Рассказы - Проза

Да си отгледаме душа 🇧🇬

Капките напират през стъклото, сякаш вятърът ми праща сълзите ти. Да ги докосна с дантелени пръсти, да усетя дълбините на тази мъка, която пречиства облаците на душата ти. Има те! В мен. Има те…по мен. "Има те" е единственото сигурно нещо в ден като днешния, в който хора без лица ходят по уморените ...

qnaq

Проза » Рассказы

2009-07-16T14:53:12+03:00 1.1K 2

За Границата между нормалността и лудостта 🇧🇬

/из "Хрониките на Звяра"/
- Това какво е? - попита Звярът.
- Метафора. - отговори му Човекът.
- Ахам... - кимна първият и любопитно се огледа наоколо. Пейзаж като пейзаж, нищо особено... почти... Все пак реши да пита: - Тази река каква е?
- Тя е Границата между нормалността и лудостта, между разумно ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-16T01:33:20+03:00 934 4

Любовна игра 🇧🇬

- Развеждам се.
- Но защо, скъпа сестричке? Та вие сте младоженци? Нима толкова бързо си омръзнахте?
- Не издържам повече! Той мисли само за секс.
- Тогава и аз трябва да се разведа. Моят пък въобще не се сеща. Живея с него вече три години и ако не го закача, няма и да ме пипне.
- А ти знаеш ли какв ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-16T00:27:26+03:00 7.6K 1 39

Лицето на клоуна 🇧🇬

Те се разхождаха в квартала и обсъждаха изпълненията в цирка, които гледаха снощи. Григор бе смаян от онези, които вървяха по въже на десет метра над земята. Не спираше да му обяснява как искал да се научи на това, а от своя страна Герасим само го изчакваше да свърши. Когато това стана, Герасим захв ...

dfshwsh

Проза » Рассказы

2009-07-15T17:40:47+03:00 1K

Шестата стъпка 🇧🇬

След като се събудих, сладко се протегнах и чак тогава още по-сладко се прозях.
- Радвам се, че най-сетне се събуди. - току до ухото ми прозвуча познат глас.
- Здравей, Шира! - пак се прозях аз. - Какво те води насам?
- Време е да научиш за Шестата стъпка. - заяви учителят ми. - Това е много важен у ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-15T12:10:12+03:00 832

Едно сакато начало 🇧🇬

Перфектно помня този ден.
Аз бях
спокоен, лек...
... в мир със себе си...
... на прага на стаята, която на никой не прости. ...

cloudmaker

Проза » Рассказы

2009-07-15T11:54:41+03:00 973 4

В очакване на дневната светлина 🇧🇬

- Татко, какво правиш тук? Събудих се, а теб те нямаше…
- Чакам майка ти, момчето ми.
- Но майка умря преди 10 години, а ти си вече стар! Не стой тук - ще се простудиш. Пък и даваш лош пример на внука си.
- Знаеш ли, преди да се оженим с майка ти, ходех всяка вечер преди изгрев слънце на чешмата изв ...

Rasha

Проза » Рассказы

2009-07-15T00:38:50+03:00 1.1K 2

Трудно разследване 🇧🇬

По едно време в офиса се отби Муржо и обясни на санскрит, че кучката Пелагия от съседната пряка се е разгонила, поради което е получил покана да участва в тържественото шествие по случай събитието. Освободих го от задължения и вече се канех да затварям кантората, когато се появи онази красива дама с ...

radi.

Проза » Рассказы

2009-07-14T19:57:04+03:00 935 9

Мотелът 🇧🇬

Живея в малко градче, близо до столицата. Градче, в което нищо не се случва или ако се случи, се знае още преди да е станало.
Бяхме в последния клас на гимназията. Обичахме след часовете да се събираме в крайпътния мотел на чашка кафе. Само там ставаше нещо. Хора идваха и си отиваха. Разказваха весе ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-14T14:27:49+03:00 1.4K 1 27

Дали гората е пренаселена? 🇧🇬

Веднага щом Ка Приз На и Ле Вент останаха назад, започнаха отново да броят:
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата с ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-14T12:13:30+03:00 651

Сватбата (продължение) 🇧🇬

Сватбата
-1-
Зимата отмина и отстъпи място на пролетта. Цветята и дърветата се окичиха с пъстри одежди, а тревата се поклащаше лениво под порива на лекия вятър. Птичките пееха и чудната им песен изпълваше селото. Капки роса блестяха по тревата, а слънцето се подаваше бавно и мудно от изток. Денят се ...

Rasha

Проза » Рассказы

2009-07-14T00:45:49+03:00 1.1K 2

Стефани 🇧🇬

В един петъчен следобед отличничката на професионална гимназия "Уилсън" - Стефани - реши, че е време да направи планове за идващата лятна ваканция и да измисли идеалното място за почивка.
След толкова усилено учене през годината, беше време за дългоочакваната ваканция. Море, купони, плажове – това б ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

2009-07-12T22:06:39+03:00 1.1K 3

Каскетът 🇧🇬

Сянка се упражняваше, точно както му беше препоръчал Скиталецът, а Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк се бяха поизтегнали на сенчестата полянка и разсеяно наблюдаваха тренировката на приятеля си. Този път обаче нямаше какво толкова да видят, защото човекът изпълняваше комплекса си съвсем бавно и от време н ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-12T19:24:14+03:00 761 1

Мъртъвчо 🇧🇬

Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...

stanef

Проза » Рассказы

2009-07-12T19:00:34+03:00 5.2K 14

Урок 🇧🇬

У Р О К
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...

alistef

Проза » Рассказы

2009-07-12T17:36:02+03:00 821 2

Павлина 🇧🇬

Обичаше да си фантазира. Редеше ги едни такива, едва ли не е най- щастливата жена на земята. С навирен нос и грейнала усмивка на кръглото като луна лице, със самочувствие на "чалга звезда", се носеше, небрежно-елегантна, по оживените софийски улици. Известна беше с пословичното си самочувствие и „но ...

dimi49

Проза » Рассказы

2009-07-12T16:07:16+03:00 1.4K 12

Двама стари приятели 🇧🇬

ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...

remer

Проза » Рассказы

2009-07-11T16:14:41+03:00 1.6K 3

Подарък от сърце 🇧🇬

Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:58:52+03:00 2K 4

Опит за разказ 🇧🇬

Ядосана съм, тъжна съм и ми е супер гадно. Защо ли? Защото Гаро ми се разсърди и си отиде. Той ми е гадже. Тъй де, поне беше допреди малко. И защо ми се разсърди? Да беше нещо важно, а то...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...

Мимче

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:44:08+03:00 2.2K 16

Лунен спомен - втора част 🇧🇬

Втора и последна част
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:31:30+03:00 1.1K 15

Сълзи от 1 до 7 🇧🇬

1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...

stanef

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:04:33+03:00 1K 14

Смелият пазач 🇧🇬

Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...

alistef

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:01:39+03:00 785 1

Сватба на погребение 🇧🇬

СВАТБА НА ПОГРЕБЕНИЕ
На Коледа бяха насрочени две погребения. Душите на Пенка и Христо неспокойно, но мълчаливо чакаха мига, в който близките им ще си вземат с тях “последно сбогом”. И, за да не скучаят, решиха пак да понаобиколят любимите си места и хора.
Приживе Пенка демонстрираше весел и безобид ...

alistef

Проза » Рассказы

2009-07-10T20:12:10+03:00 1.2K 8

Кошмар или жестока реалност? 🇧🇬

Кошмар или жестока реалност?
Един ден той си замина и аз останах сама. Дълго гледах след него и исках да викна "ела". Край мен минаваха хора, забързани за свойте дела. Никой не осъзнаваше, че аз се чувствам сама. Заобиколена от толкова много хора, но сякаш бях съвсем сама. Все едно нямаше никой.
Цар ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

2009-07-10T13:10:03+03:00 880 2

Логика, психология, философия 🇧🇬

- Какво е пък това чудо "логика"? - попита една вечер Ко Та Рак, който четеше някаква книжка.
- Сега ще ти дам пример за логика - отговори му Гар Ван. - Хей, Но, колко мишки хвана днес?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Аз не ловя мишки, защото не съм котка.
- Разбра ли? - попита котака сенчестата. - Е ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-10T12:46:58+03:00 869 1

Гершуин 🇧🇬

Преместихме се в нова квартира през лятото. Слънцето напичаше жестоко малкия южен таван и прозорците стояха денонощно отворени, с надежда вятърът да се влюби за малко в тънките дантелени пердета и да ни разхлади. Климатик нямахме, нито имахме пари да си купим. Кризата се усещаше в семейния бюджет ка ...

inakrein

Проза » Рассказы

2009-07-10T12:42:16+03:00 1.9K 11

Вълче семе 🇧🇬

Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна босонога след Марко. Стомната с водата в торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг, покрай стръмни урви минаваше.
- Приказка ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2009-07-10T01:51:53+03:00 1.7K 1 47

Лунен спомен - първа част 🇧🇬

Лунен спомен в две части
Първа част
Вече пета година отсядах при баба Цеца през лятото за по един месец. Всяка година идвам на палатка на язовира. Събираме се голяма компания. Къпем се, ловим риба, печем се, играем карти. Страхотно е! Язовир, гора, планина – истински Рай! Селото е съвсем близо. Слиз ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-10T01:28:32+03:00 1.4K 18

Приятел 🇧🇬

Най-добрият Ви приятел на света често може да се превърне в най-лошия враг. Синът, или дъщеря Ви, които сте отгледали с любов и грижи, могат да се окажат неблагодарни. Тези, на които се осланяме и вярваме, безрезервно могат да предадат доверието ни. Тези, които ни се кланят, когато щастието ни се ус ...

ednorog

Проза » Рассказы

2009-07-09T14:56:05+03:00 1.5K 13

Но Щен Вълк и прасковеното дърво - част втора 🇧🇬

- Ох, пак ли! - възкликна Но Щен Вълк, а след като се повъртя малко, се намести по-удобно и зачака да мине някой, който да му помогне да слезе.
...
- Здрасти, Но - поздрави го отдолу Сянка не много по-късно. - Какво правиш там горе?
- Ами аз само изплюх тук костилката... - започна Вълк, но точно тог ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-09T10:19:41+03:00 699

Пролетни и нежни - последна част 🇧🇬

Последна част
Седяхме на масата в хола и вечеряхме.
- Къде е Юлето? Пак ли е в болницата? – мама се сети, че, освен жена, е и майка.
Симеон отпи нервно от виното и въздъхна.
- Къде е? – мама наистина се притесни. ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-09T00:34:25+03:00 1.1K 10

Пролетни и нежни - втора част 🇧🇬

Втора част - предпоследна
- Тъкмо подходящ момент, запознайте се.
- Симеон, много ми е приятно. Хайде, любов моя, вече нямам търпение.
Дори не чу името ми. Прегърна нежно Юлето и я целуна.
- Божествена си, съкровище! ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-08T13:24:39+03:00 1.6K 6

Няма първи удар 🇧🇬

- Хубаво де - каза Сянка, след като излезе от вира, където го бе запратил Скиталецът. - И без това ми беше горещо.
- Прфф - Гар Ван изплю няколкото тревички, които беше захапала принудително при приземяването си. - Мисля, че е време да преразгледаме стратегията си.
- Ахам - съгласи се с нея сянката, ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-08T11:07:47+03:00 716 2

Петък 13-ти 🇧🇬

Вчера беше Петък 13-ти. Изпитът по литература на Таня.
Най-напред звънна будилникът на джиесема в 6 без 20. Първа ставам аз. Будя кандидат-студентката.
- Още малко! – протяга се тя.
В 6 вече е станала. Кафето е готово. Малко шоколад за закуска. Пускаме телевизора на музикална програма.
6 и 10. Таня ...

670301

Проза » Рассказы

2009-07-08T11:00:35+03:00 1.1K 5

Лабиринт 🇧🇬

Толкова исках да те докосна... Ако знаеш как протягах премръзнали длани към лицето ти и колко пъти имах усещането, че долавям дъха ти, от което ми ставаше по-топло и уютно. Поне в момента. После заблудата изплуваше победоносно и изтикваше далече встрани моите грешни видения. За да остана отново сама ...

klemenTINA

Проза » Рассказы

2009-07-08T10:49:45+03:00 1.1K 2

Пролетни и нежни - първа част 🇧🇬

- Ало, Майа, нашите заминаха на почивка и в събота правя страхотен купон. Чакам те още в петък, за да ми помогнеш.
- Нина, здравей първо. Нали знаеш, че не обичам шумните мероприятия. Ще дойда в неделя, за да ти помогна да почистиш и да си побъбрим.
- А, не! Този път не дойдеш ли, ще ти се разсърдя. ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-07T17:15:13+03:00 1.5K 11

Кратка нощна 🇧🇬

- Но! - казах аз.
Никакъв отговор.
- Но! - повиших глас.
Отново не получих никакъв отговор.
- Хей, Но Щен Вълк! - започнах да се нервирам аз и стръсках крака си. ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-07T16:49:43+03:00 754

Спомен 🇧🇬

Когато пожелах да се спусна в мътилката на този живот, помнех всеки детайл от плана, знаех защо го избирам и вярвах на себе си. Надявах се, че ще съумея да съхраня следите от миналото, ще запазя спомена за причините на своя избор, за да имам утеха в мигове на свръх изпитания. Тогава бях силна и мъдр ...

klemenTINA

Проза » Рассказы

2009-07-07T14:33:36+03:00 1.1K 1

Бариерата на живота 🇧🇬

Пролет ли бе, лято ли, есен може би, а най–вероятно зима. Всепоглъщаща и непрощаваща студенина цари под небето. Спокойствието прераства в меланхолия, а тя е най–красивата форма на тъга, известна нам. В нея се крие нещо много повече от временно чувство, тя може да се превърна в начин на живот.
А зима ...

LordZombie

Проза » Рассказы

2009-07-07T10:53:05+03:00 736 1

И след двадесет години, за един философ правилното питие е от значение 🇧🇬

И след двадесет години, за един философ правилното
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и ...

Greg

Проза » Рассказы

2009-07-05T01:22:37+03:00 3.6K 27