yotovava
2 505 результатов
  899 
  883 
  744 
  1079  10 
Наливат нощем самодиви
блаженство в чашките на мак.
И над притихналите ниви
разстила се сатенен мрак.
Там – страстен, шушне суховеят ...
  627  10 
Предутринна гора. Мъглива ласка.
Босоног октомври гази в шумата.
Да видиш някога това успя ли,
певецо с изтъняло празнодумие?
Там Маргарита дири своя Майстор, ...
  374 
Когато лунната пътека
потъва в белезникав здрач
и пътникът в тревата мека
разчупва топлия колач,
и златно изворче целува ...
  572  14 
  927 
  774 
  915  10 
  874 
Вървял ли си през нощните треви,
когато юни е въздишка лунна?
Щурчето се превръща във очи.
И всичкото останало е струна!
Със звездните си чанове нощта ...
  531  12 
  498 
  844 
  677 
  556 
Не ме предаде Юда, сам помолих
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.
– Учителю, – прошепна ­– безпощадна е ...
  916  18 
  757  10 
  757 
  1258 
  975 
Вода и хляб. И кръстът. До пищова.
Едно е верую. А друго свободата.
Не бяха само черните гробове,
нито на майка ми сълзата свята.
Защото мойте нощи са тревожни, ...
  581 
Не ми напивай, менците, човече,
Ела да те гостя с червено вино.
С коси копринени е тая вечер.
И виното ми е незабравимо.
От тежък път завръщаш се, косачо, ...
  540 
  1607 
  1134 
Така умира птицата понякога –
след удара в стъкло на лъскав джип.
И докато все още диша, ятото
смълчано над телцето ù кръжи –
с надеждата, че може пак да литне, ...
  549  10 
Някой ангел несръчен в Господния храм разпиля
дълъг наниз от перли и ледени сини мъниста.
И над стария град се прихлупи – и дълго валя
тих снежец – и написа живота ни сякаш начисто.
После плете дантели в стъклата ни потни среднощ. ...
  1449  21 
  697  12 
  689  13 
Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам,
аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад.
И заченат среднощ в премалелия писък на бухал,
октомврийският смог се разпръсна по целия свят.
Есента ме покри под крилата си мокри и грешни, ...
  940  15 
Аз цяла нощ държах ръката
на най-заклетия си враг.
Вода му носех, свещ припалвах,
притулях зейналия праг.
– Простено ли е? – той простена ...
  554  10 
Не казвай кой си, никога не казвай!
Приятелствата често ни подвеждат
и вместо коте, мъркащо на пазва,
змия се случва даже да отглеждаш.
Ти ризата си може да даряваш – ...
  1067  22 
Не, не пиша писма, както някога много обичах.
Не купувам листа с филигран или цветен поръб.
Мойте сънища в петък кошмарите с брадва посичат.
И цъфтежът на люляка често обръща ми гръб.
Не посягам да драсна на някого няколко реда, ...
  602  14 
  1229 
В нощвите къпала се е зората,
кълбенца светлина се гонят.
Лъчът – притичал през стъклата,
в трохи по дланите се рони.
А баба ми замесва хляба, гали, ...
  598  11 
На Рада Казалийска
Припада здрачът над Родопа
и сякаш в скутите вечерни
сълзата Божия изтропа
и сурна се – като в каверна! – ...
  498 
След сълзата мълчалива със ожулени пети.
тичах, дирех и намирах поводите да съм жив.
Болката – да не убива, може да ни оскоти.
Но решиш си да си силен, нямаш нужда от мотив.
Падах в бездни и окопи, бранех кърпения флаг. ...
  503 
Аз още съм предесен – августова нива,
ожъната предугар, димяща на пшеница.
Косите ми – несресани, очите ми – игриви –
дъха ми прекатурят във котешка зеница.
Бурни ветровете отдавна прошумяха ...
  645  10 
  763 
Тези стъпки по морския бряг ме отведоха в странни посоки.
И когато на чайката бях жълтия ирис в окото,
аз прозрях, че светът е пред срив. И загърнал с тръстика телата,
и объркан от прилив мъглив – се обрича на дълго очакване.
И видях как под мигли в сълза самотата бавно узрява, ...
  986 
Предложения
: ??:??