Письма

1,2 результатов

Здравей, моя любов... 🇧🇬

Здравей,
Помниш ли ме? Навярно не... Това съм аз... Е, може би не същата като преди. Може би малко по-тъжна и уморена, с малко (повече) изгубена вяра, но все пак... Може би съм смазана. Ще имаш ли наглостта да попиташ защо? Ще искаш ли да ти разкажа моята история, моя любов? Искаш ли да отворя очите ...
3K 3

Какво заслужаваш ти... 🇧🇬

Какво заслужаваш ти, просяко, дошъл в този час да проси обич.
Обич, която и аз просех преди и която не получих.
На този просяк аз дадох всичко, което имах -
сърцето си, любовта си, душата си...
Какво заслужаваш ти, просяко, останал сам сега, търсещ подслон в нечия душа. ...
2.5K 11

Двайсет и пети час 🇧🇬

Когато Слънцето експлодира...
Когато Луната прегрее...
Когато Земята изстине...
нищо няма да е същото.
Когато дърветата се пречупят. ...
2K 2

Изоставен шепот 🇧🇬

До сълзи различно е. Търся нещо, може би приятел, който да запълни прашната пустош оставена след теб. Усещам я, жестоко впила нокти във всяка гънка на пречупената ми душа. Толкова горчилка, лош късмет, милиони неволи, криворазбрана самота...не знаеш как ме режат. Не знаеш, не искаш да знаеш и няма д ...
1.8K

Липсваш ми... 🇧🇬

В момента съм в леглото и се опитвам да заспя, но не мога. Защо ли? Не се опитвай да ми отговориш на този въпрос, защото аз знам! Тази нощ не мога да заспя, защото мисля за теб, защото не съм те виждала от толкова много време, а и няма да те видя в скоро време. При тази мисъл сърцето ми се разбива н ...
2.6K 1

Желание 🇧🇬

Сега съм сама, стоя и гледам звездите... Мисля за теб... Ето! - падаща звезда! Нещо в мен трепва, пробужда се някаква надежда... Желанието ми е сега да си с мен, но знам, че то няма да се сбъдне. И ето, че надеждата ми пак се изпари, сякаш никога не се е появявала... А ти отново си в главата ми, в м ...
1.7K

Писма от средните векове 🇧🇬

ПИСМА ОТ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
Писмо от Монсеньор Парцелиус до Дякон Викентий, Ватикана, 2 Декември 1217г. след Христа
Дълбоко уважаемий и богобоязливи брате Викентие,
Изпращайки най-дълбоки и покорни, с възхвала към Христа почитания и пожелания за дългогодишни изпълнени със страхопочитание молитви от пре ...
1K

Писмото... 🇧🇬

Хвърлих това писмо в морето. Облечено в бутилка... Хвърлих го така, както хвърлих душата си на вятъра, когато започнах да те обичам...
Вълните поеха леко. Гальовно. Приютиха самотата и във вълшебна люлка от бяла пяна и мирис на морски цветя. Тя се понесе щастливо. Отпусната. Предадена. Oмиротворена. ...
1.6K 3

Слънце 🇧🇬

Ето ги, изникват пред мен, прекрасни колоси, опалени от слънцето. Обожавам тези жестоки планини, накичени с ниски пожълтели треви, задъхващи се от топлина, едва помръдващи от вятъра. А морето кротко се плиска в нозете им. Смарагдово. Безочливо в красотата си. Мамещо, да ме поведе към вечността. Тук- ...
1.2K 1

Откровение 🇧🇬

Скъпи Малчо,
Ако можеше само да разбереш колко много значиш за мен! И колко много се нуждая от теб! Какво те кара да показваш чувства и след това да изчезваш? Защо винаги правиш така? Тежко е, повярвай ми! Не е честно да стоя будна нощем и да очаквам вести от теб. И следващата нощ, и следващата нощ, ...
1.4K 2

Портрет 🇧🇬

ПОРТРЕТ
Попитах какъв цвят има душата ти.
Отговори: "Бял."
Попитах какъв цвят има сърцето ти.
Отговори: "Нежен." ...
1.1K 1

Писмо до съпругата ти 🇧🇬

Не се учудвай, че ти си адресатът на писмото ми.
Не го хвърляй, защото те е страх!
Понякога е по-добре да се преборим и да
застанем лице в лице със страха, вместо
да бягаме от него и от проблемите! ...
1.8K 3

Кажи ми как... 🇧🇬

Мило момче,
Тази нощ не можах да заспя.
Знам, че ти - също.
Или може би си в оня сън, в който всичко е лесно и хубаво.
В който имаш крила. ...
1.4K 3

Мила 🇧🇬

На майка ми и най-добрата и приятелка...
Мила моя Мила,
Не мога да си обясня сама за себе си защо с първите стъпки на пролетта мисълта за нашето детство ме връхлита. Спомняш ли си? Разноцветните лалета в градината на баба... А сините пепруди, които гонехме, изпълнени с детски ентусиазъм? Помниш ли к ...
1.3K

Outbox 🇧🇬

Искаш да свърши по-бързо, а го разпъваш още и още. | Излизаш някъде, леко усмихнат, подритваш асфалта. | Там е онова прекрасно усещане, че живееш, върви си. | Залиташ оттам нанякъде, гледаш лицата на хората вън. | Музиката убива, кафето не буди, приспива, цигарата... | Разликата между тази цигара и ...
1.4K 2

Вярваш ли в предателствата? 🇧🇬

ВЯРВАШ ЛИ В ПРЕДАТЕЛСТВАТА?
... към една моя случайна позната...
Да, твоят бог е Моралът!
Знам, че не би направила нищо неморално. Знам, че дори избягваш да мислиш за допускането на подобни възможности в живота си. Знам, че си повярвала, че само чрез Морала чистотата е възможна. Знам всичко това за ...
1.7K 5

Можеш ли? 🇧🇬

Колко пъти се обича истински, един живот и една истинска любов?
Колко пъти и на колко хора можеш да кажеш “Обичам те”?
Не злоупотребяваме ли с тези думи?
Не ги казваме, защото ги чувстваме, а просто, защото искаме да ги чуваме.
Колко пъти се обича от сърце – не с онази част от сърцето ти, ...
1.1K

Писмо самотно 🇧🇬

Писмо самотно. До теб, който си наполовина океан... Искам да потъна в теб. Когато усетя дъха ти на морска пяна, дъха на водата, с която се храня - аромат на музика и обич, разтварям се като лунен лъч по лицето ти. Но ти... ти, който нямаш лице... ти, който наполовина си дух... ти, който си любимата ...
2.5K 1 8

Можем ли да заблудим собствените си чувства...? 🇧🇬

Какво е да се чувстваш далеч... и то от най-близкия си човек, този, който си мислил, че никога няма да изгубиш, този, който се е кълнял, че не е способен да те нарани и ще направи всичко за теб... Да се чувстваш далеч... и то по своя вина, вина, която твърде късно си осъзнал, защото си бил твърде за ...
2.5K

Писма от един недоволен 🇧🇬

ПИСМА ОТ ЕДИН НЕДОВОЛЕН
Писмо от мосю Рошел до сър Джонатан Екелбан, Ла Преон дьо Сюр
12.април.1879г.
Драги ми Джон,
Пиша ти по един не много весел повод. Има много службогонци, които искат всичко и са готови да минават през трупове и през чужди глави само да порастат в службицата и да се докопат до ...
1.7K 1

Захарен памук 🇧🇬

Каза „да”, когато те попитах дали ще избягаш с мен.
Затова, ето ме, бягам. На вратата на съзнанието си съм, опаковала всички чувства и спомени прилежно, в торбички.
Пристъпвам прага и излизам от себе си. Тялото ми се превръща в капки лилаво мастило, а аз продължавам навън без него.
Въздушна, гледам ...
2.1K 4

Писмо до моето сърце 🇧🇬

Скъпо сърце, пиша ти това писмо, за да те помоля за прошка. Едничко си ми, най-скъпо, в гърдите ми туптиш. А аз те нараних. Да, и то не само веднъж, ах, колко много пъти те наскърбих. Съжалявам, за болката, която ти причиних. А тя никак не е малко, зная. Усещам те как кървиш, колко много рани по теб ...
3.3K 6

22 май 🇧🇬

22 май
Пиша ти, защото само така мога отново да почувствам присъствието ти. Разделихме се така внезапно и крайно безнадеждно, че чак не знам, не съм сигурна дали въобще някога те е имало. Толкова далече, и в същото време така близко си, че на моменти мисля, че ако протегнa ръка, ще докосна лицето ти ...
1.6K 3

До теб... мой безсмъртни Животе... 🇧🇬

Изгорях... По пътя изгорях...
Криволичеща пътека се оказа, Животе...
А очакваш от нас да сме праволинейни.
Учиш ни да сме доблестни,
смели, горди твои следовници, ...
1.3K

В памет на едно "някога" 🇧🇬

Когато нощем изгубиш вярата в доброто, когато светът се откъсне от дланите и тихо си отиде от теб, когато животът изгуби дирята ти сред хаоса от желания, тогава тихо погледни към звездите и виж моя силует. Блед като сянката от "някога", блуждаещ като отхвърлена комета, сам като нощна птица... Поглед ...
1.5K 4

Несподелена любов 🇧🇬

> Вали. Навън бе мрачно, а аз седях на прозореца и вперила поглед в мрака, те търсех. Питах се къде си, когато имах най-голяма нужда от теб. Душата ми бе ранена, сърцето кървеше, а теб те нямаше. Нима ме бе изоставил? Не знаех, вече нищо не знаех. Бях се изгубила в мрачните дебри на живота си. Но за ...
1.8K 2

Аз и ти 🇧🇬

Аз и ти
Струни на китара... и кърваво червен залез... Къде е зимата сега? Къде е студеният вятър да обрули току-що отронилите се от лекия повей цветове? Къде е мъгливата покривка сега...? Защо я няма да скрие божественото синьо небе...? Къде сме аз и ти... прегърнати и влюбени? Къде е усмивката ти? ...
1.7K 2

* * * 🇧🇬

Впива се нежно самотата остра. Попи пак... мастилото по белия лист. Остави пак един свят на загатки безлюден. Чакащ трептяща топлина, една червенина, едно потрепване. Краят на приказката, далеч не близък с реалността. Той я целуна и си замина...
972 1

Ваша Беатрис. 5 🇧🇬

Средата на януари е. Чета писмото Ви, Николас, а свещта прокапа върху него. Като сълза. И после се втърди. Като печат. Като спомен. Като оставане. Отгоре му. Като сърцето ми към Вас. Жадно за напояване. Николас...
Казвате, че съпругата Ви се е разболяла, но ще се оправи. Да, хубаво е това. Навярно е ...
1K

Ваша Беатрис. 4 🇧🇬

Когато сте видял дойката си да лежи в локва кръв на пода, какво почувствахте, Николас? Тъга? Безпомощност? Желание за мъст? Безумие е да убиеш така. А мълчанието около Вас е смущаващо и тягосно. Съпругата Ви е права. И я подкрепям за това. Не бива да унивате. А трябва да се опитате да лекувате болка ...
974 1

Ваша Беатрис.3 🇧🇬

Това е поредната мрачна есенна вечер, в която стоя сама в стаята и мисля за Вас, Николас. Навън вали. Казвате, че при вас времето също е така мрачно и потискащо. Да благодарим на брат ми, че е така добър, да ни събира чрез писмата ни, макар и не така често, както бихме искали. Николас, бъдете до съп ...
1.2K 1

Ваша Беатрис. 2 🇧🇬

Николас, чета писмото Ви и очите ми се пълнят със сълзи. Споделям тъгата Ви. От мига, в който узнах, тя е моя спътница. Това е безумие. И се чувствам безсилна да сторя каквото и да е в този миг. Както е мрачно небето в този есенен следобед, така стана мрачно в душата ми. И се почувствах още по-единн ...
1.1K 1

Искам да те сътворя... 🇧🇬

Здравей, слънчице!
Искам да те сътворя в поредния си стих или разказ. Но мислите ми бягат. Не мога да ги събера на едно място в главата си. Толкова съм объркан. Всичко, което ни се случва дали е предопределено от съдбата? Навярно. Вярвам в това. Защото многото знаци, които тя (съдбата) ни показа, го ...
7.3K 27

Ваша Беатрис. 🇧🇬

Николас, опитах да започна писмото другояче. Бях Ви написала: "Здравейте, скъпи Николас!" - както се полага да започне една жена от уважавана фамилия. Погледнах реда, стори ми се сух и пълен с канони. Скъсах листа и го захвърлих. После Ви написах: "Николас, гледам звездите и мисля за Вас в тази нощ. ...
1.1K 2

Лято е! :) 🇧🇬

Лято е! :-)
Лято е. Слънце. Усмивки. Страстни погледи. Палави закачки. Нежни докосвания. Това е то - да грееш заедно със слънцето. Да се усмихваш заедно с Луната. Да прегръщаш момчето до теб. Да събираш летни спомени, пълни с незабравими емоции. Такава е истината - трябва да се наслаждаваш на всеки ...
1.8K

Спомен 🇧🇬

Седя си съвсем тихо. Гледам ги, затаила дъх, а мисълта, че дори да крещя, няма да ме чуят, е странна... Готвят. Застанали са един до друг така, както вървят в живота - заедно! Потънали в очите си, наметнати с плащ от топлина. Толкова светлина не съм виждала в друг дом. ДОМ. Лекото ми покашляне преди ...
1.2K 1 2

Момче 🇧🇬

Запознах се с едно момче, усмихнато. Шегите обича, смее се с глас интересен. Образът му от снимки, безброй изградих си. Тъгува и то за проблеми свои. Та кой ли ги няма в живота суров.
Обича то музиката жива, весели се с приятели много. Китара една обещах му. Ще изпълня мечтата в знак на приятелство. ...
1.7K

Къде сгреших? 🇧🇬

Стая, погълната от цигарен дим. Само мъждукащият пламък на единствената свещ пронизва студения мрак. Тъжният плач на китарата заглушава тишината. Сърцето бие лудо - иска да те намери. Боли, но пръстите не спират да галят струните. Само една сълза успява да се пророни и да се плъзне по дървения гриф. ...
1.9K 4

Тръгвам си 🇧🇬

Тръгвам си
Най-горещата нощ. Най-тъжната сутрин. Най-тежката обич.
Да, мили, това сме ти и аз. Да, време е вече. Време е да си вървя. Не, недей!
Моля те, не говори. Просто ме прегърни. За последно в твоите прегръдки да се стопля, подари ми последен миг сигурност.
Не, спри! Не, не искам да виждам в о ...
3.1K 1 1

Аз пиша, за да разкажа как пощенските услуги ме свързват със света 🇧🇬

Скъпи мой непознати приятелю,
Не знам дали някога ще получа отговор. Не знам дали някога ще се срещнем. Даже не знам дали някога ще изпратя на някого това писмо. Въпреки всичко ти си за мен най-добрият, най-чувствителният, най-близкият. Ти си моят душеизповедник, затова ще разкрия най-откровено моме ...
1.7K 2