Повести и романы - Проза

Оковите на душата - ІV 🇧🇬

Оковите на душата - ІV
Абдулрахман Акра
--------------------------
Седна на масата и включи телевизора, докато погледът му проверяваше телефония апарат от миг на миг, в очакване кабела да му донесе отново вълшебния й глас. А минутите минаваха като дълги дни без да звъни апаратът.
Отиде при телефона, ...

dr_abdul

Проза » Повести и романы

2008-06-04T08:24:56+03:00 1.2K 2

Оковите на душата - III 🇧🇬

Оковите на душата - III
Абдулрахман Акра
- Да вървим. - Предложи той доверчиво.
- Накъде? - Попита тя, сякаш се събуди от някакъв красив сън.
- Не знам, все ще намерим къде да вървим. ...

dr_abdul

Проза » Повести и романы

2008-06-03T09:21:41+03:00 1.2K 2

Любов под аромата на череши II 🇧🇬

Мислите пак спохождаха всяка част от нея. Нямаше и минута спокойствие. Нейната млада, наивна душа беше превзета от толкова много проблеми за решаване, че чак не и се мислеше за тях. Въпреки сложността на живота и в момента, тя и за миг не спря да мисли за момчето с черешите.
Още долавяше онзи огън в ...

PLAMEN4ETYy

Проза » Повести и романы

2008-06-01T17:23:17+03:00 1.7K 10

Оковите на душата - I, II 🇧🇬

Оковите на душата - I
Абдулрахман Акра
-------------------------------
От касетофона звучеше тъжната песен на „Сигнал": „... Сбогом, дано си щастлива...", а устните им се вплитаха в дълга продължителна целувка, чрез която мълчаливо споделяха и сладостта, и огорчението на невъзможната обич между две ...

dr_abdul

Проза » Повести и романы

2008-06-01T12:21:36+03:00 1.3K 6

Когато една жена обича един мъж 🇧🇬

Александър беше красив млад мъж, който след като завърши гимназия, се отдаде на своята голяма страст - високите скорости и състезанията с колите. Син на обикновен автомонтьор и майка-фризьорка, Александър можеше само да мечтае да участва в големите ралита, поради финансовата си нестабилност, въпреки ...

florr

Проза » Повести и романы

2008-05-31T23:22:39+03:00 3.4K 1

Любов под аромата на череши 🇧🇬

По алеите на забързания град се разхождаше замислено момиче, а времето за миг около нея спираше. Вървеше без посока. Замислена в своя малък свят, явно пълен с проблеми, които търсят своите загадъчни решения. Около нея минаваха коли, а времето подържаше душевното и настроение. Беше мрачно и дъждовно ...

PLAMEN4ETYy

Проза » Повести и романы

2008-05-31T12:32:43+03:00 1.8K 9

***** 🇧🇬

Това е едно малко откъсче от една моя история, която е прекалено дълга, за да я публикувам тук. Надявам се да ви хареса.
Двамата стояха и се гледаха безмълвно, нямаха какво да си кажат. Беше го наранила жестоко, беше предпочела да послуша собственото си сърце с цената на неговото щастие. Мразеше се ...

^Never^Good^Enough^

Проза » Повести и романы

2008-05-21T00:11:49+03:00 1.2K 4

Откъс 🇧🇬

Той стоеше пред нея - грамаден и ръбест, готическо подобие на човек. Половината му лице представляваше безформена червеникава маска - череп, върху който някак несръчно бяна захванати пулсиращи сухожилия, изградени от лъскаво като мокра коприна вещество. Празната очна орбита бе запълнена с някаква гъ ...

michael

Проза » Повести и романы

2008-05-16T21:08:44+03:00 2.2K 2

По Божия милост, сънуваме… 🇧🇬

(откъс)
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...

andrina_mark

Проза » Повести и романы

2008-05-11T20:12:49+03:00 1.2K 5

Нашата болест 🇧🇬

Премина ли болестта? Излекувахме ли се напълно? Няма опасност да повторим, нали? Не! Твърде дълго време се лекувахме, за да рискуваме да опитаме пак, пък и всеки от нас си изгради имунитет към другия. Постарахме се и стана. Сега поне знаем, че сме силни и можем да преодолеем бурите на времето. То мн ...

liliqta

Проза » Повести и романы

2008-05-08T23:24:50+03:00 1.3K 1

Нощна загадка 🇧🇬

Когато се събудих сутринта, един образ все още беше пред очите ми. Едно момче, което ми изглеждаше толкова познато (сякаш съм го виждала хиляди пъти до сега) и все пак не знаех дори името му. Образът му ме следваше из цялата къща - където и да идех, каквото и да правех, той беше с мен. Изглеждаше ми ...

desi000

Проза » Повести и романы

2008-05-06T16:57:19+03:00 1.6K 1

моменти от "КАДЪР 4.1" (откъси от моя автобиографичен роман) 🇧🇬

Ех, нали отдавна ви говоря за Романа ми. Още от... година и половина - две. Всъщност, почнах да го пиша малко по-рано. След като направих Прозренията откъде е дошла Болката.
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...

меланхолик

Проза » Повести и романы

2008-05-03T15:41:19+03:00 2K 16

Ключ към безумието 🇧🇬

Не можем да скърбим, живеем и умрем заради друг, защото страданието е прекалено ценно, за да бъде споделено."
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...

michael

Проза » Повести и романы

2008-04-24T15:10:30+03:00 1.3K

Само какво прави любовта... 🇧🇬

19 години... От 19 години знам това място... Роден съм в този град и абсолютно всяка година съм минавал през това кътче, но днес беше различно... Водните колела в езерото бяха завързани, водата беше гладка и спокойна като лед... Само патките оставяха красиви следи в нея, докато гонеха разни насекоми ...

forever^yours

Проза » Повести и романы

2008-04-16T14:30:06+03:00 990

Любов ли е това?! 🇧🇬

Любов ли е това?!
Един ден Ти ще си с мен, но този ден не е днес, няма и да бъде днес, защото Ти не искаш. Време? - имаш цялото време на планетата Земя, за да живееш щастливо и ако това да си щастлива, значи да не си с мен - то нека бъде така, да правиш каквото трябва и каквото искаш -съгласен съм, ...

ceci_loneliness_mims

Проза » Повести и романы

2008-04-13T00:58:15+03:00 1.2K 3

Лора – Феникс - 3 🇧🇬

Слънцето жареше безмилостно столицата. Отново познатия въздух, нямаше я планината, нито зелените хълмове. Вместо това от колата Лора виждаше единствено сиви блокове. Между тях се пъчеха тук-там шарени сгради, пълни с хора, щъкащи наоколо.
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко ...

РоРо

Проза » Повести и романы

2008-03-08T08:48:35+02:00 1.6K 1

Лора – Сред снимките - 2 🇧🇬

Нежната лунна светлина се спускаше точно по личицето на заспалата Лора. Тишината се беше разпростряла царствено над селото. Момичето се въртеше непрекъснато в съня си. Извика и скочи в леглото си. Разтърка очи и се огледа: беше в стаята си, три посред нощ и луната, надничаща през прозореца. Отпи няк ...

РоРо

Проза » Повести и романы

2008-03-06T11:20:36+02:00 1.6K

Лора – Убежище - 1 🇧🇬

Белият „Мерцедес" спря пред висока дървена порта. Шумът от двигателя разлая няколко улични кучета, налягали пред съседната врата. От колата се показа Димитър и свирна с клаксона.
- Идааа! - чу се отвътре и бързи тежки стъпки глухо се носеха към вратата.
- Майко! - той стана от седалката и се хвърли ...

РоРо

Проза » Повести и романы

2008-03-05T14:16:17+02:00 1.7K

Студен като живота 4 част 🇧🇬

"Непрекъснатият алармен звук, като нестихващо металическо бучене на часовника, бавно и мъчително ме изтръгна от съня ми. Пет часа, време за тренировка. Наплисках си лицето с ледена вода да се събудя и навлякох екипа за тичане. Треньорът вече стоеше на верандата с две чаши кафе. При появата ми недово ...

westlife

Проза » Повести и романы

2008-02-29T17:21:11+02:00 1.3K 7

"Ден на гнева" 2 🇧🇬

Първа част
Оловният войник
... Този обладан от демони свят...
Карл Сейган
1. Дъжд ...

michael

Проза » Повести и романы

2008-02-27T23:06:40+02:00 1.3K

Студен като живота 3част 🇧🇬

„... През цялата изминала седмица Стела неизменно присъстваше в болничната ми стая. Невъзможността да се разделим будеше недоумение в околните и пораждаше безумна надежда в изтерзаното ми сърце. Не знаех с какво съм заслужил подобно щастие, но го приемах, държейки го здраво в ръцете си, без да му да ...

westlife

Проза » Повести и романы

2008-02-27T16:50:17+02:00 1.3K 6

Ден на гнева 1 🇧🇬

ПРОЛОГ
Колиба от черепи
25 юли, 21:27 ч.
Гората Итури,
ДР Конго ...

michael

Проза » Повести и романы

2008-02-21T21:42:47+02:00 1.2K 1

Последен полет 🇧🇬

Луксозен черен джип спря пред един нощен клуб. Двама симпатични младежи слезнаха от него и се насочиха към входа.
Единият от тях беше младата кино звезда Кристиан Джеар. С черната си коса, с тъмносините, сякаш пълни с нежност очи, с очарователната си усмивка и атлетична фигура, той с лекота печелеше ...

sandra_19_84

Проза » Повести и романы

2008-02-18T07:42:52+02:00 1.4K

Глава Четвърта: "А защо да живееш, след като не си интересен?" 🇧🇬

Глава Четвърта: "А защо да живееш след като не си интересен?"
Още преди да види изцяло поликлиниката „Triamed Kreisklinik Wasserburg", Мартин остана поразен от внушителните й размери. Като се имаше предвид, че Wasserburg е толкова малко градче, се предполагаше, че и сградите не са нищо особено. Имен ...

La__Torpille

Проза » Повести и романы

2008-02-14T17:17:41+02:00 1.3K 1

заспивам... заспивам 🇧🇬

Ти беше искрите в очите ми, смисъл на мечтите ми, въздух в гърдите ми и залезът в дните ми. Казвала ли съм ти някога, че те обичам?... не, не съм и съм сгрешила. Обичах те така силно с чиста и непозната за мен любов... но си мълчах. Дали ако знаеше за тази моя любов щеше да я приемеш? Не вярвам. Виж ...

love_dove

Проза » Повести и романы

2008-02-08T09:50:20+02:00 1.3K 1

Повелителката на вещиците - глава 2 🇧🇬

Три години по-рано.
„Събуждане за спящата Красавица”!
Ужааас – мобилният телефон не спираше да звъни. Мразя да ставам сутрин. Искам да спяяя, по дяволите.
Отново започваше скучният и еднообразен ден в сивото ежедневие. Отново трябваше да ходя на скучната и еднообразна работа. Станах. Нямаше как. Взе ...

cherry74

Проза » Повести и романы

2008-01-29T21:01:40+02:00 1.5K 2

Глава Трета: На кръстопътя 🇧🇬

Глава Трета: На кръстопътя.
- Шефе, ако трябва да бъда искрен, имам чувството, че така ще си пропилеем живота! От няколко дни наблюдаваме този безлюден път, по който не минават дори и селски каруци! Безсмислено е да стоим в тези миризливи храсталаци по цял ден и то за какво - за нищо! Инак друго си ...

La__Torpille

Проза » Повести и романы

2008-01-28T17:30:23+02:00 1.6K 3

Глава Втора: ”Крушата не пада по-далеч от сянката на дървото” . 🇧🇬

Глава Втора: ”Крушата не пада по-далеч от сянката на дървото.”
Още преди Мартин да влезе в помещението, Хенри усети някакво странно чувство, което сякаш притъпяваше изострения му ум. Възможно ли бе съвестта му да е проговорила? Глупости! „Съвестта е просто другото име на страха”*, а той винаги напра ...

La__Torpille

Проза » Повести и романы

2008-01-13T20:12:14+02:00 1.6K 2

Глава Първа: Борба за юздите на нечий живот 🇧🇬

Глава Първа: Борба за юздите на нечий живот
Ароматът на свежи цветя, идващ от старата оранжерия, нахлу бавно през полуотворения прозорец и изпълни въздуха в малката приветлива стаичка за броени минути. Уханието на току-що разцъфнали люляци погали обонянието на Елизабет и я върна години назад някъде ...

La__Torpille

Проза » Повести и романы

2008-01-04T10:19:00+02:00 1.5K 3

Една безгранична любов... 🇧🇬

Шумът на стенния часовник се сливаше с раздиращата мрака тишина... само един глас шептеше тихо... молейки за помощ, за капчица любов:
- Обичам го, искам само него, а дали ще го имам?... И отново настъпи тишина, няколко сълзи се стекоха по лицето на момичето... изгубени търсеха пътя към своята мечта. ...

angel{P}kiss

Проза » Повести и романы

2008-01-03T20:19:38+02:00 2.1K 2

Братята Бели сърца IX - Пандемониумът 🇧🇬

Катомодрията гласеше:
“Кораб плава в сухо и сън не го лови, ала буден никога не е. Великата река и тя е твърде суха, магията й корабът отне. Четири-едно-нула. Това е вход, от който се излиза.”
Думите се запечатаха в главата на Васил. Колкото до листчето хартия, то се превърна в най-ситните парченца, ...

selsal

Проза » Повести и романы

2007-12-27T19:16:09+02:00 1.1K

Пътуването 🇧🇬

I част
Пътуването
Таксито се носеше по разбитите улици и профучаваше с грохот покрай безмълвните, голи дървета... странно извисяващи се само от едната страна на тъмния път. Приведените им клони приличаха на кокалестите ръце на някоя вещица… протегнати към летящата кола, сякаш искаха да я хванат и да ...

amber25

Проза » Повести и романы

2007-12-12T22:16:15+02:00 1.5K 1

Братята Бели сърца VIII - Учителят И. 🇧🇬

Сърцето на Домена разказва, че в средата на осемдесетте години Учителят И. преподавал в едно от гимназиалните училища на град Русе. Бил блед и слаб мъж, винаги мълчалив, почти невзрачен, но с живи и проницателни очи. Откога в душата му нещо се случвало, не се знае, но и лицето му отказвало да изобра ...

selsal

Проза » Повести и романы

2007-12-06T10:30:37+02:00 1.3K

Димката 🇧🇬

Д И М К А Т А
Беше 14 ноември 1978 година. Станахме рано. Натоварихме багажа на камиона, а телевизора и разни други най-чупливи неща - на задната седалка на "Москвича". Баткото и шофьорът на камиона потеглиха, като се уговорихме да се чакаме на околовръстното в София, а ние с майка му изчакахме, за ...

Ангар

Проза » Повести и романы

2007-12-05T14:13:57+02:00 3.9K 10

Братята Бели Сърца VII - Каещата се Йо 🇧🇬

Тя е всички тях,
но себе си не знае,
все далеч от нея бях,
но знаех как се кае.
Едра снежна плът се люшваше из тъмното небе, сякаш галеше вечерта, а сетне неусетно заспиваше върху натрупалата навсякъде бяла покривка. Студът, този събрат на великите души, проникна в страните на Васил, прочисти съзнан ...

selsal

Проза » Повести и романы

2007-12-02T08:55:32+02:00 1.5K 4

Братята Бели сърца VI - Господин Верду 🇧🇬

Мислите, че това не може да ви случи? Лъжете се! То вече ви се е случвало…
----
“Брат Лотсоппа, не реката, а хотелът предлага на обикновените удобства. Приеми ги, за да те приеме тя – възжелаещата, ала само скришом страстна. Иди, срещни я, промени. Сега!”
Васил, съсредоточен и замислен, скъса на без ...

selsal

Проза » Повести и романы

2007-11-24T21:07:10+02:00 1.3K

Братята Бели сърца V - Архонтът 🇧🇬

Както сакрифициумите са огнища на злото, които трябва да бъдат очиствани, така малките братя са убежища на доброто, които трябва да бъдат привличани и поощрявани.
При първото изпитание малкият брат се поставя в ситуация, противоречива, объркваща, изискваща творческо въображение и оригинална реакция. ...

selsal

Проза » Повести и романы

2007-11-23T00:06:12+02:00 1.2K 1

Братята Бели сърца IV - Доменът 🇧🇬

Доменът на братята “Бели сърца” е основан в ранната пролет на 1985 година в Русе от местен учител, чиито инициали са У. И. Предполага се, че зад съкращението У. се крие не някое име, а прозвището “учител”. Учителят И. съзнателно е скрил името си, защото е счел, че в началото, неговото начинание е из ...

selsal

Проза » Повести и романы

2007-11-21T21:51:17+02:00 1.1K 2

Братята Бели сърца III - Спринтьорът 🇧🇬

Брат Натома беше оставил следното съобщение на Васил:
“Брате, Лотсоппа, в низините на обществото се срещат души, побягнали от този свят. Вечер площадът е място на мечти; той е със сърце широко, но с ум, потънал в блян. На ръст е среден, дрипав като теб, крачи бавно, поклаща се и куца. Едни побягват ...

selsal

Проза » Повести и романы

2007-11-20T11:38:28+02:00 1.2K 3

Братята Бели сърца II - Сакрифициумът 🇧🇬

Брат Сенаг, почитателят на Августин и Тома Аквинат, бе оставил на Васил кратко съобщение, то гласеше:
“Брате, Лотсоппа, пресечи и чакай! Кльощава, лишена от усмивка, тя ще се яви. Душата й за низости копнее, отнето й било, сега най-люби да отнема тя.”
Всяко Бяло сърце има свое братско име. То се дар ...

selsal

Проза » Повести и романы

2007-11-19T09:44:03+02:00 1.8K 4