yotovava
2 678 результатов
– Вреден си ти, Любомире, вреден си. Да ти се вържа аз на думите ти за мацките.
– Що бе, приятелю, какво се е случило?
– Аман заман, Любо, както ми разправяше за ония девойчета и напращели кобилки от поетичните сайтове, реших и аз да се пробвам. То наистина, като влязох, колко му е – слонче - конче ...
– Що бе, приятелю, какво се е случило?
– Аман заман, Любо, както ми разправяше за ония девойчета и напращели кобилки от поетичните сайтове, реших и аз да се пробвам. То наистина, като влязох, колко му е – слонче - конче ...
1018
4
33
– Аууу, здравей муцка. Къде гиваш, бе парцал. Отдавна не съм те чувала, кифлооооууу. Е и аз къде, по света и у нас, по света и у нас. Да видиш оня ден, муцка, получавам писмо на лични. Някакъв доктор, муцка, доцент ли, пише ми, че ми чел стиховете и бил възхитен, ма, парцал. Ти да видиш. Направо щях ...
863
1
10
903
4
8
Мили Дядо Коледа,
Някога много вярвах в теб. Нищо че по едно време те бяха прекръстили на Дядо Мраз. Както и да е. Когато отново започнахме да те наричаме Дядо Коледа, прочетох в едно от новородените астрологически и не знам какви си нумерологични и прочее шашмологични списания, че ако на 13 петък п ...
Някога много вярвах в теб. Нищо че по едно време те бяха прекръстили на Дядо Мраз. Както и да е. Когато отново започнахме да те наричаме Дядо Коледа, прочетох в едно от новородените астрологически и не знам какви си нумерологични и прочее шашмологични списания, че ако на 13 петък п ...
1035
5
10
– Времената текат, приятелю, но не се променят – въздъхна Любомир и отпи от уискито. – Нищо не се е променило – постоянно те връхлитат напращели момиченца, жадни да слава и склонни да те дарят с ласки, само и само да им речеш – Дааааа, има нещо у теб.
– Стар коцкар си беше и си остана – подсмихна се ...
– Стар коцкар си беше и си остана – подсмихна се ...
922
2
12
1148
3
7
ШЕПОТ ПРЕЗ ЧЕРКОВНАТА АПСИДА
Какво ли всъщност е добро?
Любов ли е – да я забравя?
Навярно твоето ребро
избрал е Бог – да ме направи. ...
Какво ли всъщност е добро?
Любов ли е – да я забравя?
Навярно твоето ребро
избрал е Бог – да ме направи. ...
393
7
9
1954
14
18
Установените привички
са най-големият кошмар.
Щом закъснях да те обичам,
да бъда с теб, е Божий дар,
да виждам как те е жигосвал ...
са най-големият кошмар.
Щом закъснях да те обичам,
да бъда с теб, е Божий дар,
да виждам как те е жигосвал ...
490
7
8
Надраскана рисунка с тебешир –
дъждът ще ме изтрие от паважа.
Изтеглям всяка есен на буксир,
преди да ме затрупат кал и сажди,
преди луната – като златен сом, ...
дъждът ще ме изтрие от паважа.
Изтеглям всяка есен на буксир,
преди да ме затрупат кал и сажди,
преди луната – като златен сом, ...
1523
6
9
Заключвам се отново в себе си –
с надеждата да оцелея,
щом примката си е пристегнал
отдавна в мене суховеят.
Светът е разделен на четири. ...
с надеждата да оцелея,
щом примката си е пристегнал
отдавна в мене суховеят.
Светът е разделен на четири. ...
543
8
10
883
1
4
1014
1
3
982
2
10
1022
1
1
1142
6
10
1033
6
6
986
3
10
Аз знам, че пак ще дойде зима –
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още, ...
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още, ...
1597
22
29
ПОД ФАКЛИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Душата ми е стъклена по залез.
А месецът – с какво ли съм му крива? –
погълнат от пълзящата му лава –
последната ми светлина изпива. ...
Душата ми е стъклена по залез.
А месецът – с какво ли съм му крива? –
погълнат от пълзящата му лава –
последната ми светлина изпива. ...
466
5
5
987
5
5
877
7
За книги, дето не прочетох,
ще жаля и на онзи свят.
Заскита ли веднъж човекът
из царството им, е благат.
И покрив му е всяка дума, ...
ще жаля и на онзи свят.
Заскита ли веднъж човекът
из царството им, е благат.
И покрив му е всяка дума, ...
560
6
8
1090
3
11
Дъждът дойде без теб и изваля,
денят и той така ще си отиде.
Полека ще забравя, че боля.
Ще ставаш постепенно по-невидим.
Тънеят сенките на есента, ...
денят и той така ще си отиде.
Полека ще забравя, че боля.
Ще ставаш постепенно по-невидим.
Тънеят сенките на есента, ...
1450
9
12
998
4
7
908
2
6
Картини, скрити в паметта,
до днес не са ми дали мира –
светът – потънал в суета,
как изход в тъмното намира?
Среднощ зад стръмния превал ...
до днес не са ми дали мира –
светът – потънал в суета,
как изход в тъмното намира?
Среднощ зад стръмния превал ...
666
11
21
815
8
БЕЗСЪНИЦИ
Как да си продам душата?
Натоварена е с грешки.
Но побира необята,
нежността на таралежа, ...
Как да си продам душата?
Натоварена е с грешки.
Но побира необята,
нежността на таралежа, ...
304
3
6
Пътят кротко лъкатуши
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече ...
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече ...
612
11
10
СКЪСАНИТЕ ОБУВКИ НА ТЪГАТА
Не беше лесно да си тръгна.
До днес не знам защо избягах.
И сякаш станаха на въглен
петите ми във листопада. ...
Не беше лесно да си тръгна.
До днес не знам защо избягах.
И сякаш станаха на въглен
петите ми във листопада. ...
386
7
10
1344
8
10
864
3
10
До подлеза на ларгото в града
в прекрасната неделна синя утрин
две слепи дружки пеят – и дъга
през тънките им кичури се спуща.
И смеят се. Защо ли? Не разбрах. ...
в прекрасната неделна синя утрин
две слепи дружки пеят – и дъга
през тънките им кичури се спуща.
И смеят се. Защо ли? Не разбрах. ...
1437
15
32
Сега съм надживяла суетата
и бавно се завръщам към първичното.
Какво да отнеса със мен оттатък,
освен това, което съм обичала?
Душата натежава ли от спомени, ...
и бавно се завръщам към първичното.
Какво да отнеса със мен оттатък,
освен това, което съм обичала?
Душата натежава ли от спомени, ...
745
7
15
935
1
3
Тишината е мъдрост, която не съм пожелала.
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.
Прегърни ме, преди да прекрачиш завинаги прага. ...
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.
Прегърни ме, преди да прекрачиш завинаги прага. ...
1779
10
29
Какво ли дириш тука, птиче клето,
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.
Със теб да литна искам, но не мога. ...
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.
Със теб да литна искам, но не мога. ...
589
5
7
Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини ...
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини ...
792
8
18
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
