Рассказы - Проза

На върха на света 🇧🇬

Четвъртък. Последният ден от седмицата в този град, който й беше станал толкова скъп. Ден преди празника всички се бяха изнесли към родните си места. Само тя беше останала, за да отиде на лекции. Редовната. Тази, на която можеше да се разчита, че винаги ще присъства, винаги ще има записки. Която ще ...

misha_sll

Проза » Рассказы

2019-01-29T13:00:16+02:00 813

В двадесет и първи век 🇧🇬

“Здравейте, драги зрители. Днес колегата – Виктор Панайотов ще ви разкаже любопитни истории за едно малко селце, близо до Бургас в Карановска община. То се казва Винарово и със сигурност ще ви бъде интересно да чуете с какво се е прочуло селото през годините.”
На телевизора се появи млад и притеснен ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

2019-01-29T12:19:12+02:00 899

Германка върху българска тоалетна чиния 🇧🇬

Въпреки че заживях сам още седемнадесет годишен, едва десет години по-късно за пръв път имах сериозна приятелка, с която заживяхме заедно. Всичко при мен се случваше със закъснение - първата целувка, първото гадже, първата сериозна връзка...
Спомням си как се изнесох от вкъщи. Беше ми дошло до гуша ...

charliemlad

Проза » Рассказы

2019-01-29T10:59:08+02:00 1.8K 5 9

Пиянството на един народ-Казино 🇧🇬

- Три черно! - усмихна се крупието Светла и бутна жетоните към него.
Васил бе строен мъж, в разцвета на силите си, прохождащ в престижна професия! Част от печалбата от работата си обичаше да пилее по казина, вертепи и заведения. Все още живееше с майка си, ерген и затова жените и момичетата му се ле ...

honesty

Проза » Рассказы

2019-01-29T01:15:50+02:00 619 1 7

Заселването 🇧🇬

Ще ви разкажа една история. Сигурно никой вече не си спомня за нея. Може би само пътят между две български села, скътани на зáвет до Бесапарските ридове. Но и той не проговаря. Мълчи си опънат, като черно чердже сред тучните ниви ширнали се от двете му страни.
Тези събития се случили преди повече от ...

Eipril

Проза » Рассказы

2019-01-29T01:12:20+02:00 609 1 4

Що за чудо е медицинската сестра? 🇧🇬

Не знам по какви стечения на обстоятелствата, или по призвание, може би, станах точно медицинска сестра. Зная,мога,кадърна съм. Раздавах се, съчувствах, преживявах и въпреки това изпитвах удовлетворение. Радвах се на всяка една усмивка от пациентите, всеки един поглед изпълнен с благодарност, това б ...

ralica_p

Проза » Рассказы

2019-01-29T01:02:41+02:00 2K 4 15

Голата Маха 🇧🇬

Тя изплува в живота му като руска атомна подводница от дълбините на поетичния Северен ледовит океан. Непредсказуема, властна и с хъс. Нещо в нея му напомняше за херцогиня Алба от знаменитата картина на Гоя - Голата Маха. Изпълнена с чувство за непогрешимост и непоклатимо усещане, че е божия наместни ...

vega666

Проза » Рассказы

2019-01-28T03:06:01+02:00 850 6 9

Винаги казвай: "Обичам те!" 🇧🇬

Когато я целуна за пръв път тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те"... И той казваше, че я обича, често и го повтаряше като гледаше настрани, а накрая нацелува подред и приятелките и...
Когато за пръв път правиха секс тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те!". Но той се облече набързо и завинаг ...

Alastor

Проза » Рассказы

2019-01-27T22:39:35+02:00 2.5K 3 8

Кафе - 1 🇧🇬

Тя правеше най-хубавото кафе в квартала. Магазинчето беше съвсем тясно и до щанда се стигаше след кратък преход надолу към някогашно мазе; две стръмни стъпала отделяха улицата от изкуствената светлина на претъпканото повещение. Вътре не можеха да се поберат повече от двама души. Като изключим хубава ...

exuded

Проза » Рассказы

2019-01-27T18:50:32+02:00 1K 3 9

Крадецът 🇧🇬

Престъпникът стоеше пред мен. Отново го хванах на местопрестъплението. Кражба след кражба… Кога ли изобщо щеше да свърши това?
С нагъл поглед, все едно си нямаше и представа за какво го обвинявам. Толкова пъти го бях прикривал и той знаеше, че ще го направя отново. Все пак ми бе приятел.
Но можех ли ...

anpaskale

Проза » Рассказы

2019-01-27T18:49:31+02:00 1.8K 1 2

Вяра 🇧🇬

„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...

xenon

Проза » Рассказы

2019-01-27T16:32:05+02:00 1.4K 1

Мигове 🇧🇬

По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света, ...

Dim32

Проза » Рассказы, Другие

2019-01-27T15:52:11+02:00 1.3K

За смисъла на живота 🇧🇬

Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъст ...

Мильо

Проза » Рассказы

2019-01-27T15:42:15+02:00 1.1K 3 2

Къщата на Облаците 1 🇧🇬

Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ...

Katriona

Проза » Рассказы

2019-01-27T02:19:23+02:00 2.8K 18 34

Вяра 🇧🇬

„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...

xenon

Проза » Рассказы

2019-01-27T02:03:24+02:00 832

Бомбата 🇧🇬

Посвещава се на врачаните, загинали по време на съюзническите бомбардировки на 24 януари 1944 година
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2019-01-27T01:45:36+02:00 1K

Лепилото 🇧🇬

Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друг ...

vega666

Проза » Рассказы

2019-01-26T15:41:04+02:00 968 7 7

Пиянството на един народ-Ива 🇧🇬

-Мамо,кога ще порасна,искам като твоя маникюр!-детето сънено разтри очички и втренчено я погледна.
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от ...

honesty

Проза » Рассказы

2019-01-26T10:54:16+02:00 516

Сажди 🇧🇬

Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...

ParvaNova

Проза » Рассказы

2019-01-25T16:39:28+02:00 1.5K 13 23

Опасна зона 🇧🇬

Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...

Dim32

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей, Другие

2019-01-25T11:28:48+02:00 866

Пиянството на един народ - Влюбени 🇧🇬

Косите ѝ светеха от слънцето. Купи ѝ сладолед и нежно обгърна раменете ѝ, не беше виждал по-голяма красавица. Двамата вървяха по градската алея хванати за ръка. Надя го погледна и тръпки преминаха по тялото й, обичаше го. Антон също я погледна и радостно се усмихна. Родителите на Антон бяха адвокати ...

honesty

Проза » Рассказы

2019-01-25T11:24:17+02:00 510 2

Раненият гълъб и Серафим 🇧🇬

Г-жа Ана Николова бързаше да се прибере от работа, за да приготви вечеря. Работният ден бе свършил, а сега се преобличаше с колежките.
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-01-25T00:27:32+02:00 882

Ангелогласната 🇧🇬

Когато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, ч ...

hristam

Проза » Рассказы

2019-01-25T00:20:11+02:00 1.1K 5 10

Вина 🇧🇬

Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...

Мильо

Проза » Рассказы

2019-01-24T23:53:32+02:00 905 1 4

Пиянството на един народ - Увод 🇧🇬

Един град, може да е всеки град,с жители с различни съдби. Те не знаят, че съдбата на всеки има връзка с съдбата на другия, макар и не пряко,също и не само косвено. Всеки със свой характер, преживявания и странности, в една малка разкъсвана от противоречия и донякъде свободия държава. Притиснати хор ...

honesty

Проза » Рассказы

2019-01-24T17:56:04+02:00 601

В сенките на вълчите дихания - 3 🇧🇬

***
Ако си сребристо бялата луна-
Богинята на нощния вой,
или онази си - с позлатения лик,
която огрява в езерото черно ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2019-01-23T20:34:45+02:00 1.1K 6 10

Пиянството на един народ 2 🇧🇬

Бяха минали десет години от завършването на университета, а Цвета замислено бършеше с парцал лекьосаните маси в кварталното заведение! Искаше да учи в родният си град, да завърши и да работи по специалноста. Да, завърши с отличие, все още от време на време разлеждаше прашасалата кутийка с златния ме ...

honesty

Проза » Рассказы

2019-01-23T13:31:09+02:00 539 2

Картина 🇧🇬

Ето, че отново е тук. След три години. Три кошмарни години!
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...

Мильо

Проза » Рассказы

2019-01-23T00:38:06+02:00 922 2 3

Чантата с мечтите 🇧🇬

Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...

xenon

Проза » Рассказы

2019-01-23T00:09:23+02:00 836 4

Мазанка

МАЗАНКА
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытая от врагов ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба: полигон и лечебное минное поле. Тут каждое лето военная кафедра ОИСИ с преподава ...

Бетон

Проза » Рассказы

2019-01-23T00:04:47+02:00 1.4K

Пиянството на един народ 🇧🇬

Две деца ровеха в телефоните си много усърдно, не че имаше нещо кой знае какво, просто от скука! Преди два дни техни съученици качиха клип, как бият Стойчо от четвърти клас, зубърчето. Бяха гузни, че го гледаха и се смяха. Таткото на едното, пияница без работа,а двете семейства живееха от кредит до ...

honesty

Проза » Рассказы

2019-01-22T23:23:13+02:00 624

На ръба 🇧🇬

Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...

Dim32

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей, Другие

2019-01-22T15:28:47+02:00 926

ТРИПТИХ Утринни пътеки 🇧🇬

3.
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Рассказы

2019-01-22T09:05:17+02:00 1.3K

Влизай скъпи 🇧🇬

Английската пианистка живееше сама в едноетажната къща, точно срещу голямата църква с трите златни купола. Тя беше жена на около 45 години, висока, бледа и слаба с лъскава, жълта коса като от течен сатен. Беше пристигнала в България преди около две години, живееше самотно, ходеше пеша, не се усмихва ...

Plevel

Проза » Рассказы

2019-01-21T10:43:59+02:00 851 11 18

Случка 🇧🇬

Това да живееш в големия град си има своите плюсове, както и своите минуси. Едно от хубавите неща е че никога не ти е скучно. Особено в градския транспорт. Там винаги се случва нещо. В повечето случаи това са неща, които ни правят мимолетно впечатление и нямат въздействие върху остатъка от деня ни.
...

evgeniya

Проза » Рассказы

2019-01-21T10:41:04+02:00 1.4K 1 11

Очакване 🇧🇬

„Измисли ми сън,
който да сънувам с тебе заедно,
в който някъде, току що се срещаме.
Измисли ми сън,
в който времето ни дъх поело е, ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

2019-01-21T10:40:08+02:00 1.1K 2 1

Отнесена от вихъра 🇧🇬

Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...

Morgiana

Проза » Рассказы

2019-01-20T19:51:39+02:00 2.1K 4 7

Водици 🇧🇬

Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в п ...

Petapen777

Проза » Рассказы

2019-01-20T19:50:47+02:00 1.4K 2 3

Вярвам ти 🇧🇬

Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...

Petapen777

Проза » Рассказы

2019-01-20T19:50:35+02:00 1.5K 5 5

Баба Варта 🇧🇬

Баба Варта
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
...

Средногорски

Проза » Рассказы

2019-01-20T19:49:20+02:00 957