Рассказы - Проза

Камината 🇧🇬

През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...

evgeniya

Проза » Рассказы

2018-11-20T10:37:06+02:00 1.2K 3

Кой си ти? 🇧🇬

- Къде ще ти е удобно да слезеш? – попита ме приятелката ми Сиси.
- Ето тук. – отвърнах и, посочвайки табелата на моето село.
- Сигурна ли си? Ако искаш да те закарам до вас? Вече е доста късно. – попита тя притеснено.
- Знаеш, че обичам да се разхождам. Благодаря ти. Чао, Сиси. – казах и, слизайки ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

2018-11-20T10:36:21+02:00 786 3 9

А може би и любов… 🇧🇬

- Така не става! И аз искам от раз - да свърши всичко, но не може от веднъж.
- Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ...

di_t

Проза » Рассказы

2018-11-20T10:30:42+02:00 969 2 4

Светлината на тъмата 🇧🇬

mariq-desislava

Проза » Рассказы

2018-11-18T20:08:20+02:00 928 1 2

Да ме беше убил 🇧🇬

Виждах как стискаш ръката си в юмрук и почервеня. Усещах как думите бяха набрали скорост и щяха да бълнат от устата ти със стрална сила. Напираха да излязат и да завалят като стрели в дъска за дарц. А окото на бика беше сърцето ми. Не че искаше да ме нараниш, просто виждах в очите ти, че едвам се сд ...

evgeniya

Проза » Рассказы

2018-11-18T20:06:41+02:00 1.2K 1

Как расте тревата 🇧🇬

I част
Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съученици от детството, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Лоши вести за смърт пристигаха отвсякъде. Зареди ...

svdonchev

Проза » Рассказы

2018-11-18T20:06:29+02:00 1.1K 1

Вещерски раздумки 🇧🇬

Във Вещерското сборище…
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2018-11-18T15:48:11+02:00 930 4 13

Днес така, а утре пак 🇧🇬

- Ей, тъпанар! Имам деца вкъщи, които ме чакат. Това са просто ябълки. Избирай по-бързо. Нямам цял ден. – крещеше възрастната жена.
Не съм сигурна кое повече ме озадачи – факта колко груб език използваше даденият индивид, факта, че беше жена или факта, че забързаният и напрегнат начин на живот, съст ...

evgeniya

Проза » Рассказы

2018-11-17T23:40:16+02:00 1.2K 2 8

Фро 🇧🇬

По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.Природата не беше щадила материалите си за нея,но т ...

ZAGORA

Проза » Рассказы, Юмористическая

2018-11-17T21:02:04+02:00 1.4K

Фрея 🇧🇬

Чувствах сe ужасно потиснат, както никога преди. Това явно се отразяваше и на физическите ми показатели, защото от служба Медицински контрол вече три пъти се обаждаха, за да ми опяват, че трябва да си направя подробни изследвания. Нямаше как да откажа, иначе щяха да ми прекратят медицинските осигуро ...

Ambrouse

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2018-11-17T21:01:19+02:00 3.1K 2 4

Защо говорят хората? 🇧🇬

Беше една прохладна ноемврийска сутрин. Потривах премръзналите си ръце, след като бързо се настаних във влака. Топлината на парното ме връщаше към живот и караше кръвта ми отново да забучи весело. Свалих качулката си, шала, а накрая и самото яке. Както всяка сутрин, нетърпеливо чаках да достигна кра ...

MisterVanko

Проза » Рассказы

2018-11-17T11:46:39+02:00 1.1K 2

Топлината, когато сме заедно 🇧🇬

Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, раз ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-11-17T11:41:52+02:00 698 3

Малка нощна музика - 8 🇧🇬

Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Из ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-11-16T22:01:24+02:00 1.2K 3 5

Пътят до Бялча 🇧🇬

Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.

pamitam

Проза » Рассказы

2018-11-16T21:39:06+02:00 1K 1 2

Прозявките на сърцето 🇧🇬

"Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2018-11-16T17:53:15+02:00 1.7K 16 35

Нина и хер Балинг 🇧🇬

Нина и хер Балинг
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ...

di_t

Проза » Рассказы

2018-11-16T11:56:10+02:00 813 5 6

Сувенирът 🇧🇬

От месец и половина си бях набелязала къщата. Хубава, нова, в скъпия квартал на града. Отпред обикновено спираха два нови Мерцедеса - един за мъжа и един за жената. Двамата заедно излизаха от къщата рано сутринта и ходеха на работа. Не смеех да се опитвам да влизам в къщата през деня. От отсрещната ...

robertratman

Проза » Рассказы

2018-11-15T18:31:12+02:00 2K 1 4

Малка нощна музика - 7 🇧🇬

Брокерът обичаше предизвикателствата и знаеше, че тази негова любов е вероятната причина да се заеме професионално с борсово посредничество. „Местата са предварително ангажирани” – така прочете в обявата за публичната лекция на професора в аулата на университета. И това веднага го зачовърка – хайде ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-11-15T14:55:24+02:00 755 3 5

История 🇧🇬

Преди няколко години се случи да мина край едно малко селце на път към студентския град, в който щях да уча.
Пътят беше ужасен, а селото почти безлюдно. Тук-там се мяркаха малки къщурки, но с много красиви дворове. Макар че храстите на места бяха избуяли, то над тях, леко прегърбени висяха тънки вей ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-11-15T14:53:56+02:00 1.1K 3

Неда 🇧🇬

Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...

Аnna

Проза » Рассказы

2018-11-14T23:37:27+02:00 876 1 5

Элита

Элитсемхозов во всём советском сельском хозяйстве можно пересчитать без затруднения памяти, они отборное семенное зерно выращивали, сейчас их упразднили, постаревшие комсорги сами элитой захотели стать, причислили себя к элитному семени нового сословия. Убежали от бывшего народного единения.
Малоспо ...

Бетон

Проза » Рассказы

2018-11-13T16:50:48+02:00 1.6K

Рашид 🇧🇬

Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а ...

popolo

Проза » Рассказы

2018-11-13T16:46:16+02:00 903 2 3

Пътят на чистото сърце 🇧🇬

Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Д ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-11-13T08:41:20+02:00 784 2 6

Отровна вода 🇧🇬

С ревността все спорим-
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2018-11-12T22:21:38+02:00 1.6K 7 11

Зад реалността 🇧🇬

Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той рев ...

vega666

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2018-11-12T00:33:39+02:00 1.8K 13 7

Малка нощна музика - 6 🇧🇬

Старецът се размърда.
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-11-11T22:35:29+02:00 766 2 3

Ден 🇧🇬

Телефонът звънеше продължително. Ася спеше, ала звънът досадно ехтеше. Чу се тежка въздишка изпод завивките.Ръката поопипа част от вещите върху шкафчето. Сънените и очи, разрошената коса, я правеха миловидно очарователна.
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително ...

Аnna

Проза » Рассказы

2018-11-11T19:48:43+02:00 738 2 4

Обувки за танци 🇧🇬

> Покрай мен
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2018-11-10T22:14:52+02:00 1.9K 5 24

Лора 🇧🇬

Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ...

Аnna

Проза » Рассказы

2018-11-10T21:41:22+02:00 883 1 5

Желание 🇧🇬

На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаш ...

Heel

Проза » Рассказы

2018-11-10T21:39:45+02:00 1.8K 1 3

Какво се случва? 🇧🇬

Тодор и Мария лежаха сами в нощта в неговата квартира. Леглото беше тясно и той беше от външната страна, сгушен в нея. Златистата и коса гъделичкаше носа му, а светлокафявите и очи гледаха в пространството. И въпреки че не беше пила кафе, тя се чувстваше по-заредена от всякога. Не можеше да заспи. Т ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

2018-11-10T21:39:00+02:00 2.3K 5 18

Имало едно време 🇧🇬

– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ...

Мильо

Проза » Рассказы

2018-11-10T21:38:25+02:00 2.5K 10 19

Алъш-вериш за 50 евро бройката 🇧🇬

Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес отвсякъде си е хубав ден. Не ...

Довереница

Проза » Рассказы

2018-11-09T23:13:10+02:00 1.7K 9 14

Почти... криминална история..../или Трън в петата. 🇧🇬

– Хайде, дай, дай, дай...гооол! - крещеше застанал прав пред телевизора Жан.
Радостните му викове бяха толкова силни, че звъна на телефона едва си пробиваше път в стаята.
– Кой ли пък се сети точно сега да звъни... Ало? - ядосан че го безспокоят точно сега, когато играе любимия отбор, вдигна слушала ...

Соларе

Проза » Рассказы

2018-11-08T18:34:02+02:00 898 2 6

Несвободата на избора 🇧🇬

Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.
Целият свят беше виновен за б ...

Аnna

Проза » Рассказы

2018-11-07T21:31:28+02:00 707 1 5

Малка нощна музика - 5 🇧🇬

Мракът пада изведнъж, като клепачи на очи. Той не иска да спи, нито да вдига клепачите. Страхува се от нещо. Но не може да се бори със страха. Няма сили. Сънят е по-силен от него. Обещава си, че няма да сънува вече. Уморен е. Трябва просто да оздравее. Нищо повече. Наблюдава се отстрани и се възмуща ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-11-07T21:30:47+02:00 752 3 5

Листопад 🇧🇬

Есента дойде с обичайната си прелест и спокойствие. Кестените се обагриха и листата започнаха да покриват земята с килим от очарование и топлота. Комините пушеха и хладният въздух бе наситен с аромата на току- що изгорели дърва. Паркът бе потънал в тишина, осезаемо контрастираща на доскорошната шумо ...

ИренаИванова.1

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2018-11-07T21:30:04+02:00 2.1K

Машинка

Машинка
Виталик Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда людская семья не подвержена искажению природного порождения, характеры родившихся детей утверждаются по племенной красоте и общественной надобности, появляются: работник непременных устоев, широкий гуляка, продолжатель сложившегося обы ...

Бетон

Проза » Рассказы

2018-11-07T21:29:04+02:00 1.5K

Утре ти ще пуснеш мен по вятъра 🇧🇬

- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ...

limeruna

Проза » Рассказы, Письма, Другие

2018-11-06T22:56:20+02:00 891 7 6

Пантомима на живота 🇧🇬

Не харесваше моловете. Не обичаше и гробищата. Сред високите кристални светлини, многоцветни лъскави реклами, тичащи деца, бутащи се мъже и жени и ставаше тъжно и задушно. А гробища не обичаше, просто, защото преминавайки покрай редиците с паметни плочи в ума и летяха картини от неизживени мечти, ща ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2018-11-05T21:51:58+02:00 895 7 7