Рассказы - Проза

Нищо особено 🇧🇬

Петима!
Около трийсетина годишни.
И все там са! До изкъртената пейка!
Кучето ги хареса! То разбира от хора!
И ни сприятели! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2014-10-29T07:39:01+02:00 687

Каръкът на Кънчо 🇧🇬

КАРЪКЪТ НА КЪНЧО
Всичко е според зорът, заключи Наско Партизанина след поредната загуба на националите и като загаси нервно телевизора излезе да запали на терасата.
То, във футбола че има и карък, има, ама толкова пъти подред - едва ли, продължаваше да се коси Наската, а мисълта нали е неуправляема, ...

lordly

Проза » Рассказы

2014-10-29T07:38:03+02:00 1.1K 2

Прометей и Анадиомена 🇧🇬

Крум нямаше никакво намерение да се застоява в този форум. Типично женски теми, за кърмене, пюрета, гинеколози. Това беше на пръв поглед, а под повърхността – един голям змиярник от съскащи потребителки, всяка, от която си мислеше, че нейния светоглед и начин на разбиране на нещата е най-верен, и вс ...

Rois

Проза » Рассказы

2014-10-29T07:36:35+02:00 783 5

Сътрудникът на Маниака 🇧🇬

Частният детектив Колев разбра, че е станал сътрудник на Маниака няколко часа, след като получи обаждане от Америка. Обади му се човек, който се представи като Джон Смит и недвусмислено заяви, че няма да позволи истинската му самоличност да бъде установена. Детектив Колев не държеше да знае самоличн ...

Heel

Проза » Рассказы

2014-10-29T07:32:54+02:00 968

Многоточието след Скъпо дневниче 🇧🇬

Нямаше и година, откакто баща ми почина, а тя си имаше друг. Направо ми се гадеше от него! През вечер се събираха да пият с приятелите му, а тя стоеше в краката му като послушна курва. Носеше се тежкият аромат на застояло. Навсякъде бяха разхвърлени празни бутилки и фасове. Разбирах я донякъде, иска ...

DifferentPrince

Проза » Рассказы

2014-10-27T17:29:45+02:00 1.9K 11

Странен пътник 🇧🇬

- Готов ли си? - сякаш от нищото се появи Класната. Стоеше срещу закъснелия ученик и се усмихваше. Меко. Майчински. Излъчваше странна топлина. Предизвикваше доверие. Беше събрала цялото спокойствие на вселената. Нямаше да настоява. Щеше да изчака да и се довери.
- Ъ? - думите се блъскаха в главата м ...

Daytona

Проза » Рассказы

2014-10-26T09:40:37+02:00 1.4K 4

Истинската любов 🇧🇬

- Тате, какво е това истинска любов?
- През живота си ще срещнеш много жени. Ще бъдещ щастлив, разочарован, но истинската любов, сине, е само една. Когато се видите след двадесетгодишна раздяла, и приспаният в гърдите ти огън отново запламти, тогава ще я познаеш. Тя не е подвластна на времето. Тя е ...

satanas

Проза » Рассказы

2014-10-26T09:31:45+02:00 1.1K 2

Скок в нищото 🇧🇬

Скок в нищото
Из "Обединените Арабски Емирства - такива каквито ги видях и преживях"
Хайде на сафари!!
Думите на Шефа погалиха нежно слуха ми и продължиха да го галят, докато не разбрах, че трябва да отскоча до пустинята с някаква група французи за едно денонощие.
Разглезените от високите си заплати ...

DIANGELO

Проза » Рассказы

2014-10-26T09:12:00+02:00 1.3K 3

Лично до президента 🇧🇬

Ще напиша писмо. Лично до президента. Той и аз. На четири очи. Без посредници. Президентът на Република България и аз, обикновеният гражданин и драскач. В него ще опиша успехите и неуспехите си с жените.
- Ти си кръгъл идиот – прошепна Нанита, докато слизаше от мен.- Нима мислиш, че ще ти обърне вни ...

Bardejov

Проза » Рассказы

2014-10-24T23:23:07+03:00 1K

Завръщане от Италия 🇧🇬

Лятото заминах при баща ми в Италия.Той имаше много хубава къща на брега на едно езеро. Заспивах омаяна от щурците и уханието на цветята, което се носеше навсякъде около мен. Чувствах се така, сякаш бях прегърната от топлите и уханни, нежни и въздушни ръце на лятото. Събуждах се от прохладата на утр ...

yurukova

Проза » Рассказы

2014-10-24T23:20:02+03:00 1K 1

Скъпо дневниче,... 🇧🇬

Аз съм старият дневник, с избелели от времето корици. Дъждовете са размили буквите и ветрове са разкъсали страниците. По спомени, ще разкажа за себе си. Захвърлен в крайпътна канавка, в студена есенна вечер, окайвам себе си! Спомням си за белите страници. Със златни букви, върху абаносовочерни кориц ...

DifferentPrince

Проза » Рассказы

2014-10-24T22:35:36+03:00 1.8K 17

Разбрах 🇧🇬

Изтегнат на дивана четеше книга. На неравни интервали от кухнята се чуваше гласът на жена му, но предвид постоянното й мрънкане, гледаше да не обръща внимание, а само от време на време да казва "Разбрах".
- Сифонът тече. Не мислиш ли, че е крайно време да го поправиш, а не след всяко пускане на чешм ...

satanas

Проза » Рассказы

2014-10-22T14:07:40+03:00 1.3K 5

Жажда за кръв 🇧🇬

За пореден път бях ядосан на всички. Без да се замислям за причина, защото може би нямаше такава. Някой отвори вратата на стаята ми. Това беше Диса.
- Махай се! - креснах аз.
На кратко положението беше лошо. На малко по-широко казано планетата на криторянците беше раздирана от войни. Малкото, които ...

niatko

Проза » Рассказы

2014-10-22T14:01:16+03:00 1.5K

Момчето и невестулките 🇧🇬

Момчето и невестулките
Изхлузи се от осветеното на последната лампа до училищната ограда и цопна в ароматния октомврийски мрак. Вкусна миризма – на пожълтял буренак, лизнат от нощния бриз. Всеки път го поемаше жадно през носа, изжабуркаше го в устата, та йодът от морето да дезинфекцира бацилите от п ...

veselinv

Проза » Рассказы

2014-10-22T13:54:37+03:00 1.2K 6

Из малките улички на провинцията 🇧🇬

Калина седна на пейката и нервно запали цигара. Огледа се наоколо. Беше 22 часа, нощта на Хелоуин. И нямаше жива душа на центъра на града. „Скапано, задръстено село!”, мислеше си Калина, която и без това си беше ядосана, „Дори на този ден кьорав човек няма по улиците, всички са се изпоприбрали, да н ...

Rois

Проза » Рассказы

2014-10-22T13:24:12+03:00 769 1

Лула 🇧🇬

ГЛУПАВА ЛУЛА
Разказ
От ден като този не можеше да се очаква много. А и не биваше; навън валеше, беше към седем часа вечерта в края на октомври и всичко в семейство Тодорови говореше за поредната скучна, панелна, досадна, но неизбежна и необходима вечер, с вечните пържени картофи с яйца или в най-доб ...

exuded

Проза » Рассказы

2014-10-19T11:28:03+03:00 825 1 1

Самотата дебне наоколо 🇧🇬

Самотата дебне наоколо
Умореният октомврийски ден събра окапалите круши от земята и помаха на залеза за сбогом. Вечерта пристигна на тъмен кон и препусна по смълчаните улици. Почука по вратите и прозорците на къщите. Чуха я и хората, животните и птиците си легнаха да спят. Лепкав мрак пови града. По ...

svobodey

Проза » Рассказы

2014-10-19T11:03:06+03:00 1.2K 3

Иконостас 🇧🇬

ИКОНОСТАС
Стена от сграда!
Между две улици.
Стръмно е, та покрай стената има стълбище.
Пред нея, за ръкохватка е закачена метална тръба. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2014-10-16T22:00:06+03:00 856 3

Имало едно време 🇧🇬

Имало едно време момче и момиче. Те се запознали случайно, започнали да излизат случайно и се влюбили случайно. Били много сладки, прекарвали времето си заедно, правели всичко заедно, били щастливи заедно. Момичето се влюбило адски много, толкова обичало момчето, че всичко давало за него. Искала сам ...

Gabincetty

Проза » Рассказы

2014-10-16T18:25:56+03:00 806 1

Иманяр 🇧🇬

Четири дни сурата исидорова кучка ви зловещо на гроба му. Четири дни селото се тресе от ужас, но никой не посме да се обади. На петия ден село осъмна без воя на кучката, ама ужасът продължаваше да стега гърлата и сърцата на селянете. Само Цецо Циганино – полуслеп и почти глух от дъртост – продължава ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2014-10-15T14:32:25+03:00 1.3K 1

Пиянска история 🇧🇬

Пиянска история
На брега на реката съм. Изтегнал съм се грациозно досущ като талпа.
Един услужлив дъб ми хвърля сянката си и от време на време по някое закачливо листо. Май не съм му безразличен. Птичките пеят, тревичките шумят и прочие. Безразлични са ми, дъбът също.
Втренчил съм поглед в отсрещния ...

Alexandra-Omainiche

Проза » Рассказы

2014-10-11T19:24:25+03:00 1.1K

Очи 🇧🇬

Девойката се смее. Тя играе. После губи, пада, плаче, става. Пак играе, пак се смее. Но вече знае правилата.
Тя набива на очи, но нехае. Тя играе.
С какви очи е тя! Красиви, големи, кафяви, бистри като че ли синеят, но всъщност са единствено кафяви. Толкова са напоени с живот!
Създадена е от силна, ...

cycletrip

Проза » Рассказы

2014-10-10T07:41:50+03:00 785 1

Загуба 🇧🇬

Малкото кафяво кученце ходеше пред мен по тясната пътека. От време на време се обръщаше сякаш за да види дали все още вървя след него и отново продължаваше, махаѝки с опашка. Около пътеката нямаше нищо, само тъмнина. Тя имаше разклонения, които водеха до врати. С малкото приятелче отидохме до една о ...

niatko

Проза » Рассказы

2014-10-08T23:20:32+03:00 766

Четири стени и някакъв шанс 🇧🇬

Жената се спря пред стъклото. Мъжете отвътре не ù обърнаха внимание, вторачени във фишовете си. Трябваше да завърши Голямата игра. Дарена не бе забравила обявата, надраскана върху картон, закрепен на дъската в супермаркета:
Т Ъ Р С Я Ж Е Н А
Да пере и готви.
Може и грозна.
Да не залага!!! ...

Bardejov

Проза » Рассказы

2014-10-08T16:38:41+03:00 1.1K 3

Поетът и Ани 🇧🇬

През gелничниmе gни изnълнена с глъчка, а nрез nочивниmе с гробна mишина, новаmа сграgа на часmноmо училище nривличаше вниманиеmо на всеки и враmиmе се оmваряха nреg множесmво изnлашени gеmски очички всяка гоgина. Оm нея винаги излизаха ученици със свеmнали лица на оmличници. Но малко бяха mези среg ...

Dufy12

Проза » Рассказы

2014-10-07T23:42:22+03:00 976

В сърцето на пътя 🇧🇬

Пътят му заприлича на фуния. Отегчително прав и безднадеждно самотен в тази
безплодна пустош, която той непременно трябваше да прекоси. Луксозният "Спирит"
сякаш се плъзгаше в някаква странна млечна мъгла, в безкраен изнервящ миг от
безвремие. Стрелката на скоростомера бе замряла на трицифрено число ...

ledohod

Проза » Рассказы

2014-10-07T23:39:17+03:00 1.3K 2

Мери Джейн 🇧🇬

Маргарет беше уличница. Но знаеше как да се продава. Особено в света на киното. Холивуд обичаше разлаялите се блудници. И разкаялите се блудници обичаха Холивуд. Не беше красива. Никак. Но за сметка на това имаше кръгъл задник и алчна майка. Баща ѝ не беше известен, всъщност беше неизвестен. Майка ѝ ...

satine

Проза » Рассказы

2014-10-05T21:35:32+03:00 2.4K 2

Поредният 🇧🇬

Поредният
В сумрачната стая за видеоконтрол на банката, мониторът прожектираше светлинния си пачуърк върху длъгнестото лице на Тренера. То пак беше познатото на всички - невъзмутимо и леко намусено. Kато ноемврийско небе с две дупки в сивото облачно наметало, от които сега надзъртаха отенъци, дето н ...

veselinv

Проза » Рассказы

2014-10-05T21:14:08+03:00 1.4K 4

За самотата в минало време 🇧🇬

Денят си беше съвсем безличен – времето навън, както обикновено, беше „бързам от климатика в офиса към климатика в колата”. Помня, обаче, че докато чаках на светофарите, слагаха коледни украси по витрините на магазините, така че сигурно е било студено. Беше петък. Това помня. Изнервен, напрегнат, пр ...

morigana

Проза » Рассказы

2014-10-05T21:10:21+03:00 1.8K 1

Криптата на флорентинеца 🇧🇬

„Ще разбера, все някога ще разбера къде е връзката!” – мислеше си гневно Пако наум, докато за хиляден път прелистваше и препрочиташе копията от писмата между Карлос и Таня. Може да се каже, че ги бе научил наизуст, но ги беше взел със себе си дори сега, в самолета към София. Самолета скоро щеше да к ...

Rois

Проза » Рассказы

2014-10-05T21:03:51+03:00 868 3

Ориенталска любов 🇧🇬

ОРИЕНТАЛСКА ЛЮБОВ
Разказ от Анна Вакарелова
Семейството на Лейла Фатих се премести от Истанбул в Лос Анжелиис когато тя беше на пет години, а брат й – Мурад на десет.
Родителите им – Осман и Медиха Фатих отвориха там малък магазин за хранителни стоки.
Минаха години и Лейла беше станала красива 20 – ...

anapoema

Проза » Рассказы

2014-10-05T21:01:48+03:00 1.1K

Намерени 3,4 🇧🇬

3
Паула знаеше, че е все още жива. Усещането подухването на хладен ветрец и чуваше звук, наподобяващ говор. Обаче не можеше да долови отделните думи, те като че ли идваха от много далеч. След няколко неуспешни опита все пак успя да отвори очите си.
Към лявата й ръка бе прикрепена интравенозна тръбич ...

Heel

Проза » Рассказы

2014-10-04T21:09:26+03:00 987 1

Изневяра 🇧🇬

ИЗНЕВЯРА
Разказ от Анна Вакарелова
Миранда Райли подреждаше масата за вечеря. Тя сипа супата, постави купите с картофите, месото и салатата, наряза хляба, подреди чиниите. Съпругът й, Стивън Райли се върна от престижната архитектурна фирма, в която работеше. Той бе един от главните архитекти на комп ...

anapoema

Проза » Рассказы

2014-10-04T20:40:32+03:00 1.2K 1

Сълзи за тези, които няма да бъдат погребани 🇧🇬

Звуци! Траурни звуци! Ехтят! А сълзите ми се ронят. Плача за хора, които не познавам, но знам, че вече не са между нас. Но Те ще останат. Техните души ще брулят камбаната на нашата съвест.
Те са си отишли унищожавайки снаряди, предвидени да убиват хора. Хиляди снаряди! Стотици хиляди снаряди! И заги ...

snevra

Проза » Рассказы

2014-10-04T20:34:00+03:00 1K 1

Бурята на века 🇧🇬

Развихри се страшна буря, невиждана буря, буря, каквато дори историята не помни. Панелните блокове вибрираха, дърветата се огъваха, а във въздуха летяха какви ли не предмети – като се почне от вестници, найлонови пликчета и дамски пликчета, изтръгнати от просторите, та се стигне до отломки от ламари ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2014-10-03T20:17:15+03:00 693 1

Разговор в другия свят 🇧🇬

-Аз съм Петьо.Не се бой.Кака ти Мария съм.Подай ми ръка,братче и да вървим.
Беше безплътна сянка.Моята кака, моята какичка...Тя ми беше повече майка,отколкото сестра. Мама била на 45 години когато ме родила. Чувствувала се психически нестабилна и много малко се грижела за децата си.Како,ти си с 15го ...

ZAGORA

Проза » Рассказы

2014-10-02T10:22:07+03:00 714

Гаргамел 🇧🇬

ГАРГАМЕЛ
Туй не е сценарий за нов сезон на „Смърфовете”, а една случка с трима герои. Най-главният от тях е един гларус. Този гларус се отличаваше с невероятно голям клюн, заради който го кръстих Гаргамел. Отличаваше се и с още нещо – разбираше чужди езици. За да не стане грешка, още тук ще уточня, ...

lordly

Проза » Рассказы

2014-10-02T10:12:14+03:00 1.2K

Намерени 1, 2 🇧🇬

1
Пилотът се извърна назад и се ухили на Паула и Ноеле.
– Как сте, момичета? – попита той.
– Почвам да се отегчавам – отвърна Паула и се отпусна назад в седалката си.
Ноеле изхъмка, после извади гребена си и започна да реше къдравата си кестенява коса. ...

Heel

Проза » Рассказы

2014-09-30T20:56:16+03:00 974

Eсенен разказ 🇧🇬

Вчера ми се случи нещо невероятно. Мислех си за нея, защо ли, и аз не знам. Може би цяла година не беше се отбивала в параклиса. Тогава бяхме си поговорили малко, вече бях написал нейния разказ…
Излязох навън около книжарницата и я видях. Толкова е млада. Говореше по телефона си, мина покрай мен, бе ...

lubara

Проза » Рассказы

2014-09-30T20:34:12+03:00 1.7K 2

Кратерът Декарт 🇧🇬

фантастика, ужаси
***
- Лунен модул, тук капитан Нийлс!
- Лунен модул слуша. Капитан Антоний на линия.
- Изрично ви повтарям, че трябва да наблюдавате всеки един от работниците! Не бива да се допуска излизане извън обсега на обекта, защото сроковете трябва да бъдат спазени! ...

donkooooo

Проза » Рассказы

2014-09-30T07:35:58+03:00 913 6