Рассказы - Проза

В очите на рибата 🇧🇬

Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...

perfanov

Проза » Рассказы

2019-01-10T11:31:53+02:00 797

Белите коне и принцовете 🇧🇬

Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Рассказы

2019-01-09T22:59:48+02:00 1.8K 2 7

2 минути 🇧🇬

Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...

Solas

Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие

2019-01-09T17:58:25+02:00 1.3K 4 5

Заслужава ли си? 🇧🇬

Беше тиха и прохладна есенна нощ. Лекият ветрец не можеше сериозно да притесни закъснелите минувачи, само от време на време ги дразнеше, бутайки шапките им. Всичко живо, като изключим среднощните купонджии, главно ученици и нехранимайковци без сериозни задължения, всички сладко спяха. Всички, без ед ...

Средногорски

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей

2019-01-09T17:55:33+02:00 1.1K 1

Времето на убийците 🇧🇬

Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-01-09T17:51:24+02:00 1.6K 4 13

В движение 🇧🇬

Той беше пощальон. Обичаше работата си. Толкова я обичаше, че не можеше да си представи да върши друго. Всъщност неведнъж се бе убеждавал, че тази професия е единствената възможна за него.
За него нямаше нищо по-хубаво от това да обикаля непрекъснато. Движението му осигуряваше спокойствие.
Всички го ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2019-01-09T09:07:07+02:00 1.7K 1 7

Последната картина 🇧🇬

Тя е на 90. Години!...Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка. Опитът ми замълча, не реагирах външно, но планът автоматично беше готов – ще се срещна с нея и ще напиша нещо, за да открия тайната на творческото ...

Аспасия

Проза » Рассказы

2019-01-08T20:32:12+02:00 948 3 4

Песни старого дома

ПЕСНИ СТАРОГО ДОМА.
Старый дом стоял на отшибе под буераком. Когда строился два века назад, буерака вовсе не было; теперь ветер упруго слизывает сыпучие откосы, подтачивает опоры уставшей основы. Новые два дома, на добротных ровных наделах рядом построены, недалеко от пустыря посажены. Сквозняк шумн ...

Бетон

Проза » Рассказы

2019-01-08T20:31:25+02:00 1.5K

Градът на срама 🇧🇬

Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...

JaneEm

Проза » Рассказы

2019-01-08T20:27:07+02:00 1.6K 2 1

Кафе с дъх на диаманти 🇧🇬

Кафе с дъх на диаманти
Да те оберат посред бял ден – това си е чисто и просто кощунство! Представете си само: пиете си кафето рано събота сутрин, а яркото слънце, пухкавите като вакли овчици облачета пъплещи едва едва по синьото небе и досадно врещящите чайки, предвещават един страхотен уикенд, кога ...

JaneEm

Проза » Рассказы

2019-01-08T20:26:37+02:00 1.3K

Причини 🇧🇬

Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, винаги с ...

Plevel

Проза » Рассказы

2019-01-08T11:44:28+02:00 853 8 21

Моят сън 🇧🇬

Седнал съм на тухлена стена, висока три - четири метра. До мен седи моят добър приятел Георги. Странно !?
Преди няоко години Гошо се самоуби, но сега седи до мен и разговаряме. Оглеждам се наоколо. Зад нас е непрогледен мрак, мрак какъвто не бях виждал до сега. Пред нас е светло, като в ообачен ден. ...

ГалинаПавлова

Проза » Рассказы

2019-01-08T09:59:55+02:00 2K 4 7

Оградата 🇧🇬

Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...

Довереница

Проза » Рассказы

2019-01-07T09:55:51+02:00 3.2K 14 41

Цветя на прозореца 🇧🇬

Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и н ...

Alastor

Проза » Рассказы

2019-01-07T09:51:40+02:00 2.4K 2 11

Моето Богоявление 🇧🇬

Последните години с мама и тате ходехме да гледаме хвърлянето на кръста. Градът ни е на три реки и бяха избрали едната за тази цел. Харесваше ми. Едно чувство на любопитство ме обземаше всеки път. Що за любопитство ли? Ами как да ви кажа. Беше ми чудно защо тези мъже в това студено време се хвърлят ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2019-01-07T08:42:51+02:00 927 3 4

Сълзи за щастие 🇧🇬

Добряка го по загледа и му рече
- Виж Рошко, ти беше добро, вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше, но не мога да остана беден. Рошко го погледна жално с тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе гла ...

ГалинаПавлова

Проза » Рассказы

2019-01-06T14:52:11+02:00 2K 1 4

Паякът 🇧🇬

Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният ...

troia

Проза » Рассказы

2019-01-05T18:32:39+02:00 1.9K 8 24

Гробът на Дядо 🇧🇬

Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Госп ...

diesto

Проза » Рассказы

2019-01-05T18:28:52+02:00 2.7K 7 9

Селото на щастливците 🇧🇬

Беше някъде към шест вечерта. Навън се стъмваше. Стоях в една книжарница и очите ми опипваха нахално рафтовете с книги. Не знаех какво точно ми се чете, исках книжарката да ме остави да се разхождам спокойно без да ми задава въпроси от рода: "Определен автор ли търсите?" Или: "Какво обичате да четет ...

Plevel

Проза » Рассказы

2019-01-05T18:24:11+02:00 2.9K 15 32

Плът и кръв 🇧🇬

1.
Пламен крачеше унило към дома. В навечерието на тази нощ той беше просто един тринадесет годишен младеж. Уличните лампи осветяваха пътя пред него с жълтеникавата си светлина. Тихо е . Беше сам. Дърветата се поклащаха лениво под напора на лекия топъл вятър. Чуваше как клоните им се трият едни в др ...

Мартин84

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2019-01-05T18:22:36+02:00 2K 3 2

Разговор 🇧🇬

Разговор.
С много хора мога да разговарям.
С много мога да говоря
празни приказки.
Почти винаги с всеки. ...

ДесиславаДимитрова

Проза » Рассказы, Письма

2019-01-04T23:29:30+02:00 1.7K 1 4

Врабчета 🇧🇬

От прозореца ми се открива чудесна гледка. Времето е слънчево. Преполовеният вече ден блести ярко в палитра от цветове. Долу чувам свадливите разправии на две врабчета. Те настървено се борят за дребна коричка хляб.
Моя съседка, учителка пред пенсия, всеки делничен ден по това време излиза от дома с ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Рассказы

2019-01-04T23:24:33+02:00 1.7K 3 10

По следите на въздуха 🇧🇬

breathe, breathe in the air
Pink Floyd
Такааа, преди да се отдадете на следващите редове искам да ви предупредя относно нещо, засягащо не само вашето здраве, но и това на уличния котарак, който точно в този момент завива покрай ръба на жилищния ви блок, надига крак и се изпикава подобно на някой мъж ...

anev

Проза » Рассказы

2019-01-04T22:37:13+02:00 576

Петна 🇧🇬

Вечер. Претъпкан автобус от градския транспорт. Хора от различен пол и на различна възраст. Пътуват нанякъде. Пътници без физиономии. Незабележими, с лица като петна. Допрени едни до други мъже и жени, напрегнати от принудително неудобната близост.
Стърча с рамо към водача в това пъстродрехо еднообр ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Рассказы

2019-01-03T22:51:18+02:00 987 2 2

Онези 🇧🇬

Докладваха ми, че Онези са довтасали. Техен космически апарат е кацнал близо до възвишение Т -23 и се придвижва към една от базите ни. Веднага заповядах всички да се приберат в подземията и да не си показват носа навън.
Базата е добре замаскирана, но Онези вече разполагат с прилична техника и нищо ч ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2019-01-03T21:58:45+02:00 1.8K 1 3

Резняк 🇧🇬

Полицейският автомобил спря точно пред колонката за въздух. От шофьорското място изскочи млад полицай с руло тоалетна хартия в ръка и на бегом влезе в бензиностанцията.
- Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвикна ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от паса ...

perperikon

Проза » Рассказы

2019-01-03T14:16:40+02:00 1.9K 2 8

Старата къща 🇧🇬

Старата къща се мръщеше по своему на кроежите на заможните платци. Дърветата, красиви в своята мощ, храстите, елегантни в пъстрата си премяна, се осъждаха на смърт. На мястото на двора и старата постройка предстоеше строеж на триетажна кооперация. Тревогата като хамелион се препичаше на слънце. Круш ...

Аnna

Проза » Рассказы

2019-01-03T11:22:30+02:00 1.6K 1 8

Среща 🇧🇬

Близо час стоя под часовника на Областния съвет и си тръгна изпълнен с едно тягостно чувство, че никога повече няма да я види. Като последния глупак не се сети да я попита за адрес, телефон… къде работи или учи.
Видя я в далечината как се огледа на всички страни, вдигна глава към часовника на Търгов ...

Мильо

Проза » Рассказы

2019-01-03T00:54:47+02:00 1.7K 3 6

Чичо Пешо 🇧🇬

Чичо Пешо
Парк „Ружа“, без съмнение любимо мое място, е храм на много детски мечти и надежди. Там без съмнение децата учат много важни уроци, играейки си на всевъзможни игри, като най-много разбира се играят футбол. А аз, покрай тях си спомням за щастливите мои детски дни и ако ми падне праскам силн ...

Средногорски

Проза » Рассказы

2019-01-03T00:46:29+02:00 1.3K 1

Слабите са храна за силните 🇧🇬

> И въздъхна Бог:
>
> - Нищо човешко не ми е чуждо!
>
> И сътвори света за хората. ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

2019-01-03T00:31:20+02:00 762 2

По невнимание 🇧🇬

Щом стигна отбивката за вилата, Орвил Клодел даде ляв мигач и зави. Беше погледнал преди няколко секунди към насрещното платно и не бе видял да се задава кола, така че ударът, който последва, го изненада, меко казано. Един облечен в черни дрехи човек прелетя над смачкания калник и със страховито топ ...

Heel

Проза » Рассказы

2019-01-02T08:59:43+02:00 944 1 2

Най-виждащите очи 🇧🇬

-Никъде не ходим, сине - каза Васил. -Дори днес, на Нова година, когато хората празнуват, ние сме си тук. Ще се чуем с майка ти довечера да си честитим празника и толкова. Какви удоволствия имаме с теб?
Васил и синът му, Илиян живееха в малък апартамент, близо до центъра на града. Преди няколко годи ...

perfanov

Проза » Рассказы

2019-01-01T09:41:59+02:00 1.3K 2

Пътуване през пустошта 🇧🇬

Пътуването отново ме изтощи. Махнах излишното количество дрехи, храна, килограми, разговори. Оставих важното – вода и две очи да гледат. При това силно слънце и тези нагорещени хълмове водата не стига. Като си облизваш устните да ги овлажниш, те са солени и напукани. Можеш да намериш дренки, джанки ...

RalitsaStanisheva

Проза » Рассказы

2019-01-01T09:36:54+02:00 1.6K 2

Коледно чудо 🇧🇬

Навън валеше сняг. Седемнадесет годишната Ани стоеше на прозореца и се радваше на падащите снежинки досущ като малките деца. Кестенявата и чуплива коса се разстилаше по раменете и, а светло кафявите и очи светеха като бенгалски огън. Но въпреки това тя не беше красавица. Нямаше хубава усмивка. Държе ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

2018-12-31T13:31:47+02:00 1.9K 4 3

Окраина бывшего города

ОКРАИНА БЫВШЕГО ГОРОДА.
Где-то возле Белграда, может Суботицы, Нови - Сада или другого прежде близкого города, человек в мятой фуражке, рваной майке, в брюках с обрезанными выше колен штанинами, мокрый от пота и россыпи воды, которой прибивал зараженную пыль натовских ракет, покорёженной тележкой вы ...

Бетон

Проза » Рассказы

2018-12-30T15:07:01+02:00 1.1K 1

Камък в ръцете на дете 🇧🇬

Стояхме на една и съща пейка- дървена, с прогнило дърво. Пред мен стоеше едно дете с камъче в ръка. Вглеждаше се в него така внимателно, сякаш би му проговорило. Започна леко да шава малките си червени устни. Явно шептеше нещо на своя детски език. Може би го питаше нещо, и то с такава силна вяра, но ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-12-30T12:21:55+02:00 793 1

Обич 🇧🇬

> Тази е Моята заповед:
> да любите един другиго.
> /Йоан 15:12 /
... Като влезем в един дом, ние виждаме много предмети в него и знаем,че те са дело на човешката ръка. А когато пък излезем сред природата можем да наблюдаваме безкрайно множество неща - слънцето, небето, планините, реките, моретата.
...

Аnna

Проза » Рассказы

2018-12-29T12:23:12+02:00 968 3 7

Жадният 🇧🇬

Народен човек беше дядо ми, та обичаше и ракийка да си попийва. Всяка година почервенееше ли сливата, хубаво като натежи, зарязваш всичко и идвай да друсаме, та гледай после какви ферментации, какво чудо... Винаги помагах на стария, и сливата отръсквахме, и гроздето обирахме. Плодът се събира в голе ...

yserd

Проза » Рассказы

2018-12-28T20:11:24+02:00 1.7K 1 3

Ах, тези деца! 🇧🇬

Живеем в тринадесет етажен блок. На всеки етаж има по шест апартамента, само на първия са два. Прибираме се от детската градина и докато чакаме асансьора, покрай нас преминава съсед, който живее в един от тези апартаменти. Поздравяваме се и той отваря входната си врата. Мая го наблюдава и казва:
- М ...

Ida-L

Проза » Рассказы

2018-12-28T11:44:41+02:00 1.7K 1 6

Снежна Приказка по пътя 🇧🇬

Екскурзия през зимата звучи добре, нали? Да се поглезиш като идеш на ски курорт в Банско? Камен обаче не бе планирал подобно нещо. И все пак пътуваше към Рила със семейството си. Какво ли бе намислил? Честно да ви кажа си нямам ни най малка представа. Аз обаче имам няколко предположения, и с радост ...

Михаил_Митков

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2018-12-28T01:57:33+02:00 1.4K 4