливо да живея – от благите съблазни се лиших –
ни ямбът, ни дактилът, ни хореят ми носят някой лев за всеки стих,
с последните пет лева в портмонето на мама купих шепица цветя,
с две думи съм щастливец общо взето, че из прекрасни сънища летя, ...
  134 
ЩЕ ИЗЛЯЗА САМО ЗА МИНУТА
Зимата си тръгна – адски люта,
две в едно – торнадо и тайфун,
ще изляза само за минута –
да си купя вестник и тютюн, ...
  165 
МОМИЧЕТО В ГРАДА НА ЧУДЕСАТА
Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –
град – мъка, обич, стих и карма, ...
  174 
ПЕЧАЛЕН, ЛЕКО ТРЕЗВЕН, ВДЪХНОВЕН
Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,
че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –
не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,
парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-ре ...
  116 
ТЪКАЧЪТ НА ВЪЛШЕБНИТЕ КИЛИМИ
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими. ...
  184 
СПОМЕН ЗА МОЯ БАЩА
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...
  147 
БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...
  153 
НЕ БЯХ МЪДРЕЦ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...
  132 
УТРО ВЪВ ВАРНА
... в часа на Третите петли,
когато всичко живо спинка,
се вдигат нощните мъгли
от Шишковата ми градинка, ...
  159 
СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи, ...
  141 
КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...
  209 
ПЕЧАЛНИЯТ МЪДРЕЦ НА ВЕКОВЕТЕ
... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха, ...
  237 
ЕДИН РАМБО В СОФИЯ
Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Владe, днес. ...
  208 
ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти, ...
  135 
ПЕСЕН ЗА СОЛЕНАТА СВОБОДА
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен. ...
  128 
МЪЖКИ ПОКЛОН
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...
  1203 
ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ЛУД
Ще те разказвам някой ден,
на Господа ще те разказвам,
несвестен – градският кретен –
със изфирясал мозък – язва, ...
  273 
ЖЕНАТА ОТ ОБЕДНИЯ ВЛАК
Какви прекрасни мисли ме човъркат,
и аз си вярвам – истински глупак! –
например, че ще дойдеш във четвъртък
на гара Варна! – с обедния влак. ...
  196 
АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни, ...
  202 
АВТОПОРТРЕТ С ХЛЯБ
... дали – побратим с летните авлиги, ще я докарам нявга до стоте,
живея от продажбите на книги, но кой купува книги – и чете? –
защо изобщо цял ден рими пиша, щом всичко е качено в Интернет,
а аз се питам в скромната си ниша поет ли съм? – или не съм поет, ...
  117 
БЯХ МИСЪЛ
... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –
наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,
където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,
да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло, ...
  83 
МАЛКИ ЖЕНСКИ НЕЩА
Дали ще ме забравиш, аз не знам.
И тъй като старик съм непотребен,
във моята последна капка RAM
ще си прикътам споменче от тебе! – ...
  147 
КУТИЙКАТА НА МАМА
... понякога отварям през нощта кутийката с хартийките на Мама –
за кой ли път "Обичам те!" – чета в изпратена от тати телеграма,
рецепта за смокинов конфитюр, ванилов крем и сладкото от вишни,
и картичка – "Стрелите на Амур", за спомен от любовите предишни, ...
  194 
ЕДИН СМЕШЕН ЧИЧКО
... сега, когато знам – и мога всичко, което Бог за мен си е решил,
и остарявам бавно – смешен чичко, така далеч от своя див април,
досаден и навярно твърде скучен с несръчни рими в ямб и анапест,
броя си непресъхналите ручеи – и в стихчета ви пращам светла вест, ...
  239 
ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО
... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,
каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,
живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,
и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля – ...
  151 
ЕДИН КРАСИВ И САМО МОЙ ЖИВОТ
... аз повече заникъде не бързам – със бъдещото време съм на "ти",
и, ако някой каже, че съм мързел, е сто процента прав – или почти,
във всичките си минали животи, тъй както и във този мой живот,
съм карал все на бързи обороти! – и никога на четвърт оборот, ...
  131 
И ВСЕ ТЪЙ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА
... отвъд добрите небеса, в които мога да се вглеждам,
невям се случват чудеса? – и в тях е моята надежда,
че утре или вдругиден светът ще стане по-добричък? –
и, от химери изнурен, ще литна татък – светъл птичък, ...
  160 
КАРТИЧКА ОТ НОЩНА ВАРНА
... гаснат кухни, светват спални, Варна стихва до зори,
курви, сводници – брутални! – почват свади за пари,
стърже в гнилите афиши! – мухъл вятърът суши,
катедралните бакшиши пак се пръскат с „Givenshy”, ...
  245 
НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...
  154 
ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...
  230 
АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...
  211 
ЧАКАЛНЯ
... кафето все така горчи и всички влакове са кални,
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,
и просякът е еднокрак след отминаващите бедни, ...
  142 
ОБИЧАМ ВИ, ХОРА!
… от мене Господ друго не поиска, освен да бъда праведен човек,
да мина през света със бяла ризка и да споделям своя хлебец мек,
да гушна благо плачещо детенце – и да му купя плодов сладолед,
да си закърпя вехтото сетренце, прославило ме вредом – стар Поет, ...
  174 
ЛЮБОВНА НОЩ
… от тихия следобед ми остана едно прекрасно споменче от теб! –
когато кротко смъкнах ти фустана и ти ме вейна – вятърче във степ,
и аз потънах в светлите ти бездни, Жена за Обич, Святост и Мечти! –
в които падах, и в които чезнех с надеждата – да ме измъкнеш ти. ...
  118 
ПЕСЕН НА ШИШЕ ДОМАШНО ВИНО
Когато хлябът ми изсъхне, а виното ми вампиряса
и фъфлят във съня ми влъхви, че пия сам на пуста маса,
когато хлъзгавото време започне да ми се изплъзва
и – тежко – пладнето отнеме последната ми глътка въздух, ...
  180 
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
... посестрима на Майката Природа, в кашонче от коняк със три звезди,
една Писанка в избите под входа три малки, слепи котенца роди,
комшийките ми свикаха консилиум – донесоха млекце и кашкавал,
и котенцата – мънички, тъй мили! – покрих ги с моя топъл зимен шал, ...
  138 
ОГЛЕДАЛО ЗА АНТИПОДИ
... за разлика от стария глупак, мъдрецът знае как да се порадва –
не вдига цяла София на крак, "Горчиво!" не крещи като на сватба,
красив е в облак тих от мълчини, доде в гръдта душицата му пее,
и – птиченце към топлите страни, мигът за радост литва ненадеен, ...
  188 
КОГАТО БЯХ СПАСИТЕЛЧЕ НА ПЛАЖА
... когато бях спасителче на плажа,
девойките лепяха се по мен,
а днеска съм самотен, да ви кажа,
и даже вече нямам тоя тен, ...
  158 
Предложения
: ??:??