Личные - Эссе

Какво ражда болката? 🇧🇬

Ако в една стара своя песен Лили Иванова пита „Кой ражда болката", аз си задавам въпроса: Какво ражда същата тази болка - грозната, опустошителната, голямата? - ИЗКУСТВО! Не зная защо, но това е отговорът ми. Най-истинското и красиво изкуство се ражда в страданието. Доста време си го мислих, но скор ...

FRACLA

Эссе » Личные

2009-04-12T13:21:39+03:00 1.7K 5

Грешката 🇧🇬

Грешката е сама, изстинала - всеки я пъди.
Горката, стои в глухото кърпена, лепена, вързана.
Жално плаче и моли за пощада. Тя не би искала да е такава, но всъщност е грешка. Била е и голяма, и средна, и малка!... Дори веднъж беше просто запетайка, поставена на грешно място, но така промени смисъла н ...

hapka-kapka

Эссе » Личные

2009-04-12T00:25:11+03:00 6.1K 1 15

Истината... моля! 🇧🇬

„Не казваме истината на този, който не я заслужава". Преди време прочетох някъде това изречение и реших, че е вярно. Сега започвам да се замислям. И кой заслужава истината? Всички твърдим, че искаме да я чуем, но дали сме готови? Лесно ли е да я приемем? Казваме, че за да говорим истината, трябва см ...

FRACLA

Эссе » Личные

2009-04-11T11:58:20+03:00 5.5K 7

Изборът 🇧🇬

Свободата е...
най-висшата форма на щастие за всяко живо същество.
Доколко възприемаме свободата като такава?
Затворникът казва - свободата е да видя слънце, морякът казва - свободата е да видя суша, летецът - свободата е да стъпя на Земята.
Как ли са се чувствали космонавтите, отлитайки от планетат ...

hapka-kapka

Эссе » Личные

2009-04-11T00:59:38+03:00 5.4K 13

Празните погледи 🇧🇬

Преди няколко дена реших да си направя експеримент. Разхождах се по центъра. Денят беше хубав и много хора също бяха решили да се разтъпчат. Всъщност експериментът ми започна случайно. Направи ми впечатление едно момиче - хубаво, добре облечено, с прическа и т.н. Но... погледът, погледът беше празен ...

FRACLA

Эссе » Личные

2009-04-10T10:09:07+03:00 1.8K 1 8

Усещане за жена?! 🇧🇬

Виждали ли сте я скоро? С прекрасна коса на вълни, която нежно обгръща раменете ù. Перфектно очертани устни, сочни и приканващи. А очите - живи, изпълнени с любов, жадни за обожание, сякаш казват на любимия мъж: „Твоя съм, но не бързай! Аз съм тази, която искаш и която ще имаш! Но трябва да се потру ...

FRACLA

Эссе » Личные

2009-04-09T14:30:41+03:00 2.3K 14

Рогатиа съм!... 🇧🇬

Вече нямам модел на подражание.
Вече НЕ слушам другите, АЗ сам решавам кое е (добро, лошо, правилно или неправилно) за мен.
Вече НЕ ме е страх от СМЪРТТА, умирал съм няколко пъти.
Вече НЕ принадлежа към никаква РЕЛИГИЯ, моят БОГ съм АЗ.
Вече НЕ се срамувам от собствените си МИСЛИ, а ги ОПОЛЗОТВОРЯВАМ. ...

rogatia

Эссе » Личные

2009-04-09T14:18:32+03:00 2.2K 5

Мълчанието? 🇧🇬

Има много, много неизказани неща, прошепнати в мислите, повтаряни милион пъти - наум, но на глас никога...
Има непрошепнати неща от страх, обида, гняв и ярост... Има неизказани неща от несподеленост - хората не си говорят, за да не бъдат смешни, или защото смятат, че ще бъдат неразбрани, или че ще б ...

hapka-kapka

Эссе » Личные

2009-04-09T01:41:04+03:00 11.4K 13

На прощаване... 🇧🇬

Пиша ти това, за да се сбогувам, за да те откъсна от сърцето си. Не мога да продължавам да живея само със спомените ни. Осъзнавам, че и аз съм виновна за състоянието, в което се намираме - то просто е неизбежно. Причинихме си толкова много злини, вместо просто да се обичаме... Отдавна се опитвам да ...

dmargaritova

Эссе » Личные

2009-04-05T14:24:03+03:00 4.5K 1 3

Имам един приятел - продължение 🇧🇬

Днес ми се обади моят приятел. Този от детските години. За който писах преди пет месеца.
Отново е в полет, отново големите пари са му прицел. Скоро ще стане бизнесмен, и то крупен. Ще ми върне пикливите 1500 долара, лихви не ще му взема. Нали е приятел, и аз имам вина за това, което стана преди десе ...

lubara

Эссе » Личные

2009-04-04T08:23:35+03:00 1.9K 2

Летен спомен 🇧🇬

Кой знае защо, но днес не ми се чете. А трябва. Ще пробвам силите си отново. Няма да казвам къде. Кураж ми дава условието, че кандидатите трябва да са над 45 годишни. Ей, най-сетне някой да уважи белите ни коси (в случая бялата брада). Аз кога бях на толкова, да пресметна. Да, 97-ма. Какво стана тог ...

lubara

Эссе » Личные

2009-04-01T12:03:15+03:00 1.9K 3

Тази моя тъжна тъжна зима 🇧🇬

Тази моя тъжна тъжна зима
Не обичам сезонността като понятие, усещане, причинност. Има закони, които извеждат слънцето сутрин и го прибират вечер. Които пръскат звездите по небосвода и напъхват месечинката между тях. Които създават снежинки и ги изпращат на земята, за да посипят нас и всичко, което ...

desska_84

Эссе » Личные

2009-03-31T19:33:48+03:00 2.2K 1

Този луд свят 🇧🇬

Светът е луднал по модата. Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро. Какво си му беше на старото, ще попитате. Ами беше си много добро, но изглеждаше демоде. На годините на сина ми, с чекмедже и голям плот. А нали вкъщи сме модерни, как може да изоставаме от новостите.
Е, новото бюро е по-м ...

lubara

Эссе » Личные

2009-03-28T12:23:06+02:00 1.6K 4

Дали вече остарявам 🇧🇬

Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана. Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш изглежда и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия прех ...

lubara

Эссе » Личные

2009-03-27T07:56:08+02:00 1.2K 1

Цветове 🇧🇬

Цветове
Понякога си мисля, че онова, което отличава различните места са цветовете. Тяхната неповторима палитра. Тяхната яркост.
Когато отиваш на юг, ти се струва, че аналоговото предаване е заменено с дигитално. Цветовете стават ярки и наситени. Като в рисунка с водни бои на 10-годишна ученичка.
Най ...

remer

Эссе » Личные

2009-03-26T13:41:59+02:00 2K

Момиче в огледалото 🇧🇬

Момиче в огледалото
„Но накрая всичко
отминава... черната сянка... дори мракът не е вечен. И идва нов ден." Самознай Майтапер „Властелинът на пръстените"...
... ... ...
Никога няма да забравя деня, в който я видях да плаче за пръв път. Сълзите ú бяха толкова горещи и солени, че сякаш прогаряха рани ...

kiks

Эссе » Личные

2009-03-24T17:27:33+02:00 2.9K 1

Дъжд 🇧🇬

Беше перфектната целувка! Толкова неочаквано той спря, прегърна ме през талията и докосна устните ми по-нежно и от снежинка. И спря, погледна ме сякаш, за да се увери, че не е сбъркал и след секунди аз също съвсем леко докоснах устните му. Погледна ме, усетих сатенените му устни върху челото си, пос ...

posh`

Эссе » Личные

2009-03-21T11:31:17+02:00 2.1K 5

Не искам нищо 🇧🇬

НЯМАМ НУЖДА ОТ РАЙ. Ако има рай, то аз ще искам да бъда с жената, която обичам. Но ако тя е обичала някой друг повече от мен, то тя ще иска да бъде с него. И какво става в крайна сметка - аз не мога да бъда с нея, защото тя ще иска да бъде с друг - че това рай ли е, че то същото като на земята. НЕ И ...

nice_a1

Эссе » Личные

2009-03-20T06:09:23+02:00 2.2K 4

"Падащи хора" 🇧🇬

"Падащи хора"
Какво ли си пожелават звездите, когато виждат "падащи хора с ангелски очи"?!
Ангелски очи, които всъщност са дяволски очи, а в случая моите са просто кафеви...!
Кафеви очи, които не могат да преоткрият непознатия океан, ако се страхуват да не изгубят от поглед брега, от който вече са о ...

TomTailor

Эссе » Личные

2009-03-19T01:15:48+02:00 1.2K

За човека, на когото не могах да кажа "Обичам те" (на Теньо ) 🇧🇬

Отиде си… Изгуби се в болката. Умря. Много дълго време се мъчеше - болестите, казват, че са тежки и че ракът не прощавал. Ти загуби всичко… Загуби гласа си, с който ми каза първото “здравей” и ми посвети прекрасната песен, точно в онази пицария. Не можех да откъсна очи от теб - човекът, чиято песен ...

samotnata_x

Эссе » Личные

2009-03-17T09:27:34+02:00 4.2K 3

Ти никога не си бил тук! 🇧🇬

Изчезна като вик в тишината... Стопи се кротко, бавничко и мило... незапомнено, епично и даже малко грозно.
Изгуби се като стара, нежелана брошка от някой си роднина, някоя кутия, в нечие старание... Изгуби се като усмивка, като една изстрадана усмивка, но тъй простичка и нежна, и толкова различна.
...

samotnata_x

Эссе » Личные

2009-03-15T00:43:34+02:00 2K 3

Времето ни изроди 🇧🇬

ПРЕВЪРНАХ САМОТАТА ВЪВ ФЕТИШ...
ЗАБРАВИХМЕ КАК СЕ ОБЩУВА...
Млади хора се затворихме в себе си и свикнахме с това да се чувстваме сами... Стана нормално да живеем в стрес и безразлично да подминаваме стремежите на Сърцето си...
Стоим често скрити зад компютъра и играем роли...
Лъжем себе си, но Само ...

Леа-Естер

Эссе » Личные

2009-03-14T23:50:32+02:00 3.5K 8

Шанс за гаргата 🇧🇬

На кръстовището на улица Де Завала и магистрала # 10 в Сан Антонио се намира едно стълпотворение от големи магазини, където често убивам час-два. Най-забележителното нещо е паркингът на HEB, веригата хранителни магазини, основана в Сан Антонио и изтласкала от родния си град всички възможни конкурент ...

zoya

Эссе » Личные

2009-03-13T23:26:50+02:00 1.8K 2

Моята представа за битието 🇧🇬

Моята представа за битието
есе
Във Вселената съществуват три феномена: човекът, историята и любовта. Те са уникални по своята същност и взаимосвързани.
От тези три, най-вече изпъква човека, защото той създава своята история, той може да изпитва чувството любов и не на последно място по значимост – ч ...

Kalinky

Эссе » Личные

2009-03-13T21:32:16+02:00 3.3K

Самоубийствено... 🇧🇬

Самоубийствено...
Не бях живяла от много време насам. По-скоро никога. Не и истински. Много е смахнато да усетиш, че ръцете ти са пълни с малки тръбички, по които се мърда течност. И че имаш мънинки и сладинки власинки дори и по ушите. За тези по пръстите на ръцете и на краката няма да говоря - те н ...

ellytov

Эссе » Личные

2009-03-10T19:18:22+02:00 2K 2

Различен от другите 🇧🇬

Една случайна вечер аз си стоях, както обичайно, пред стария бучащ, прашен компютър.
Просто да си загубя времето, слушайки музика или разглеждайки някакви сайтове.
По едно време си гледам такава, нещо замига, явно някой се бе сетил за мен, да, май е така. На лицето ми изгря усмивчица... Отворих аз л ...

elizabeth92

Эссе » Личные

2009-03-10T00:24:04+02:00 2.9K 3

За Мечтата-Филм 🇧🇬

... сляпото трескаво търсене на ново небе, след като всички Герои бавно отлетяха от твоето..
... сляпото трескаво пристъпване, когато стъпките ти неусетно и мълчаливо изостават далеч зад теб...
... и заглушените думи, казани между другото...
А след тях фантазиите, неадресирани и без цвят, без личнос ...

meagainst

Эссе » Личные

2009-03-06T08:10:33+02:00 1.8K

Кръговрат 🇧🇬

Кръговрат
Как искам пак да съм дете! Да лежа на поляни след дългото тичане, тревичка да гъделичка нослето ми, а погледът ми да се рее в красивите облаци. Ето ги, започват да се редят пред погледа ми лебеди – бели и пухкави, после локомотивче с пушещо коминче, танцуващи пеперуди и още много други кар ...

svetlomira

Эссе » Личные

2009-03-05T23:13:45+02:00 1.8K

Просто исках да те нарисувам 🇧🇬

Как се създава спомен? Дали ние го градим, или той краде от нас един миг и го поставя в рамка? Той потъва в миналото ни, а ние сме неговото настояще. Той не ни забравя, а ние си го припомняме. Странност! Отминалост! Бързайки, изпреварваме бъдещето си. Зачеркваме писаното от някой за нас, създаваме к ...

desska_84

Эссе » Личные

2009-03-05T15:31:26+02:00 2K 1

Когато 🇧🇬

Когато бях най-тъжна, най-самотна и се чувствах така сякаш целият свят не си спомняше коя съм - ти се появи...
Когато бях така изоставена и сама, като дете на кръстопът - ти се появи...
Когато животът ми бе отнел и възможността да се усмихвам - ти се появи...
Когато бях загубила вяра в себе си - ти ...

mihaylova_83

Эссе » Личные

2009-03-05T06:42:01+02:00 1.6K

Изповед в множествено число 🇧🇬

Изповед в множествено число
И наистина какъв е смисъла, когато няма смисъл? Защо ни е да отричаме, че още обичаме онова момче, което няма да ни донесе друго, освен разочарование? Защо трябва да се кълнем, че никога няма да се върнем, след като нещо отвътре така ни разкъсва, че всеки момент сълзите щ ...

grisha

Эссе » Личные

2009-03-04T21:12:25+02:00 1.6K

Аз и всичко в мен 🇧🇬

Аз и всичко в мен
~
Такава съм била цял живот. Такава и ще си остана, и каквото и да опитваш, колкото и да се старая, няма да се променя. Няма да ме научиш да бъда различна, няма да ме направиш по-добра, всичко ще си бъде същото. Само ти ще ме обичаш повече, а аз по-малко ще го заслужавам. Ще имам н ...

ViCkYyYyY

Эссе » Личные

2009-03-01T23:30:22+02:00 3.1K 3

Добро утро и Сбогом 🇧🇬

"Добро утро и сбогом"
Трябваше сега да съм щастлива и може би донякъде е точно така. Все пак имам всичко, от което имам нужда, чувствам се доволна и горда от човека, обитаващ тялото ми. Но душата ми малко страда. И не е нищо трагично, нищо крайно, нищо непреодолимо, просто е нещо тъжно. Не, аз няма ...

ViCkYyYyY

Эссе » Личные

2009-02-28T19:33:22+02:00 4.2K 1

Как да забравя един добре научен урок? 🇧🇬

Прелиствам протритият и разлепен учебник. Липсват страници. Търся ги. Откривам ги намачкани, ненужни, стоящи в дъното на папката ми. Зачитам ги, макар и привидно скучни. Очи присвивам, сбърчвам вежди. И мръщя им се. Трудно се четат. Не ги разбирам на моменти. Анализирам ги със аматьорска мисъл. И те ...

desspina

Эссе » Личные

2009-02-27T14:29:17+02:00 1.3K

Скуката взема връх в час по БЕЛ! 🇧🇬

Скуката взема връх в час по БЕЛ!
Скуката болест ли е?... А какви са симптомите? Или по-точният въпрос е дали скуката не е симптом, който пък от своя страна е индикация за нещо по-страшно, което може да се разгледа като истинско болестно състояние? Да не можеш да понасяш бездействието е едно, но да с ...

grisha

Эссе » Личные

2009-02-25T17:04:54+02:00 3.4K 3

Когато кафето изстива в чашата 🇧🇬

Виждали ли ли сте утайка? Тъмна, мътна, цапаща. Стояща на дъното, а усещаща се на повърхността. Тя е дала аромата на кафето, цвета и вкуса му, а сега е външна, странична упадъчна част. Съставлявала е източника, а се е превърнала в излишък. Стои в ъгъла, близо до вратата и очаква подходящия момент да ...

desspina

Эссе » Личные

2009-02-25T16:58:44+02:00 2K 4

Свободата! 🇧🇬

Няма свобода, има само желание за такава!
Има свободия, но няма 100% свобода, заради правила, закони, хора, животни, зависим си от себе си най-вече!
Имаш някаква потребности. Например да ядеш, да спиш, да те прегръщат, да те се обличат и т.н.
Е как може да си свободен.
Можеш да бъдеш толкова свободе ...

A_N_I

Эссе » Личные

2009-02-23T11:29:04+02:00 2.3K 2

Труден залък за преглъщане... 🇧🇬

Посвещавам единствено на себе си...
Това, което ще напиша, е толкова лично, че едва устоявам на изкушението да го набутам в дъното на съзнанието си и да се връщам към него само, когато почувствам, че искам, че се нуждая, когато съм сама... Това е емоционалният багаж, който всички ние носим, онези га ...

posh`

Эссе » Личные

2009-02-23T07:57:28+02:00 2.1K 13

За въртящите се дервиши, любовта и вечността 🇧🇬

Любовта е вечна. Тя има своите прояви в нашето ежедневие, но често забързани и объркани, ние я подминаваме като някоя скитница, застанала на ъгъла на улицата, а после се оплакваме от безлюбовие и самота. Ако някога се спрем за малко, ще я открием. Начините са много, но в никакъв случай не са сложни ...

rarebird

Эссе » Личные

2009-02-20T15:31:22+02:00 2.6K 2

Моето небе 🇧🇬

Не си рицар, затова не е нужно да ме будиш с целувка от стогодишния сън. Само така живея, дишам, чувствам. Моля те, нека остана с широко затворени очи! Стига ми да съм обичана, за да остана завинаги красива. Твоите очи са моето огледало.И не искам непроходими и заплетени розови храсти да пазят сърце ...

posh`

Эссе » Личные

2009-02-13T14:29:23+02:00 1.8K 10