Личные

Подкатегории: Все Ученические Социальные Любовные Философские Гражданские Личные Другие
1,4 результатов

Фреди 🇧🇬

ФРЕДИ
Може би болезненото, което се крие във всяко човешко взаимоотношение е, че между двама души, винаги зее пропаст, над която може да прехвърли крехък мост единствено любовта, и то само от време на време. Между мен и Фреди мостовете бяха спуснати от самото начало, бяха дълбоко циментирани в душит ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
1.2K 1

Аз съм Сънчо, идвам от горица 🇧🇬

Сънчо, за когото се пее, че идва от горица, е измислен герой. А аз съм съвсем реален... Сънчо. Сериозно! Мога да приспя едно дете за точно 5 минути. Колкото и да се къса да реве, да рита, да се тръшка - няма къде да ходи, ще заспи, та няма да може да отлепи цяла нощ от леглото. Методите ми на приспи ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Эссе » Личные
3.3K 5

Съжаляваш...?! 🇧🇬

… “Съжалявам за това, което се случи… Не трябваше да става…“
Има думи, които понякога оставят дълбоки следи!
Има думи, които остават да кънтят в съзнанието ти с години!
Има думи, които се изписват като с бич в душата ти!
Има думи, които се помнят… ...
Sju (Сузи)
Sju
Эссе » Личные
2.8K 1 8

Господин 100 килограма или колко тежи Истината? 🇧🇬

100 килограма - първи път! 100 килограма - втори път! 100 килограма - трети път!... При първия път сърцето ми пулсираше учестено. При втория - то вече прескачаше на всеки нечетен пулс. Трети път - това не беше пулс, а грохот на снаряди, изстреляни от тежка артилерия.
"Туп-туп-туп!" - гръмовно, ехото ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Эссе » Личные
2K 1

Вълна от чувства и емоции 🇧🇬

~~Макар и да се чувствам безсилна, че не мога да променя нещата, аз знам, че един ден ще го направя.~~
Сама. Чувствам се така, сякаш светът ми ще се срути скоро, а всъщност самотата ме пронизва жестоко отвътре. Иска ми се да притъпя тази болка, но тя е вътре в мен и скоро не ще утихне. Имам чувствот ...
stasungera (Стаси)
stasungera
Эссе » Личные
3.7K 3

В света на неизвестните чувства 🇧🇬

Отворих очи с усещането, че нещо се е променило... С усещането, че някак всичко е ново, без още да съм разбрала какво всъщност се случва... Започнах с обичайните неща, но всичко ми се струваше някак необичайно, някак странно. Дори поздравът на кученцето ми, който получавам всяка сутрин за добро утро ...
Rosica1704 (Роси)
Rosica1704
Эссе » Личные
2.2K

Една история без заглавие 🇧🇬

Какво стана с мен?... Какво стана с онова безгрижно момиче, което започна нов живот и очакваше всички нови неща с такъв трепет?... Къде отидоха надеждите за красивите моменти, които ме очакват?... Сякаш всичко в мен се преобърна, сякаш виждам някаква нова личност в мое лице. Личност, която вече не о ...
Rosica1704 (Роси)
Rosica1704
Эссе » Личные
2.6K 3

На тате гарджето! 🇧🇬

Гледам, гледам. И пак гледам. Е, не! Ще ме прощавате, ама моето дете е най- послушно. Ето, кога да мина покрай детската градина - всички деца тичат-беснеят, моето си седи послушно на пейката до госпожата. Чак си е навело главата от ангелска смиреност. А очите му едни такива влажно кротки като на тек ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Эссе » Личные
1.5K 4

Трудността да съществуваш 🇧🇬

ТРУДНОСТТА ДА СЪЩЕСТВУВАШ
Често се питам дали има човек, който да е погледнал в музея на миналото и да не е забелязал добре балсамирания труп на собствените си надежди. Най-вероятно там, където свършва гробището на илюзиите, надеждата и отчаянието изглеждат безсмислени. Сигурно има много начини да в ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
2.2K

Женени с деца 🇧🇬

Сънувам ли? Не, защото съм с отворени очи. Но всичко е като на сън. Морето е поезия, небето е невинност, вятърът е шепот, хоризонтът е трепет, чайките са свобода, лодките са самота. И няма никой друг - само аз и тя сме. Виждам я как излиза от морето и идва към мен, носена от последния порив на вълни ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Эссе » Личные
1.6K 4

Лятото като метафора 🇧🇬

ЛЯТОТО КАТО МЕТАФОРА
Зад всяка истина се прокрадва тъга. Навън цветовете се сменят и първото жълто листо, което срещам на тротоара носи със себе си настроение. Ако сезоните изразяват душевни състояния, то краят на лятото е някакъв вид умиране. Вече усещам, как там, някъде между жълтеещите клони наде ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
2.4K

Форьо 🇧🇬

ФОРЬО
На шведски означава далечен остров. Дълбоки борови гори. Полета с ягоди. Бергман. Мястото, където остава сам. С морето. И със собствените си демони. Оттук поема за последния си път. Преди да преживее последните мигове от екзистенциалното време. Преди да отвори вратата към вечността…
Всичко, ко ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
1.9K 1

Дневникът на една диета 🇧🇬

Ден първи:
Гледам се в огледалото. Гледам се и не вярвам на очите си. Това аз ли съм?! Или някой, който удивително прилича на мен, но е по-дебел... Много по-дебел! Не човек, а глиган!
Ден втори:
Аз не се примирявам лесно. Пак се гледам в огледалото. Гледам се много внимателно, изследователски търпел ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Эссе » Личные
3K 2

Чайката Джонатан 🇧🇬

ЧАЙКАТА ДЖОНАТАН
На д-р Николай Сяров
Авторът на едноименната новела Ричард Бах е посветил творбата си "На действителния Джонатан Чайката, който живее във всички нас".
Странна птица е Джонатан. Дните му минават в изморителни упражнения за преодоляване на земното притегляне. Гладен, щастлив и отдаден ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
1.6K 1

Дневникът на един Интернет зависим 🇧🇬

Първи ден:
... Чисто е! Няма никой на компютъра. Приближавам се до него. Гледам го право в монитора - виждам отражението си върху тъмния екран. Изправям се очи в очи със собствените си очи - хипнотично втренчени, неистово жадни. Ако можеха да говорят, щяха да ми прошепнат: "Направи го, направи го!.. ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Эссе » Личные
2.1K 8

Ампутация на душата 🇧🇬

Ампутация на душата
Здравей, мила!
Пращам ти писмото par avion.
Ще започна невъзпитано с баналното – къде, по дяволите, си сега? Само една малка операцийка, казаха. А такава разлика! Все едно се образува голямо празно пространство, някъде непосредствено над корема. Но не като дупките по пътищата. Ня ...
Ready_4_whatever (Филип Филипов)
Ready_4_whatever
Эссе » Личные
3K 9

Проклинам 🇧🇬

Проклинам мига, в който те видях, защото веднага те харесах,
проклинам, мига, в който очите ни се срещнаха, защото очите не могат да лъжат,
проклинам мига в който докосна сърцето ми, защото ти знаеш как да докоснеш сърце, проклинам мига, в който дори се докосна до мен -
Сърцето ми търсеше този допир ...
angelita (С обич от мен за вас)
angelita
Эссе » Личные
1.8K

Щурците 🇧🇬

Беше жътвена вечер. Горещо, потно, безветрието доведе задух. Някой е бил упорит. Реколтата се ширеше богато. Лунният сърп, изкусно подострен, режеше всичко в погледа. Лято е. Нека да има.
Усещах житото, узряло в ръцето му - на работника, който щеше да го пожъне на един дъх, после на втори, на трети, ...
female_sg (Боряна)
female_sg
Эссе » Личные
1.8K 16

Безсмъртният Майкъл Джексън 🇧🇬

Аз сам малка и не познавам така добре творчеството на Майкъл Джексън и не бях негов голям фен, може би защото в последните години не се пускаха неговите песни и светът беше позабравил за него. В деня, когато съобщиха за смъртта му, си казах, че е много жалко и не му отдадох голямо значение. Докато, ...
natalinka91 (Натали Петрова)
natalinka91
Эссе » Личные
4.4K 3

Никога не позволявай на страха да удариш топката, да ти развали удоволствието от играта 🇧🇬

Страхът е най-големият враг на човека. Кръвожадно убива мечтите на хората, тяхната вяра - целия им живот.
Аз се страхувам от много неща. Страх ме е от разни буболечки, насекоми. Това на пръв поглед не е толкова важно, но е значимо за моя живот. Жалко, че страховете ми не спират до тук. Ужасявам се о ...
meriline (Силвана Кирилова)
meriline
Эссе » Личные
3.1K 1

Ужасно много енергия 🇧🇬

Ужасно много енергия
От известно време се чувствам така – много е странно, сякаш наближава краят. Но не знам каъв край ще е това – на какво? Пълна съм с енергия, с ужасно много енергия, която излиза по какви ли не начини. Вечер не ми се спи, искам да тичам, да пътувам, да опитвам от какво ли не – пъ ...
just_a_face (Лина)
just_a_face
Эссе » Личные
946

Утрото на Дориана 🇧🇬

УТРОТО НА ДОРИАНА
Почакай! Преди да тръгнеш, искам да ти кажа нещо...
Мисля, че сега, когато се събуждаш, навършила двадесет години, вече разбираш, къде се намираш. Детството е сън. Спомняш си нещата, но там всичко е объркано, накъсано и неясно; и после идва момент, когато знаеш точно кой ден е, зна ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
2K 1 3

Привидение... Бездна... 🇧🇬

Остави ме да потъна в сън незавършен... В бялата мъгла да се скрия... да се скрия и да ме намериш... тъй малка и невинна по пътя да тичам... път, с розите бели в ръка, подарени от Любовта!... И синя бездна е обгърнала детето... а детето се влюбва в малка нимфа, изчезваща като прах, от вятъра понесен ...
angelssss (Николета)
angelssss
Эссе » Личные
1.3K

Пътищата на духа 🇧🇬

ПЪТИЩАТА НА ДУХА
Да обичаш означава да дадеш свободата на другия да бъде различен.
Отглеждане­то на деца и продължението на рода е типична човешка дей­ност. Който търси смисъла на живота си в своите деца, той се стреми по този начин да отстоява и утвърждава себе си, да се разпростре максимално върху ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
1.5K 1

Вървейки по улицата 🇧🇬

Вървя по улица празна -
празна, защото теб те няма.
Припознавам те във тълпата
и в прелитащите птици.
Виждам усмивката ти в слънцето, ...
angelita (С обич от мен за вас)
angelita
Эссе » Личные
2.2K

Врагът в моето битие 🇧🇬

ВРАГЪТ В МОЕТО БИТИЕ
В пъстрата рулетка на действията ни винаги е трудно да предвидим кога сме печелещи и кога губещи. Способността да осмислим пълната схема на постъпките си бързо изчезва още при първите опасни кръстовища, плаващи пясъци или неочаквани възвишения. Вне­запно пътят на нашите стремежи ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
1.9K

Ние двамата 🇧🇬

НИЕ ДВАМАТА
Блестящи са страниците, посветени на големия въпрос за предназначението на човека. В същото време, едва ли има ня­кой, който да не се е чувствал отчужден от основанията на сво­ето битие, отчужден от другите същества и дори от самия себе си. Ние често се усещаме захвърлени в този свят, бе ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
1.9K

Стената 🇧🇬

СТЕНАТА
Моделът на патриархалния се­меен мравуняк, събрал под покрива си няколко поколения, често е бил превъзнасян и рисуван в най-хармонични линии, оставили сле­ди в съзнанието ни и до днес. Опи­таме ли се обаче да вместим живата действителност в този мо­дел, то ние ще видим как той се огъва, проп ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Эссе » Личные
2.9K 5

Уморих се да се нуждая от теб 🇧🇬

I’m Tired Of Needing You…
Уморих се да чакам да се промениш... Уморих се да искам капчица любов... Уморих се да живея с мисълта, че отново ще ми подариш онова щастие... Уморих се да те искам... Уморих се да се нуждая от теб, от усмивката ти, от устните, които някога целуваха с такава нежност... Умор ...
Rosica1704 (Роси)
Rosica1704
Эссе » Личные
4.3K 1 7

Как ми се иска да не чувствах нищо... 🇧🇬

Винаги искаш да се забавляваш, да обичаш някого и куп други чувства, но понякога те отрязват или пък се държат с теб гадно, но го преживяваш, защото през повечето време си щастлив. Но представи си живот, пълен само с гадни чувства: болка, самота, отчаяние... дали, ако чувстваше само болката, щеше да ...
Em0_KiD (Линту)
Em0_KiD
Эссе » Личные
2.5K 4

Пореден провал... 🇧🇬

Животът е изпълнен със спадове и възходи. Колкото и усилия да полагаме, той често си играе с нас. Показва ни, че не всичко зависи от нас. Всеки път си давам кураж и продължавам напред. Мисля си, че мога да победя света, като не спирам да дерзая. На моменти обаче ставам слаба и, колкото и да искам да ...
meriline (Силвана Кирилова)
meriline
Эссе » Личные
3.4K 8

Откровена с непознат 🇧🇬

Често пъти съм се питала, кое е това нещо у хората,което ги кара винаги да търсят непознатото, далечното, неизвестното. Дали липсата на доверие в близките хора, дали авантюризма или любопитството - не знам и едва дали има някаква точно определена причина за това. Интересно е обаче, че повечето хора ...
summer (Стефани)
summer
Эссе » Личные
2.4K 6

За минута можеш да направиш нещо, за което ще те боли цял живот 🇧🇬

Болката е навсякъде по света. Тя може да бъде причинена от душевно или физично нараняване, или пък от взето решение. Изпълва ни с гняв, със сълзи, с отчаяние дори. Каквато и да е, тя е болезнена и, макар трудно, е преодолима.
Като се замисля върху всичко това, все повече осъзнавам, че, когато е прич ...
meriline (Силвана Кирилова)
meriline
Эссе » Личные
2.4K 3

Едно дете на 20 🇧🇬

Не е ли странно как човек се влюбва в най-неподходящия за него партньор? При мен винаги е било така – или ще е някой прекалено кротък, нежелаещ да поеме инициативата, или пък някой сериозен, в чийто живот няма място за риск и приключения. Не мога да кажа, че ми е било скучно с когото и да било от тя ...
^*^LoNeLiNeSS^*^ (Дани)
^*^LoNeLiNeSS^*^
Эссе » Личные
1.4K

Дворецът с хиляда спални 🇧🇬

Морето е обидено. Казаха му, че ще пресъхне... И то се вгледа надалеч...
Там, в средата, стърчи кулата на двореца. Това стърчане как... о, как обичаше то... да усеща... твоето... желание...
Мисълта отива в двореца. В който има хиляда спални...
Ето една... където канещи открехнати розови завеси ту пр ...
Bus73r (Милен Иванов)
Bus73r
Эссе » Личные
1.7K

За моята майка 🇧🇬

Отмина денят на промоцията. Аплодисментите още звучат в ушите ми. Притесненията по подготовката вече са далеч зад гърба ни. Останаха само цветята, покрили всички стаи с аромата си. И нестихващите коментари, обажданията по телефона. Опитах се, макар и развълнувана, да споделя с всички приятели моите ...
Pati (Росица Малчева)
Pati
Эссе » Личные
4.5K 1

Чужденецът 🇧🇬

Какво очакват другите от мен? Какъв съм в техните представи? Как да живея удобно с другите, не забравяйки също и себе си? Към какъв живот да се пригодя, за да почувствам истинско удовлетворение?
Аз съм сравнително млад човек. Работя и се старая и да уча по нещо. Живея в малък български град и отпива ...
lonelyman (Златко Тошков)
lonelyman
Эссе » Личные
3.6K 3

Моята вяра в любовта 🇧🇬

Моята вяра в любовта
Единственото нещо, в което съм склона да повярвам, е любовта. За мен тя е едно вълшебство, изпълващо човек с нови сили, доброта и красота. Въпреки всичките ми разочарования, разбитите надежди, аз знам, че тя е тук край мен. Някой ден ще ме хване за ръка и няма да ме пусне, а тов ...
meriline (Силвана Кирилова)
meriline
Эссе » Личные
7K 4

Часовников механизъм 🇧🇬

Часовникът е тиктакащ механизъм, отмерващ еволюция, разделящ днес от утре, ориентиращ рано или късно е. Той е устроен просто. И просто да се движи напред. Механичен израз на човешката съдба. Отмереност, яснота, точност и практичност. Образ на времето. Вразумяващ по време на лудост и влудяващ в миг н ...
desska_84 (Десислава Тодорова)
desska_84
Эссе » Личные
1.5K 1 1

Фалшива 🇧🇬

Фалшива съм. Вече всичко в мене е фалшиво. Вече всичко е подправено, изкуствено и подло. Вече няма в мене нищо честно, искрено и мило, вече всичко в мене е фалшиво. Някой някога ми беше казал, че когато се криеш зад маски и показваш пред света различни лица, няма начин един ден да не се изгубиш в ро ...
summer (Стефани)
summer
Эссе » Личные
2.2K 2 6