vega666
1 результат
Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...
И облак скри печалния ми край. ...
  534 
Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провок ...
  805 
В този свят на няколко рефлекса
всеки се превръща в роб.
В роб на някаква пътека.
В сянка закъсняла за живот.
... И в инерция застива ...
  657  19 
цял живот съм те чакал,
Ангел мой - моя тайна любов.
Най-последна ти слезе от влака
на перона, превърнал се в ров.
И разбрах, че пристигаш за мене ...
  755  19 
Звездите капят в тази тъмна нощ -
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.
Опива ме с моминската позлата.
Щастливец съм, че още си до мен - ...
  879  22 
Остави Хектор с каменно лице.
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.
Отиваше във робство без любов - ...
  894  14 
все още съм тук -
образът смътен във огледало.
Неусетно пресъхващ капчук.
Зимно цвете във призрачно бяло.
Закъснял жерав - не отлетял. ...
  612  16 
Запълни пъзела на моята душа
с частица щастие от миг откраднат.
Възпирай ме сега да разруша
онаследения от спомените замък...
За теб и мен - най-светъл дом, ...
  728  17 
Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.
Пътувам сам през призрачни полета ...
  831  25 
Пристига зимата на тайнствена шейна.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор ...
  912  10  19 
На Й.
скришната поляна - без гора.
Саргасово далечна - само моя.
Летях на облаци над златната зора,
окъпан от лъчите на покоя. ...
  889  15 
Не те мечтая - няма път обратен,
аз просто съм безумно уморен...
над мрежата от дни премигва вятър,
от свойта смърт се чувствам вдъхновен...
  868  13 
Те идват - невидими флотилии от дни
със бели цветове,
с бездънносините коралови напеви...
безбройни пеперуди сред праха,
ята посипали се от разцъфнали дървета, ...
  812  14 
Когато мислите се върнат уморени
след едно пътуване...
Когато ти усетиш, че от чувствата остава само
неочакваното състояние, наречено сбогуване...
ще се превърне и тъгата в безразличие ...
  1853  14  20 
Утре ще дойде денят без промяна.
Ден като другите - дълъг и краен...
Някой ще пие надменната чаша.
Скелети после в пръстта ще останат.
...Ще го изтрива поредният залез ...
  752  13 
Изгуби се отделният човек,
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,
щом цели континенти са ранени.
Взел раница на гръб тръгни пеша, ...
  973  19 
Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...
И вече няма сигурност във дом - ...
  894  19 
Колко е преживяното и колко ни остава от него, когато извърнем поглед назад...? Зад мен са отминалите години и в пепелта им намирам твърде малко от онова, което заслужава внимание. Но и то в спомените остава повече с оценката за лошо и хубаво, с усещане за една неяснота, която се губи на малки облач ...
  1116 
Преди много години геният Херман Вайл, известен учен и мислител /интелектуален съратник на Алберт Айнщайн/, написа забележителната си книга "Симетрия" /издадена у нас от издателство Наука и Изкуство през далечната 1969г./. Там - по един постижим единствено от големите умове начин, Вайл осветли напъл ...
  1259 
Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.
Неусетно изниза се времето - ...
  1075  19 
Зад миглите на времето съзирам
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.
Безумните тълпи край мене шестват. ...
  583  13 
Подчиних целия си живот на търсене на Истината. Следователно нямам правото да се доверявам на Никого и на Нищо. Не вярвам, че човешкият род се е доближил до Истината за цялото си развитие досега. По-скоро той пребивава в неведение по отношение на Нея, при това не в Свещено неведение, а в Свинско. Це ...
  1423  12 
В това есе ми се иска да поговорим за морала. Без съмнение това е последният мохикан в нашето време - времето на Желязната епоха, а ако употребя заглавие от нашумял роман на Джек Лондон, един от най-уважаваните от мен автори - време на Желязната пета. Долавям как първият ви въпрос вече витае във въз ...
  2198  12 
"Смъртта - великата загадка на живота" - имаше книга с такова удачно заглавие /с автор: Хърби Бренън/.
Почти всеки човек, съзнателно и несъзнателно, е жертвал част от времето си за размисли върху тази вечна тема. Общото за всички мислители се оказва едно - техният пълен провал пред загадката. Както ...
  2573 
Аз нямам никакви светини -
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.
Едно огромно земно стадо ...
  737  17 
Свят на еднооки носорози.
Циклопите с провиждащо око
предпазват те от зрящите събратя...
Слепците виждат най-далеч
с рудиментирали лъчи от Рая. ...
  913  15 
Потайна среща имахме с Луната.
Докосна ме със синкави лъчи.
Тя грееше с особена позлата
и шепнешком ми каза - замълчи.
Аз зная, че си влюбен само в мене. ...
  933  10 
Отваря изгревът намусено зеница
и в крайчеца й плахо розовее.
Тъй рано е - в небето няма птици.
Очаква то реда си да синее...
Започва времето поредна обиколка. ...
  1175  16 
Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.
Сандалите на спомените носиш ...
  663  17 
Днес изгубих следите на залеза.
Мъдра сова натам отлетя.
И с грима на мечтите белязана,
Ариадна събира пера.
Днес не искам да мисля за Утре - ...
  878  13 
Жадува вятърът една последна ласка,
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.
И в мъртвото небе самин препуска ...
  719  15 
(по мотиви от романа на Александър Дюма - "Тримата мускетари")
Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа. ...
  924 
Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.
Надраснах някогашната представа. ...
  1097  11  26 
Пожълтели от безсънието плажове.
Фиорди с олисяли темета.
Каменните брегове
родили морски тътени.
Битка постоянна между суша и вода. ...
  693  15 
под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.
  743  17 
Попитай бялата мъгла
как никне есенно кокиче.
Под шума гниеща и зла
в небитието то наднича.
Попитай залеза студен ...
  909  15 
"Математиката е кралица на всички науки, а Теорията на числата е кралица на математиката",
обичал да казва Принцът на математиката Карл Фридрих Гаус (1777 - 1855), който още като дете пресметнал наум мигновено, че сумата на числата от 1 до 100 е 5050, забелязвайки, че сборовете на равноотдалечените ...
  2837 
По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята ...
  1376  13  22 
Спомен -
топлина
в изстиващите длани на дните.
Опит за възкресение
от восъчната отливка на миналото... ...
  689  10 
Глупакът винаги ще си остане шут,
макар последен глупостта си да узнае.
Той носи самочувствието на мамут
и мамчетата сладостно ласкае.
А те, копнеещи за малко топлинка, ...
  655 
Предложения
: ??:??