yotovava

2,8 результатов

Субтитри след филма 🇧🇬

Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
4.2K 3 3

Сън от утрешния ден 🇧🇬

Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.
И знам – щом съска есента у мен – ...
3.4K 6 6

Бойно поле за душата ми 🇧🇬

БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ
Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне. ...
1.1K 4 6

Няма друга 🇧🇬

Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.
3.5K 2 6

Разпятие за щъркели 🇧🇬

Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
3.8K 1 2

Светли думи за обич 🇧🇬

Щом заразата е в мен,
мога ли да се опълча
със човешкия си ген
на характера ѝ вълчи?
В мен воюват две среди – ...
947 7 6

Шепот в ъгъла на храма 🇧🇬

ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята. ...
3.1K 3 1

Кучешка песен

Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
3.1K 3 3

Есенно стихотворение за пролетта

Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...
2.4K 3 1

Огън за сбогуване

ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ
Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи. ...
3.1K 2 1

Селото на слепите старци 🇧🇬

По хълма Бог се спусна с колело,
прискърцваха ръждясалите спици.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
3K 3 4

Глухарче с ангелски криле

Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
3.6K 5 8

Мимоходом 🇧🇬

Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...
2.7K 3 3

Прошка по време на карантина 🇧🇬

ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
1.1K 5 10

Разпятие за щъркели 🇧🇬

Разпятие за щъркели
2.1K 2

9 бала тишина 🇧🇬

9 бала тишина
10,00 BGN
2.1K 1 1

Любовна карантина 🇧🇬

ЛЮБОВНА КАРАНТИНА
Макар че ще ми липсват твойте ласки,
животът и без тебе продължава.
Със клечица кибрит на входа драснах,
че трудно от любов се изтрезнява. ...
715 7 6

Потропване на външната врата 🇧🇬

Небето дири сигурния пристан,
попадне ли в дъждовна паяжина.
Навярно немислимото си искал,
та пътем двамата да се разминем.
Спасението дебне след завоя, ...
1.6K 12 9

Мълчанието в окото на рибата 🇧🇬

МЪЛЧАНИЕТО В ОКОТО НА РИБАТА
Защо не идва никога сама
непредвидимата злина в живота?
Изтрих от паметта си не една
заблуда, че е чест да си самотен. ...
1.5K 7 8

Урок по пускане на хвърчила 🇧🇬

УРОК ПО ПУСКАНЕ НА ХВЪРЧИЛА
Едва ли вече мога да си спомня
как в пролетната привечер в града
един напълно непознат бездомник
научи ме да пускам хвърчила. ...
764 7 13

Прегръдка в нищото 🇧🇬

Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги. ...
1.5K 7 8

21 грама за полет 🇧🇬

21 ГРАМА ЗА ПОЛЕТ
Нахраних гълъба с душата си.
Укрепна той и си отиде.
Сега превзема необятите
без страхове от висините. ...
715 4 4

Трудните минути на покоя 🇧🇬

ТРУДНИТЕ МИНУТИ НА ПОКОЯ
Ледът, неумолим, плени реката,
нахлу във мойта жажда неочакван.
Прекрача ли в мъглата необхватна,
брегът спасителен не е на крачка. ...
1.9K 4 6

Снежна строфа за тишината 🇧🇬

Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели ...
967 2 11