Личные - Эссе

Такъв е животът 🇧🇬

Прелиствам снимките от нашата сватба и сълзи се стичат по лицето ми... Като че ли беше вчера, когато те видях за пръв път. Като че ли вчера погледнах в душата ти и тогава ми се стори тъй близък. Сякаш те бях виждала и преди... Сякаш цял живот бях чакала теб. Влюбих се... тъй силно и отчаяно, че още ...

dmargaritova

Эссе » Личные

2009-02-12T18:13:22+02:00 2.7K 1 3

Агония и красота 🇧🇬

„Красотата е агония,” казва една гейша в своите мемоари. Уви, агонията не е красота.
Всеки път, когато срещна бездушие, аз агонизирам. Боли ме – и от болката, и от безразличието. От тази агония, обаче, не се ражда красота. Напротив, красотата умира, лишена от доброта.
Всеки път, когато срещна съдниц ...

rarebird

Эссе » Личные

2009-02-11T07:48:57+02:00 1.7K 4

Котлето 🇧🇬

Първо видях котлето - медно котле - имаше такива във всяка селска къща - личаха следи от калайдисване, тук-там позеленяло... на дъното му луковици на лалета, пробили вече кафява люспица, зеленее наболо връхче...
Тогава видях и нея - старица, с дребно телце, палто - в забравен цвят, държи пролет в съ ...

СОЛАР

Эссе » Личные

2009-02-10T12:55:00+02:00 1.5K 10

Приказка за една неродена любов 🇧🇬

Посветено на Веселин
ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО НЕСЛУЧАЙНА!
К и Р бяха най-добри приятелки. Веднъж двете приятелки решили да отидат на плаж и за да бъде по-интересно К поканила едно момче да отиде с тях. В пък на свой ред поканил В. Това се случило на 19 юни 2007 година. О ...

radi_crazy90

Эссе » Личные

2009-02-03T15:36:42+02:00 1.9K

Да ти разбият (сърцето) лицето. 🇧🇬

Странно нещо са човешките отношения. Странно нещо е любовта. Всеки говори толкова много за нея. Дори и тези които не са я изпитвали, дори и тези които не вярват в нея. А тя самата кара хората да губят разсъдъка си, кара хората да губят живота си. Много се е изписало и казвало за нея. Светът е пълен ...

mannie

Эссе » Личные

2009-02-03T14:27:25+02:00 2.3K 3

За вас, приятели мои... 🇧🇬

Лятото на 2002 година. Един далечен ден някъде през юни. Приемни изпити. Приета в Облеклото или по интелигентно казано Професионална гимназия по текстил и моден дизайн. Усетих леко колебание, което нахлуваше в мен. Дали да се запиша? Може и да съжалявам за това. И все пак се записах и не съжалявам.. ...

katu6a88

Эссе » Личные

2009-02-01T13:13:58+02:00 3.2K 1

Матерхорн 🇧🇬

“Иван Ненков-Гаджото на 27 г., Тихомир Стоянов-Тишо, на 24 г., и Филип Жазмати-Фил, на 29 г., са тръгнали от заслона в подножието на Матерхорн в четвъртък следобед.”
“Матерхорн - най-красивият връх, който безброй пъти сме виждали на опаковките на шоколадите, погуби трима български алпинисти. 800 мет ...

Trix

Эссе » Личные

2009-02-01T12:43:15+02:00 2.9K 5

Объркано (или Как се ражда всяка истина) 🇧🇬

Объркано
(или Как се ражда всяка истина)
Часовниците умряха.
Само миг преди да се срещнем стрелките увиснаха в пространството от невъзможност да достигнат момента, който очаквах.
Музиката спря. ...

Стелия

Эссе » Личные

2009-01-31T19:35:45+02:00 1.8K 4

За Коледните усмивки! 🇧🇬

Колко много любов! Ах колко много любов!!! Не мога да повярвам чак... И колко светлини и колко красота, и колко усмихнати хора...! Учудвам се. Аз обичам това чувство - любов! То ме вдъхновява. Винаги ме е вдъхновявало. Кара ме да мечтая... Излезте и погледнете светлините навън. Светлините на града. ...

Sandra_54

Эссе » Личные

2009-01-25T15:52:58+02:00 2K

Писмо от една страхливка 🇧🇬

Писмо, което едва ли ще получиш. Малко ирония, черен хумор на фона на случващото се. Само лудите седят и пишат писма, които никога не пращат. И страхливците. И те също.
Мисля си, че ме имаш за страхливка. Скучна и жалка, потайна. Вечно криеща и мамеща. Може. Кога те убедих в обратното? Опитах ли изо ...

ObSeSsi0n

Эссе » Личные

2009-01-24T22:41:50+02:00 2.9K 2 1

Чаша кафе с приятел 🇧🇬

Неделя сутрин е. Събудих се преди около час. Още съм рошава, по пижама и трудно осмислям всичко, което мама току-що е изстреляла като картечница относно задълженията ми у дома.
Направих си "конската доза" сутрешно, силно кафе и се взрях в телевизора. Не, не гледах скучните предавания, но звукът ме д ...

The_gold_f

Эссе » Личные

2009-01-24T13:35:00+02:00 2.4K 3

... без заглавие... 🇧🇬

Аз не живея живота си!
Само го наблюдавам... някъде отстрани... пасивен наблюдател съм. Не се намесвам, оставям нещата просто да се случват.
Живея ден за ден. Днес всичко да е наред, ако има проблем - то дано денят свърши по-бързо.
Той да си легне... да се почувствам свободна, да си отдъхна. Поне ед ...

mima_ruse_71

Эссе » Личные

2009-01-22T17:16:33+02:00 1.7K 2

Спомен 🇧🇬

Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици ...

rarebird

Эссе » Личные

2009-01-22T09:19:29+02:00 2.7K 4

* * * 🇧🇬

Стоя на терасата и пуша поредната цигара. Не знам коя ми е за днес. Това едва ли е толкова важно. Даже не се и замислям. Вечерта е студена и сякаш по-тъмна от всяка друга. Звездите не се виждат. Казват, че щом вечер не се виждат звездите, значи следващия ден ще е студен и няма да има слънце. И това ...

zmeeva_jl

Эссе » Личные

2009-01-21T00:45:55+02:00 1.2K 1

Какво би било... 🇧🇬

Случайна сълза се търколи от очите ти... Протегнах ръка в опит да я хвана... Не успях. Ти стоеше до леглото ми, на което лежах и аз. Бях скован, не мисля, че въобще дишах...
Това ли е да си мъртъв? Та... нали...
Това ли е да си мъртъв!?!?
Та аз не почувствах нищо... А трябваше ли? Не знам... Може би ...

Samion

Эссе » Личные

2009-01-20T00:56:51+02:00 1.9K 5

Утре имам рожден ден 🇧🇬

bfmv666

Эссе » Личные

2009-01-18T19:14:18+02:00 9.7K 3

Agele Mou... 🇧🇬

Искаше ми се да напиша нещо мъдро, красиво и истинско. Но в живота ми вече няма нито истини, нито красота... Някога хората ми се усмихваха нежно и ми казваха, че рано или късно ще стигна до тук. Твърдяха, че кръвта ми е дива и необуздана, люта... гореща. И тази кръв ще изиска някога от мен да открия ...

mmiimmoozzaa

Эссе » Личные

2009-01-18T12:44:18+02:00 2.9K 1 4

Moят герой 🇧🇬

Моят герой
Как си представяте детството? Безгрижно, весело, щастливо, с много щури игри? Игри с приятели, игри навън? Красиво е, нали? И няма как, защото това е най-хубавият период от живота на човека, най-веселият, най-чистият.
Всички обичаме децата. Те са нашата вяра, нашата надежда, нашата любов. ...

МиленаРозалия

Эссе » Личные

2009-01-18T09:47:26+02:00 5.1K

Щастлив човек ли съм? 🇧🇬

Щастлив човек ли съм?
Какво разбират хората под определението „щастлив човек"? Човек с пари? Умен? Красив? Сполучил в любовта? Разбира се това е напълно достатъчно, но ние знаем, че хората различни, дори близнаците имат различни предпочитания. Следователно, но за всички важи това определение. За едн ...

МиленаРозалия

Эссе » Личные

2009-01-17T20:49:40+02:00 4.6K 2

Глътка абсент 🇧🇬

Шот. На екс. Абсeнтът е "King Size Original". От бутилката Ван Гог гледа замечтано нанякъде.
Притварям очи и преглъщам. Очите остават затворени, за да се насладят на усещането. Гореща струя пропълзява по тялото ми и ме отвежда някъде толкова далеч. Там, където един човек броди сред слънчогледите, ко ...

rarebird

Эссе » Личные

2009-01-16T14:27:31+02:00 1.8K 8

Най-силна и стойностна връзка в живота на една жена 🇧🇬

НАЙ-СИЛНАТА И СТОЙНОСТНА ВРЪЗКА В ЖИВОТА НА ЕДНА ЖЕНА
Шест и трийсет. По това време от понеделник до петък звъни телефонът ми, за да стана и да се приготвя за работа. Благодаря на онзи сомалийски козар (или етиопски беше), който е открил тази вълшебна течност, с която започвам деня си или нощта си - ...

МиленаРозалия

Эссе » Личные

2009-01-16T12:00:18+02:00 4.2K 3

Акварел 🇧🇬

Досега с живата природа, с летните поля, с дъждовете, с изгревите и залезите, приемам като раждане на ухания и свежест, които радват сетивата ми. Така гледам и акварела - тази най-нежна живопис - с настроение и радост, с размисъл, обърнат към собствения ми духовен мир.
Обикновен сюжет - недостъпен и ...

СОЛАР

Эссе » Личные

2009-01-16T07:41:01+02:00 1.3K 7

Размисли 🇧🇬

В последно време предпочитам да наблюдавам живота и хората отстрани. Просто да си седя и да си гледам. Да анализирам, да оценявам. Честно казано напоследък не откривам нищо ново. Усещам безмълвния им гняв и неудовлетвореност от това, което са, криейки го зад гадните си физиономии.
Хората са станали ...

spiritin

Эссе » Личные

2009-01-15T18:51:30+02:00 1.8K

Едно излишно творение 🇧🇬

Защо го пиша това и аз не знам...
Докопал съм се до свободно време явно, та вместо да продължа да си чета книжката... Ето ме. Губя си времето, слушайки старичък български рок. Актуална метафора би било - усещам как времето ми се изплъзва като пясък през пръстите. Знам, че ако седя още тука, утре ста ...

Ognyanow

Эссе » Личные

2009-01-15T15:16:26+02:00 1.2K

Понякога... но не винаги 🇧🇬

Колко объркан е понякога животът! Объркан от много лъжи, болка и омраза.
Объркани са и взаимоотношенията ни с хората, които обичаме. Колко нелеп живот живеем понякога...
Лишен от капка смисъл, но все пак - живот!
Колко мечти има, които си остават само мечти, но без реалност...
Те се изгубват малко п ...

dove_f

Эссе » Личные

2009-01-15T00:07:54+02:00 2.5K 1

Защо не? Можем ли да бъдем приятели след като си бяхме всичко? 🇧🇬

Не бях никак учудена, когато Той ми се обади и каза бързо в слушалката "Сериозно, трябва да говоря с теб спешно, кажи час!". Отидох на срещата в съвършен вид, това е едно от основните правила, които трябва да следва всяко умно момиче при среща с бившето си гадже, с когото не са се виждали от много в ...

posh`

Эссе » Личные

2009-01-13T12:26:31+02:00 4.2K 16

По наше време 1 🇧🇬

Посрещнахме и тази Нова година в подпийнало състояние и в приповдигнато настроение с много пожелания и очаквания, но за жалост повечето си остават само напразно казани.
Всички знаем за кошмарното прибиране в първия ден на новата година. Много студена сутрин, температури с много отрицателен знак, за ...

barsi_meche

Эссе » Личные

2009-01-12T07:47:27+02:00 2K 1

... Спомените... 🇧🇬

Колкото и където и да бягаме спомените ни ни "преследват" навсякъде. В най-неочакван момент "долитат" обратно. Изхвърляме ги в бездната на паметта си, с надеждата, че никога няма да се върнат. Повечето от тях ни напомнят за разочарованията, незаздравените ни рани или недоизживените любови. Но въпрек ...

angiedb

Эссе » Личные

2009-01-10T08:32:56+02:00 3.9K 4

(А)КултурАЛна АЛабАЛаница 🇧🇬

Аз обитавам своя АреаЛ на АЛогичност и АЛюзии, на АЛегории и АЛексика, на АЛексоциации и АЛирика. Боря се за своята индивидуАЛност, за своите идеАЛи, спотАиЛи се максимАЛно дАЛеч от всяка банАЛност. ПарАЛелно с това водя (всеки път!!!!) финАЛна битка със своя отдавна покълнАЛ в АЛичността ми дуАЛизъ ...

nature_of_freak

Эссе » Личные

2009-01-09T16:56:43+02:00 1.5K 3

Сама 🇧🇬

Плача като за последно (често безпричинно); страх ме е; срам ме е; нямам удоволствия...(Не! Всъщност имам! Едно от малкото ми останали удоволствия е да се самоизтезавам и страдам); нямам смелост да направя нищо друго и това ме подтиска; гневна съм; не ме разбират; намирам оправдание за неуспехите си ...

spiritin

Эссе » Личные

2009-01-04T18:47:25+02:00 2.7K 3

Езикът на любовта е рисуването с очи на тишината... 🇧🇬

Неангажиращата покана за кафе от една стара приятелка се превърна точно в това, което очаквах. Е, поне бях подготвена. Когато след шаблонния ми въпрос "е, как я караш от последната ни среща?" започна потокът от думи, аз спокойно стоях на червеното кожено диванче в кафето, гледах отрепетирано състрад ...

posh`

Эссе » Личные

2009-01-04T10:46:43+02:00 3.2K 19

Без дъх 🇧🇬

Много след шумотевицата, фойерверките и наздравиците с шампанско, съпътстващи дванадесетте удара на часовника, бях се настанила удобно на дивана на приятелката ми. Пихме кафе, аз белех портокал, чиято функция беше да залъже малко къркорещия ми стомах (защото наистина имах нужда от плодове, понеже ня ...

posh`

Эссе » Личные

2009-01-03T16:00:29+02:00 2.3K 16

Изповед на една откровенка или Какво е да ти праснат двойка 🇧🇬

От малка съм суетна и амбициозна. И с голямо его. Под голямо разбирайте крехко и ранимо. То е същото! Винаги съм изпитвала страх от неодобрение и нехаресване. Много!
Но няма да ви занимавам надълго и нашироко със себе си. Ще започна от тук.
В един прекрасен ден, за мое щастие, попаднах в „Откровения ...

моменти

Эссе » Личные

2009-01-03T13:39:20+02:00 2.6K 18

Как се руши светът... 🇧🇬

Как се руши светът... ДА СИ ПРЕДАДЕН
Знаете ли как се руши светът? Трудно е да се опише с думи... Това се случва, когато те предаде любимият човек. Виждаш го все по-рядко и по-рядко, не намирате общи теми за разговор... Очакваш го с нетърпение, а в отговор получаваш хлад и тъпо равнодушие. С всички ...

Ninan

Эссе » Личные

2009-01-03T06:37:46+02:00 2.1K 3

Размишления 🇧🇬

Живее ми се, да! Искам да живея, но в един по-добър и мирен свят, изпълнен с надежда за утрешния ден... Ах, как ми липсва тази жажда да „бъдеш тук и сега”! Да изпиташ всичко истинско, красиво. Да почувстваш прекрасната емоция с всяка клетка на тялото. Гледам напред и ми се живее! В изминалата година ...

divata_20

Эссе » Личные

2009-01-02T22:40:46+02:00 2K 3

Сънища 🇧🇬

Писателка съм по душа. Затова най-съкровеното желание, което до сега крих в най-топлото ъгълче на сърцето си, винаги е било да напиша нещо голямо и красиво, нещо, което наистина да е значимо. А също толкова тайно, в себе си винаги съм усещала, че не пиша така въздействащо, както ми се иска. Понякога ...

posh`

Эссе » Личные

2008-12-30T09:03:16+02:00 1.8K 11

Кръговрат 🇧🇬

Леко отдръпвам завесата. Скоро ще изляза. Виждам жена. Жена, която първо плахо ще наричам „ма-ма". Към която по-късно ще се обръщам с въпросите: „Мамо, какво?" и „Мамо, защо?" Която в пубертета ще нарека „вещица". Която ще имитирам, докато гледам децата си. Която горчиво ще оплаквам, когато се скрие ...

rarebird

Эссе » Личные

2008-12-25T20:02:37+02:00 1.4K 2

Някъде между Живота и Смъртта 🇧🇬

Някъде между Живота и Смъртта
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот? ...

Ready_4_whatever

Эссе » Личные

2008-12-24T08:53:12+02:00 2.1K 8

Любовта е като пътническия влак - пристига и си отива с шума на тракащите колелета 🇧🇬

Любовта е като пътническият влак - пристига и си отива с шума на тракащите колелета
Това се случи сутринта. Денят беше понеделник, времето дъждовно и студено.
Този ден беше последен за нас двамата. Този ден трябваше да се разделим. С тъжен поглед на лицето се изписа на лицето й и със сълзи и трептящ ...

Plambo

Эссе » Личные

2008-12-22T09:54:39+02:00 3.2K 2

Характер 🇧🇬

Характер
В днешно време характерът е най-обсъжданото психическо качество. Всяка отделна личност има особености на своя характер, която го откроява и го прави индивидуалност. Фактът, че колкото сме различни, толкова и еднакви, поражда разногласия в мненията ни, спорове и дори понякога се стига до по- ...

SnoW`PrInCeSs

Эссе » Личные

2008-12-21T15:03:21+02:00 6.5K 2