Повести и романы - Проза

Краят на слепотата(6) 🇧🇬

Доктор Хавиер и Инна
Доктор Хавиер Раес беше в трескава подготовка за откриване на собствена клиника по очни болести. Дясната му ръка беше Инна. Той не предполагаше, че едно излизане от Мадрид ще начертае пътя на съдбата му. Инна се премести при него и по настояване на родителите му фиктивното събир ...

Enena

Проза » Повести и романы

2012-03-04T17:40:51+02:00 1.7K 9

Глава пета: Терзания на Сърцето 🇧🇬

Забележка на автора: След година прекъсване пак съм на линия. Ще се старая да качвам по една глава на няколко дена... Освен ако редакторите на сайта не решат да се заяждат за пунктуация/правопис/прекомерно използване на главни букви/или-някоя-друга-простотия-която-си-е-мое-право-като-автор, каквато ...

Houkai

Проза » Повести и романы

2012-03-01T13:03:43+02:00 832 3

Да ти се случи Ана 🇧🇬

- Ти защо си съгласна с това? – бързо, сякаш се страхуваше да не би да не ù стигне смелостта, попита русата жена.
- С кое точно? – учуди се Ана.
Днешният ден започваше твърде странно.
- С това, да им бъдеш параван?
- На кои? – продължаваше да се учудва. ...

DanyD

Проза » Повести и романы

2012-02-28T15:18:35+02:00 1.5K 7

Така, докато в този град 🇧🇬

Така, докато в този град бях богат, най-напред се боях да не би някой на проникне в дома ми и да ми вземе парите, и да ми стори някакво зло. Сетне ласкаех сикофантите, понеже знаех, че не могат да ми сторят много повече злини, отколкото аз на тях. От държавата пък постоянно бяха ми налагали някакви ...

mari45

Проза » Повести и романы

2012-02-21T18:05:13+02:00 936 2

Краят на слепотата(5) 🇧🇬

Лаура и Йоланда
Мина много време, откакто Лаура и Йоланда останаха сами. Той изнесе багажа си, без да се видят и Лаура изпадна в депресия. Никой не идваше да я прибира от работа, не я търсеше по телефона. Чувстваше се предадена. Чудеше се кога и по какъв начин е могъл да създаде нова връзка, като бя ...

Enena

Проза » Повести и романы

2012-02-19T11:42:20+02:00 1.5K 10

Гробището на демоните (2-ра част) 🇧🇬

ужаси
2
Моето родно градче ме посрещна със странна пустота на улиците. Когато слязох от автобуса, казах "довиждане" на моя събеседник, а той пък от своя страна ми протегна ръка:
- Казвам се Нико, беше ми много приятно да се запознаем.
- Аз съм Зуфар, на мен също ми беше приятно - отвърнах на жеста му. ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

2012-02-13T22:41:33+02:00 936 6

Краят на слепотата(4) 🇧🇬

Четвърта част
1. Мария Хосе
–Виж, Сузана, това как е?-въртеше се Мария Хосе на пети пред журито, т .е .-Емилио и Сузана .-Добре ли ми стои?
–:Прекрасна си!-викнаха двамата едновременно .
–Купувам я. Блузката също. И това .. . ...

Enena

Проза » Повести и романы

2012-02-04T22:56:55+02:00 1.5K 7

Дневник на една влюбена 2 🇧🇬

Няма случайности
Април, 2011
Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, ...

ivetoo90

Проза » Повести и романы

2012-02-04T17:42:56+02:00 1.1K 1

Гробището на демоните (1-ва част) 🇧🇬

ужаси
Ето ме сега тук, пред вас, сам и в същото време сред всички, аз, Зуфар Леван Айзахаранашвили, наведен пред белия лист, готов да изповядам своята тежка участ. Много по-лесно би било след като вече направих равносметка на отминалите събития, да обвиня всички външни фактори и да изложа историята ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

2012-02-04T11:26:11+02:00 979 6

Дневник на една влюбена 1 🇧🇬

Заченки на влюбването…
Септември, 2010
Времето беше слънчево. Бяха изминали два дена, откакто се бях прибрала в родния си град. Стоях седнала на една пейка в квартала, чакайки моя близка приятелка от детството Радина, да излезе със сина си който беше на 2 г. Всеки път, когато ги поглеждах, си мислех ...

ivetoo90

Проза » Повести и романы

2012-02-03T13:01:32+02:00 1.2K 1

Дневник на една влюбена 🇧🇬

Леглото беше единично, той, с тъмно сини боксерки с черни райета по ръбовете, лежеше до мен, толкова възбуждаш, толкова магнетичен. Влудяваше кръвта ми, изостряше сетивата ми , обладаваше мислите ми. Аз лежах до него по сатенено нощно бельо, прилепнало по тялото ми с цикламено оцветяване и черна дан ...

ivetoo90

Проза » Повести и романы

2012-01-31T20:56:44+02:00 1K

Шепот от луната - 1 🇧🇬

1
Стоеше на прозореца, гледайки пустата улица с изпълнен с празнина поглед. Монотонният звук от тракането на дъжда по ламарината и стичането на водата по улуците караха клепачите й да натежават, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в реките, течащи по асфалта и събиращите се океани в огр ...

monika-95

Проза » Повести и романы

2012-01-31T09:41:17+02:00 580

Краят на слепотата(3) 🇧🇬

Трета част
1. Мария Хосе
–Доволен съм, момичета!-похвали ги управителят.-Оборотът се увеличава с всеки изминал ден.
Сузана предлагаше дрехи, а Мария Хосе-парфюмерия.
Тази нощ Мария Хосе сънува малко, пухкаво кученце. Доближи се до нея и се сви в краката ѝ. Тя го погали и то не пожела да си отиде. Ка ...

Enena

Проза » Повести и романы

2012-01-29T20:26:20+02:00 1.5K 6

Романс край синьото езеро - глава втора 🇧🇬

Романс край синьото езеро
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когат ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-01-27T11:55:25+02:00 1.6K

сепвам се, забравих 🇧🇬

Сепвам се. Забравих, че се намирам в храма на Кумран. Човекът със синята лента все още стои до мен. Разговорът продължава. Питам:
- Какви са тези хора с три цвята ленти?
- В нашата Общност всички се учат. От най- малкото дете, до най- възрастния. Учат се как да се усъвършенствуват. Тези, които започ ...

mari45

Проза » Повести и романы

2012-01-25T13:38:30+02:00 909

Романс край синьото езеро 🇧🇬

Романс край синьото езеро
Глава първа
Нели приседна на единствената пейка и се загледа в далечината. Хоризонтът беше спокоен и толкова далечен, че погледът се губеше някъде по средата. Небе и вода се смесваха в далечината. Къде свършваше езерото и къде започваше небето? Нямаше нито вълни, нито птици ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-01-24T18:20:10+02:00 974

Краят на слепотата(2) 🇧🇬

Втора част
1. Мария Хосе
Емилио се върна от работа по-рано и още щом отвори входната врата, му замириса на вкусно готвено.От както двете момичета се нанесоха в апартамента му, той сякаш живна. Прие ги като свои деца и за миг дори не му минаваше през ума, че един ден могат да излетят и той отново да ...

Enena

Проза » Повести и романы

2012-01-22T22:53:31+02:00 2.1K 12

Амулетът 32 🇧🇬

Египет – наши дни
Древният град Бубастис или Тел Баста, както го наричаха местните хора, представляваше равно голо поле, заградено с ограда. Когато го видиш за първи път, можеш да придобиеш чувството, че някога мястото бе пострадало от земетресение. Панорамата нямаше нищо общо с величествените постр ...

aplamen

Проза » Повести и романы

2012-01-22T13:41:33+02:00 840

Ето защо трябва да работите 🇧🇬

Ето защо трябва да работите много, за да стигнете духовната интелигентност. Тя съчетава в себе си всички качества на любовта. Тя е тази, която владее висшите енергии, а те са всички положителни качества в човека, овладял висшата добродетел. До е първата нота от музикалната стълбица. Тя е основата на ...

mari45

Проза » Повести и романы

2012-01-18T22:20:09+02:00 947 2

Краят на слепотата(1) 🇧🇬

КРАЯТ НА СЛЕПОТАТА
Тази книга посвещавам на Д-р Хавиер Раес Балбастре, колегиален номер 57817, който оперира и двете ми очи и възвърна зрението ми. Прекланям се с благодарност!
Имената на героите носят имената на моите работодатели от тринадесетгодишния ми стаж в Мадрид: Ванеса и Иван, Марта и Хайме ...

Enena

Проза » Повести и романы

2012-01-18T22:15:17+02:00 3.2K 12

Амулетът 31 🇧🇬

Египет, 860 година преди Христа
Фараонът Хариезе се събуди в отлично настроение. Отдавна не бе спал така добре, както през изминалата нощ. Чувстваше се отпочинал, спокоен и изпълнен с енергия за новия ден, който Ра бе благословил с първите си лъчи от Изток. Можеше да върши задълженията си на сюзерен ...

aplamen

Проза » Повести и романы

2012-01-18T12:21:47+02:00 822

Труден избор 3 🇧🇬

… труден избор 3 …
… тя вдигна поглед и го съзря. Заобикаляха я толкова много хора, различни прически, различни лица, различни личности. И в цялата тази тълпа погледът ú се спря върху него. Сякаш светът наоколо се разпиля и отново останаха само двамата. След толкова дълго време те отново се срещнаха ...

play-girl

Проза » Повести и романы

2012-01-17T21:29:33+02:00 1.2K 1

Лебедова приказка 2. 🇧🇬

2.
– Виждаш ли снеговете горе в планината?
– Виждам ги, дядо.
– Това е душата ми. Изкачвай я! Горе ще познаеш бурите и свободата.
– Щом така казваш, сигурно е така. ...

purko59

Проза » Повести и романы

2012-01-15T01:07:13+02:00 899 11

Амулетът 30 🇧🇬

Египет – наши дни
Микробусите спряха пред два скромни хотела. Точно срещу тях се издигаше добре поддържаната сграда на гарата, построена някъде в началото на миналия век. Загазиг или Заази, както го наричаха местните жители, се намираше в делтата на Нил, на 50 мили североизточно от Кайро и бе център ...

aplamen

Проза » Повести и романы

2012-01-12T23:56:52+02:00 890

Лебедова приказка 🇧🇬

(продължение)
1.
– Имаше едно време едно царство-господарство, – разказвам на моето внуче – оградено от всякъде с непристъпни и страшни гори. Никой не можеше да влезе в него, никой не можеше да излезе. Ако тръгнеше навън, зверове го нападаха, погубваха го и костите му се белееха нощем, когато луната ...

purko59

Проза » Повести и романы

2012-01-10T22:59:12+02:00 1K 12

Мъникът 5 🇧🇬

Мъникът 5
“Градски исторически музей на град Пловдив”. Така пишеше на полуизтритата табела надясно от вратата. Кабинетът на директора беше на края на коридора. Той седеше зад старото олющено бюро и си играеше с химикалката. Вече година-две никакви експонати не бяха постъпвали. Нямаше пари за покупка ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-01-10T14:57:44+02:00 850 1

Лебедова приказка 🇧🇬

ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Когато дойдох на тоя свят, за мое съжаление, той по никакъв начин не показа, че се е зарадвал и че е готов да ме грабне на крилете си и да ме разнася щастлив из всяко кътче на душата си. Църковната камбана хич и дума не обели, защото тогава църквата беше заключена, попът - вързан, ...

purko59

Проза » Повести и романы

2012-01-08T22:35:15+02:00 951 12

Мъника 4 🇧🇬

Мъника 4
В Пловдив рядко валеше толкова много сняг. От два дена снежната покривка се увеличаваше за броени минути. Вече беше натрупало над 50 сантиметра. По улица "Иван Вазов" паркираните край тротоара коли имаха големи бели калпаци, а затрупаните коли трудно можеха да излязат от снежните прегръдки ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-01-04T14:02:54+02:00 880

Мъникът 3 🇧🇬

Мъникът 3
Нощта беше тъмна и дъждовна. В този късен час никъде нямаше светлинка. Въпреки това Мъникът действаше спокойно и уверено. След като беше отключил гаражната врата, сега беше ред да се справи и с вратата, която водеше към втория етаж на къщата. Тя беше построена в началото на второто десетил ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-01-03T19:31:52+02:00 1.7K 6

Доган - глава петнадесета - Връбница 🇧🇬

Бялата върба пред черквата в Папаз дере всяка година биваше окастряна от основата си до върха, щом дойдеше деня на Цветница. Всяка сутрин на светлия празник викаха рано сутринта Хаджи Трендафил да дойде с острите ножици. А какво красиво дърво е самата върба. Прекрасен сивкав ствол с набраздяванията ...

icohim

Проза » Повести и романы

2012-01-03T18:03:35+02:00 768 1

Светлината подскача 🇧🇬

Светлината подскача покрай мен. Завихря се по посока на часовниковата стрелка и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват. Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и за миг забравям, че съм пред пишещата машина. Ръцете ми се отпускат сами и се пренасям в друго едно ...

mari45

Проза » Повести и романы

2011-12-28T16:55:41+02:00 923

Ярка светлина каца 🇧🇬

Ярка светлина каца върху машината ми и озарява зеницата ми. Премигвам няколко пъти. Не мога да устоя на яркостта ú. Така е. Само една пречистена душа може да свети ярко. Човек преминава през хиляди страдания, пречиства себе си от отровите и силно се озонира. Явно, това е някакво същество от висшите ...

mari45

Проза » Повести и романы

2011-12-27T19:18:21+02:00 865

Без заглавие - продължение 🇧🇬

Малчуганите бяха утъпкали тесни пътечки, които хаотично препускаха наляво и дясно, скриваха се зад побелелите ели, после ненадейно изскачаха и се втурваха към замръзналото езеро, в което самотно стърчеше обледена в синкаво върба. Слънцето заливаше с огън далечните върхове на запад, но този огън не т ...

Ondra

Проза » Повести и романы

2011-12-22T12:29:52+02:00 1.2K 3

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (4-та част) 🇧🇬

ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Онбрюк
Крофщайн Рудолф Стракър сияеше от радост. Чувстваше с тялото си идващия успех, близкото извисяване и достигане до най-висшите идеологии на живота. Крофщайн отлично съзнаваше кои познати можеха да го тласнат към висините и кои се опитват да го смъкнат ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

2011-12-19T11:30:33+02:00 842 3

Без заглавие 🇧🇬

“Той беше роб” - това изречение я промуши в сърцето. Такива неща винаги ù правеха впечатление. Намести се удобно на седалката, сгъна вестника и се зачете. На дълъг път четеше книги и вестници по 7-8 часа и после се чувстваше адски доволна, че си е дала това време.
В статията ставаше дума за известен ...

Ondra

Проза » Повести и романы

2011-12-16T13:01:20+02:00 1.6K 8

Красавицата и Дебеланкото 🇧🇬

Мъгливата ноемврийска нощ се бе спуснала в София и напомняше за наближаващата зима. Улиците в квартала бяха призрачно пусти като за 2011-та година, само от време на време се чуваше лай на бездомно куче или аларма на автомобил. В такава вечер почти на никой не му се излизаше, всеки гледа да се свърти ...

slavistrabanq

Проза » Повести и романы

2011-12-15T12:14:44+02:00 1.1K

Нека ти разкажа: „Защото го обичам” 🇧🇬

- Но защо детето прави това? Не знае ли, че това не е обичайна проява на нежност, че не трябва да постъпваме така с хората, които обичаме.
- Нима можем да го научим на това, след като всеки ден, във всяка една минута ние нарушаваме този принцип? Това може да е едно мече, нещо, което няма чувства, но ...

MotoPsychoSymphony

Проза » Повести и романы

2011-12-08T19:51:22+02:00 2.1K 6

Доган - глава тринадесета - Женският пазар 🇧🇬

Петъчните дни бяха от онези дни в Папаз дере, в които интригите не си отиваха заедно с края на работната седмица, но сега се зараждаха. Това се случваше поради простата причина, че тогава отваряше петъчния женски пазар. Това беше единственото място във високопланинското село, където можеше да открие ...

icohim

Проза » Повести и романы

2011-12-05T01:08:09+02:00 705 2

Децата на Истанбул 🇧🇬

1. Магьосникът
Беше в края на декември, няколко дена преди навечерието на новата година. Стоях на една автобусна спирка в Истанбул в 6,30 сутринта и чаках да се съмне. След пътуването - това постоянно будене и унасяне на фона на друсащия ритъм на автобуса всред среднощния мрак, сега се чувствах зама ...

jasmine

Проза » Повести и романы

2011-12-02T09:45:22+02:00 1.1K 1

Доган - глава дванадесета - Никола 🇧🇬

Трудно бе да се угоди на хората в Папаз дере. И не защото бяха алчни и пресметливи, а защото търсеха своите права като по закон. Със сигурност не обичаха да бъдат лъгани, особено що става въпрос по отношение на земята. Тогава дори старците от селото биха излезли със зъби и нокти да защитават това, к ...

icohim

Проза » Повести и романы

2011-12-01T18:20:50+02:00 778 4