Рассказы - Проза

Гердан от череши 🇧🇬

Шията й дали ще може да го носи? Толкова е нежна, белотата й ще отстъпва на силно червеното и дали няма да се загуби. Сокът от напуканите плодове ще оцвети ръбчето на деколтето и дали ще се изчисти после? Ами тънките клонки няма ли да одраскат кожата й. Как не можа да купи подарък, времето не достиг ...

lubara

Проза » Рассказы

2009-08-04T21:51:12+03:00 917 8

Мълчанка 🇧🇬

- Да играем на "Мълчанка" - предложи Сянка.
- Скукааа - махна с лапа Ко Та Рак. - Правили сме го!
- Тогава не играехме - уточни Но Щен Вълк. - А провеждахме експеримент.
- Хайде - каза сянката. - Който проговори, шамар ще го събори.
- Едно, две... - започна да брои вълкът, но котакът го прекъсна с д ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-08-04T12:58:10+03:00 807

Завинаги 🇧🇬

Не бях докосвал пияното от години.
Изведнъж, като че ли изгубих онова желание, което ме караше да свиря. Винаги съм избягвал да говоря за това и до днес не мога да разбера защо. Когато бях малък, още в детската градина майка ми казваше, че съм бил музикант по душа. Тогава си спомням как вземах две п ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

2009-08-04T12:27:22+03:00 1.2K 4

Примери из Античността 🇧🇬

ПРИМЕРИ ИЗ АНТИЧНОСТТА
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
- Никос, уморих се!
- Да се прибираме ли, Елени?
- Да, пък и нали знаеш… в стаята те чака тежък труд! ...

remer

Проза » Рассказы

2009-08-04T00:34:33+03:00 1K 1

Нощ в планината 🇧🇬

Беше Август. Двамата влюбени току-що се бяха отделили от шумната компания на своите приятели. Те останаха в малката, уютна хижа в подножието на хълма, където пред светлата камина водеха някакъв шумен и общо взето безсмислен спор. Един от онези спорове, които младите хора водят просто така и го съпро ...

Mitak117

Проза » Рассказы

2009-08-02T23:27:31+03:00 1.5K 1

Очите... (4 - последна част) 🇧🇬

Времето препускаше и бързо отминаваше разноцветните поляни на годините. Не можеше да спре, нито да се върне назад. Накъде препускаше? Защо бързаше? Нали някъде там на брега на най-шарените мигове го чакаше смъртта... И къде щеше да го отведе?...
Мама и татко се сближиха малко повече след като тя изл ...

veesii70

Проза » Рассказы

2009-08-02T14:28:54+03:00 1.1K 15

Не, не заспивай.... Недей.... 🇧🇬

Посветено на Селена - една истинска приятелка!
Лейла беше едно много красиво и добро петнадесетгодишно момиче.
Откакто се помнеше, винаги беше център на внимание, беше обгрижвана от всички и - нещо рядко срещано - уважавана. В училище беше любимка на учителите, отличничка, но никой не я мразеше или ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Рассказы

2009-08-01T23:49:12+03:00 1.9K 4

Бялото кокиче 🇧🇬

Бялото кокиче
Времето беше студено и мразовито, но това е типично за началото на годината. Типични бяха и малките пърхащи снежинки, които леко се разбиваха в черната земя. Светът бе замрял. Хората не излизаха, стреснати от минусовите температури, не се интересуваха от нищо друго, освен от това да са ...

sunka

Проза » Рассказы

2009-08-01T10:46:36+03:00 1.6K 1

Професионалистът 2 🇧🇬

2 част
Погледна я. Беше облечена със синя рокля, впита в тялото ù със страстта на юноша. Подчертаваше всичките ù извивки красноречиво като велик оратор. Сините обици само внасяха нотка екстравагантност, а сините обувки слагаха началото на един дълъг крак, върху който Господ беше поработил дълго и пр ...

nellnokiagreg

Проза » Рассказы

2009-08-01T08:23:08+03:00 1K 15

За хубавите ябълки 🇧🇬

"Хубавите ябълки свинете ги ядат" - за пореден път тази мисъл се прокрадваше в съзнанието й. Разсърди се на себе си, беше си обещала повече да не се самонаранява. Поне не и тази вечер. Полупразната чаша я накара да се замисли за празния си живот. А малкото останало вино, сякаш олицетворяваше надежда ...

auaila

Проза » Рассказы

2009-07-31T22:14:58+03:00 1.3K 3

Белите риби 🇧🇬

БЕЛИТЕ РИБИ
Бели риби, точно толкова бели. Сънувах ги миналата есен. Беше дъждовен период, валеше така, сякаш никога преди това не бе започвало. Дърветата оглозгани стърчаха като надгробни плочи. Земята прогизнала повръщаше и навсякъде имаше огромни локви. Бялото бе изчезнало като цвят.
Тогава тези ...

wishpin

Проза » Рассказы

2009-07-31T17:06:56+03:00 970

Лилиум 🇧🇬

Дворът е запустял. Буренясал.
На поляната пред къщата стърчи един лилиум. Крещящо хубав. Ухаещ... но отровен.
Не може да не погледнеш към тоя двор. Хубост!
Отдавна не съм идвал тук. Идвам само като мине зимата и се стопли. Преди не можех да отмина тоя двор. Не можех да не спра. Залепвах се на ограда ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2009-07-31T14:22:33+03:00 1.6K 5

Най-сладкото табу 🇧🇬

Гледачката надникна през прозореца. Опашката беше огромна. Въздъхна и отпи глътка ароматно кафе. Денят се очертаваше тежък. Дано нямаше хора за някаква магия днес. Не я практикуваше, обикновено прехвърляше случаите към ходжата в съседното село. Мъжете пó са на “ти” с тъмните сили.
Застана зад пердет ...

inakrein

Проза » Рассказы

2009-07-31T14:07:07+03:00 2.9K 23

Нула градуса по Целзий 🇧🇬

- Това е човекът – мъжът с металния глас и още по-студените очи сложи на масата пред нея снимка.
Изтръпна. Надяваше се да е успяла да прикрие ужаса си. Това беше той. Нейният мъж, единственият и неповторимият. Този, който успя да разтопи огромната буца лед в тялото ù, замразявана години, докато трае ...

Нел

Проза » Рассказы

2009-07-31T14:05:57+03:00 1.2K 3

Професионалистът 🇧🇬

Професионалистът
Втори опит за сериозен любовен разказ
(всяка прилика с истински лица и събития е случайна)
Nellnokia & Greg
1 част ...

nellnokiagreg

Проза » Рассказы

2009-07-30T18:01:51+03:00 1K 24

Блян 🇧🇬

Дойде една привечер.
Ръст - среден. Възраст - средна. Физиономия - смачкана. Прегърбен. Ръцете висят до колената. В тях стиска пластмасов плик. И той смачкан.
Стои пред портата и мълчи.
-При мен ли идваш?
Мълчи. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2009-07-30T16:47:09+03:00 911 8

Непознат ангел 🇧🇬

Непознат ангел
Нощта красива ме погъделичка нежно по нослето. Погледнах надясно и видях - до мен лежеше очарователно погълната от сънища, невероятно красива госпожица с черна, дълга и миришеща на сладко коса; с изящни, сочни устни; не виждах очите ù, но миглите ù със сигурност бяха гъсти и дълги. Сп ...

Armageddon

Проза » Рассказы

2009-07-30T16:16:51+03:00 1.1K 1

Медени облачета 🇧🇬

Беше лято... Някъде към края на юли... Временцето таман се бе поразхладило... Голяма заслуга за последното имаха пухкавите облачета, които лениво се размотаваха в небесната синева... Точно тях зяпаха Ко Та Рак и Но Щен Вълк. Двамата приятели се бяха излегнали на меката зелена трева около Не Чак Толк ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-30T10:36:15+03:00 998 2

Снаха 🇧🇬

СНАХА
Не хареса Пенка снаха си и това си е. Коя пък ли ù харесваше. Колкото и момичета да бе довел Краси у дома, тя все им намираше недостатъци и ги смяташе за леки жени, само и само да остави сина си за себе си. Досега бе успяла да прогони всяка, но тая, тая се оказа костелив орех. Упорита. Какво л ...

alistef

Проза » Рассказы

2009-07-29T23:33:12+03:00 2.2K 6

Прозрения 🇧🇬

Полите на роклята ми се развяваха от хладния вятър, проникващ през отворената балконска врата. Нощта отдавна бе спуснала своето було върху света и пред мен се разкриваше единствено тъмнината на градината отпред, граничеща на запад с необятни полета. В далечината примигваха, сякаш разлюлени от вятъра ...

AgainST

Проза » Рассказы

2009-07-29T22:29:01+03:00 1.1K 1

Мяу?! 🇧🇬

- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът. ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-29T17:38:44+03:00 767 4

Великият Могал 🇧🇬

ІІІ част
Великият Могал
Скулптурът разговаряше със статуята. Бахар се заслуша в разговора.
- Не успях да завърша статуята, трябва да заемеш нейното място и утре!
- Принцът ме видя и възхвали изкуството ти! - каза статуята, която всъщност бе красиво момиче, дъщеря на бедната жена, донесла вестта на и ...

galaktika

Проза » Рассказы

2009-07-29T00:41:20+03:00 1.6K 16

Скарданели 🇧🇬

„Безмълвни и студени посред вихрите
поскръцват ветропоказатели.”
Фридрих Хьолдерлин
Накрая – съвсем обезсърчен – слязох от Олимп и побързах да се отбия при Диотима**, понеже чух на сън, че тя ме вика. Това се случва в паузите от ремисия – така каза докторът – когато боговете се разбягват – всеки в с ...

radi.

Проза » Рассказы

2009-07-28T21:49:23+03:00 1.1K 1

Join me in Death 🇧🇬

Резюме: Героите не са измислени от мен. Това са главните герои на поредицата "Вампирски целувки ("Vampire kisses") от Елън Шрайбър. В разказа се разказва за превръщането на Рейвън във вампир (така, както аз си го прдставям).
Есенното слънце залязваше, оцветявайки облаците в розово. На все по-тъмното ...

lovex

Проза » Рассказы

2009-07-28T17:25:22+03:00 1K

Избор 🇧🇬

Събудих се на напълно непознато място.
- Хъм - недоволно изхъмках аз, защото не просто се събудих, а бях събуден - разликата е малка, но съществена.
- Събуди ли се най-после? - попита непознат глас.
Не бързах да му обърна внимание, а първо се огледах наоколо, но не останах особено впечатлен - полянк ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-28T16:10:32+03:00 767 2

Рискът на едно лято 🇧🇬

Задължението да се почувстваш стар, прелиствайки отдавна прочетени писма, те кара да изстискваш малката истина, заради която си успял да се лишиш от удоволствията на "земния" живот. По-точно от нещата, често интересни като пепелник, пълен с угарки рано сутрин. А и аз самият, вече оплешивял, с тридес ...

Bardejov

Проза » Рассказы

2009-07-28T16:09:12+03:00 908 2

Плажът 🇧🇬

ПЛАЖЪТ
Това е моят плаж. Покрих го с изрезките от вестника. Накъсани, едри, безформени парчета. Плачех, защо? Не знам, може би просто така и сега ми се плаче.
В кристалния космос сълзите умират и се превръщат в перли. Така казват пастирите на нашите души, пазачите на паралелните светове. Тук техните ...

wishpin

Проза » Рассказы

2009-07-28T13:03:22+03:00 748 4

Каша 🇧🇬

Езикът, на който е написан разказа, е автентичен северозападен диалект, а самият разказ също е автентична история. Вероятно ще срещнете думи, които трудно ще си преведете на книжовен български, за които просто ми пишете на "лични" :) Тъй като живея в този край и около мен непрекъснато се лее този ви ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2009-07-28T09:34:23+03:00 2.1K 5

Топли сини очи 🇧🇬

Топли сини очи
Бях по-млад и... и всичко ми изглежда сега по-красиво. Е, не беше история, но миг, който се е запечатал завинаги!
Oт S Бразилия (Рио Гранде, Порту Алегре) – за Йордания (Анаба - Тирския залив, N Червено море) - пълни до горе със смляна соя в чували. Пътят покрай нос Добра Надежда беше ...

vanyom

Проза » Рассказы

2009-07-27T11:48:24+03:00 3.3K 16

Ако никога не беше я познавал... 🇧🇬

Беше тиха октомврийска нощ. Само едва доловимо през отворения прозорец се чуваха нечии гласове.
Ина все още стоеше на дивана и си играеше с дистанционното. Нещо не й даваше мира. Не й се спеше, макар часовникът отдавна да бе известил двадесетия час. Знаеше, че ако родителите й я открият пред телевиз ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

2009-07-26T23:18:59+03:00 1.3K 2

Усещане за... 🇧🇬

Пътуваха вече повече от час под задушното юнско слънце, в раздрънката стара Лада...
Пред погледа й картините се променяха постоянно - началото на май всичко наоколо беше разцъфнало, потънало в обичайната си зеленина, така характерна за тази част от годината...
Тесният прашен селски път неволно й при ...

LEOMAX

Проза » Рассказы

2009-07-26T22:56:35+03:00 1.8K 9

Големият ден все още не свършва 🇧🇬

Големият ден все още не свършва
Излязохме с Мария в градинката пред блока, следвани неотлъчно от Арчи, който беше бодър и във форма, като професионален спортист. Установих почти веднага, че малкото, сплотено общество, обитаващо входа ни, вече бе изпълнило градинката. Приличаха на нетърпеливи трудещи ...

Greg

Проза » Рассказы

2009-07-26T18:12:10+03:00 1.4K 33

Очите... (3) 🇧🇬

Събуди се в една бяла стая, а до нея стоеше една мила леличка в бели дрехи...
„Но аз не съм болна”- помисли си тя.
„Аз виждам лъчи”- ето, един червен лъч докосна бялата леличка и бързо изчезна. Но той остави някакво странно сияние - нещо, което приличаше на бебенце... Един голям огън вече се беше за ...

veesii70

Проза » Рассказы

2009-07-26T15:37:07+03:00 1.3K 15

Наше село - част втора 🇧🇬

ЧАСТ ВТОРА
На другийот ден, като всеки делничен ден, ние бехме наизлезнали на къро, но понеже бяхме баш махмурлии, все в работата гледахме и много-много не се оглеждахме. Но на по-другия ден, кога пак бехме напъпили рано-рано на къро, на мене изведнаж ми се прииска препържена прясна риба и я се пров ...

APOLON

Проза » Рассказы

2009-07-26T14:14:29+03:00 1.4K 1

Цветето на самодивата 🇧🇬

ЦВЕТЕТО НА САМОДИВАТА
Ангелина се доближи до огъня, все така взирайки се в танца на пламъците му. Зад нея кръгът се затвори и босите женски крака започнаха да сътворяват така познатия и ритъм. Опияняваща тръпка премина през тялото ù. Спря за миг в слабините и после, после избухна. Ангелина отметна г ...

wishpin

Проза » Рассказы

2009-07-26T11:47:15+03:00 1.5K 3

Пак за Истината 🇧🇬

- Истински ценното е невидимо за очите - заяви една вечер Дърт Пън.
- Ахам - кимна Кух Че Реп. - Значи не цениш пържените зеленчуци и виното, така ли?
- А, не! - премъдрият Пън някак си успя едновременно да плесне през ръцете На Хал Че, който се опита да му отмъкне виното и да опази с вилицата своит ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-26T11:38:43+03:00 1.2K

Map 🇧🇬

Духовитият вентилатор ме държи бодър в задушния следобед. Гледам разсеяно през покрития със солена влага филистрин към късчето чисто, бледосиньо небе - така, за хубав цвят :) (не съм го пристегнал добре и сега се чува леко свистене, което издухва мислите ми, които се бяха опитали да потърсят (пак и ...

vanyom

Проза » Рассказы

2009-07-26T11:02:52+03:00 1.1K 3

Денят на моята смърт 🇧🇬

Денят на моята смърт
Диагноза като диагноза. Остава ми един ден живот. Странно как човек се сеща в последния си ден колко неща не е успял да свърши през съзнателния си живот. За тези, които е успял да свърши пък изобщо не се сеща. Тях да ги помнят живите.
Разтварям си една супена лъжица кафе без зах ...

clyde1

Проза » Рассказы

2009-07-26T00:44:27+03:00 899 7

Спектакъл 🇧🇬

Това е само един спектакъл – за теб, за мен и за всички останали…
6:30, четвъртък вечер, театъра на центъра… старата песен на нов глас.
Залата се пълни с хора. Въздухът жужи от приказките им. Взривоопасно напрежение зад сцената. Хората се настаняват. Лампите угасват. Тежките червени завеси се вдигат ...

fall_into_sleep

Проза » Рассказы

2009-07-25T23:34:58+03:00 1.1K

Наше село 🇧🇬

Н А Ш Е С Е Л О
ЧАСТ ПЪРВА
Нещо се случи с нашето село. По-точно, не с наше село, а с останалата част от света около нашето село.
Една сутрин, в началото на есента на втората година от третия милениум, точно бяха вече захватали* да режат главите на ония ракети, и опнак - наше село целото, с реката, ...

APOLON

Проза » Рассказы

2009-07-25T23:16:40+03:00 2.8K 3