Рассказы - Проза

Мечът 🇧🇬

МЕЧЪТ
"Мястото е словото..."
Ангелус Силезиус
Първо е необходимо да избера, да уточня думите, с които да започна, да се помиря и после да се примиря с тях, докато престана да ги забелязвам поотделно, дори в редица, докато всъщност се предам доброволно и безизходно изцяло във властта им, в необятната ...

kokokamila

Проза » Рассказы

2008-05-19T07:25:25+03:00 1.1K 4

Нова приятелка 🇧🇬

Намерих си нова приятелка, тя се казва САМОТА. Отначало:
- Ти си великолепна, ти си искрена, ти си честна, ти си, ти си... - ми нареждаше тя. Казах и:
- Тогава питам те: Защо съм толкова сама? Защо само ти си ми приятелка, а не други? Защо не преставаш да ми правиш комплименти, не са ми нужни, когат ...

kameron

Проза » Рассказы

2008-05-18T19:07:30+03:00 2.1K 3

До следващия празник 🇧🇬

До следващия празник
Пролетното слънце спусна палещите си лъчи и затопли изстиналата земя. Веселите песни на птиците от ранни зори огласяха притихналите улици. Природата се съживяваше за нов живот. Наближаваше голям празник, най-светлият за християните – Великден.
Този ден Калина се събуди много ран ...

na4eava

Проза » Рассказы

2008-05-18T19:01:28+03:00 1K 1

Орфей 🇧🇬

Големият град, потънал е в мрак и бледи светлини. Величествени сгради се издигат все нагоре и нагоре. С напрежение се мъчат да достигнат небето. Лек пролетен вятър навява, но е още февруари. Още е студено. Безцветно. Сиво.
Една мелодия се прокрадва измежду тишината.
Един флейтист самотен свири... зв ...

Sara88

Проза » Рассказы

2008-05-18T18:47:30+03:00 1.1K 3

Продадена невеста 🇧🇬

П Р О Д А Д Е Н А Н Е В Е С Т А
А животът си течеше.
Жените и децата копаеха земята, а мъжете вървяха по балканите за сухи дърва или да пасат добитъка, а вечер се заседяваха все повече в кръчмите, за да пооплакнат гнева си.
След един такъв разговор в кръчмата с приятеля си Петър, младият момък Русан ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-05-18T09:31:35+03:00 1.6K 10

Болката 🇧🇬

Болката
"Обичам да ме боли - искам да ме боли".
Мога да бъда издръжлив, но не и красив.
Болката е
вътре в мен. ...

mikebelan

Проза » Рассказы

2008-05-17T20:51:12+03:00 1.7K 2

Харамията 🇧🇬

Х А Р А М И Я Т А
Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях оставяха главите си, които по-късно биваха набиван ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-05-17T08:01:26+03:00 1.8K 5

Бягство 🇧🇬

Ръцете ми напипват тънката мембрана между световете. Пръстите ми докосват нежната материя. Стискам. Завесата поддава. Разкъсва се. От разкъсаните места излиза мрак, който се стича по стените на реалността. Накъдето и да се обърна виждам само този свят. Той е изпълнен с изкуствени цветове и звуци. Пъ ...

The_Crimson_King

Проза » Рассказы

2008-05-17T06:50:51+03:00 962 1

Андромеда 🇧🇬

Андромеда
Понякога, когато животът ме изчерпи до краен предел, когато светът се накъса на безброй дребни парченца и се разпръсне хаотично в непрогледния мрак, когато всички врати се залостят с трясък пред мен и не знам накъде да поема, ме спасява морето.
Морето е нещо велико! Непонятно, всевластно, ...

klemenTINA

Проза » Рассказы

2008-05-17T06:48:07+03:00 823

Покаяние 🇧🇬

ПОКАЯНИЕ
Слухът, че през целия ден из града тичала някаква жена и викала със силен глас „Покайте се!", обикаляше улици, площади, кафенета и кантори. Репортерите от някои вестници се опитали да вземат от нея интервю, но тя им казала само да се покаят, както и отбелязали с няколко реда вечерните издан ...

kokokamila

Проза » Рассказы

2008-05-16T21:01:34+03:00 1K 4

Майка 🇧🇬

М А Й К А
Баба Спаса слизаше накуцвайки надолу към бобището край реката. В едната си ръка носеше цинкова паница с варен боб, загърната в тъкан месал, в другата стомна с вода.
Оглеждаше се и размишляваше.
,,Такива времена са. Трябва да се свърши и тази работа.
Сина, големият, Атанас я бе предупредил ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-05-16T06:54:51+03:00 2K 4

Аре карай бе, цървул 🇧🇬

Аре карай бе, цървул
Или как да оцелеем в маршрутката
Делник. Сутрин. София. Всеки бърза нанякъде, бяга по задачки, чуди се как и къде да се набута. Вдигам ръка с надеждата, че шофьорът на маршрутката ме е видял. Спира. Ох, мамооооо, пълно е. Нищоооо, има място и аз мен, все пак колкото повече (хора ...

L00P7R00P

Проза » Рассказы

2008-05-15T22:20:18+03:00 1.4K 5

Болезнено досегаем 🇧🇬

На Росица...
А виждаше пеперуди в очите ми, красотата на деня, истинската привързаност, силната обич, нямаше нужда от думи, очите ти казваха всичко, а ако те мълчаха, аз усещах думите през призмата на твоята душа...
За тази, която ме остави, там, в нищото, там, където има само тишина и болка, аз - ф ...

inferate

Проза » Рассказы

2008-05-15T20:42:42+03:00 1.7K 5

Розата и славеят 🇧🇬

"... Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, ...

Нел

Проза » Рассказы

2008-05-15T15:31:37+03:00 1.3K 3

Ромео и Жулиета в една дъждовна есен 🇧🇬

Ромео и Жулиета в една дъждовна есен
Любовка приседна да допише последните редове на писмото, чакащо я от няколко дни, върху горната полица на шкафа.
Когато привърши, въздъхна дълбоко, прочете го отново и отдолу дописа домашния си адрес. Облиза с език капачето на плика и го притисна с коравите си въ ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-05-15T09:45:58+03:00 1.2K 6

Първата дума на любовта е мълчанието 🇧🇬

Първата дума на любовта е мълчанието
....
Той жадно затърси нейния поглед. Искаше на всяка цена да го улови.
Думите не му достигаха, за да изкаже емоциите, които го владееха...
Тогава ...

Sara88

Проза » Рассказы

2008-05-15T00:06:49+03:00 1.4K 10

Комитата 🇧🇬

К О М И Т А Т А
Дядо Петър Щърбев се клатеше равномерно, с изкривен гръб върху самара на вече остаряващата бяла кобила.
Преди години, млада буйна и капризна, сега изпосталяла, но с все още красиво падаща, с леко сив оттенък, прилягаща и грива, приличаща на косите на запазена млада булка, стъпваше вс ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-05-14T12:25:30+03:00 1.2K 1

Раклата и славеят 🇧🇬

РАКЛАТА И СЛАВЕЯТ
Мразех да ходя на село. Колкото и пъти да отидех със семейството ми, винаги валеше дъжд. Такъв един ситен, мокрещ и ироничен: „Ето на - дойде и аз завалях. Стой си сега в къщата и се ядосвай!" На всичко отгоре и дъщеря ми (на 13г.), която едва бях убедил да дойде с нас, се цупеше в ...

Раш

Проза » Рассказы

2008-05-14T12:14:46+03:00 1.5K 1

Някой веднъж ми каза 🇧🇬

Някой веднъж ми каза, че светът бил малък. Живели сме били в един град. Дори някога сме били приятели. Близки приятели, ми каза, дори сме били женени. Това ми се стори илюзия, казах му аз, че това е лъжа. Но той отрече, дори сме имали щастлив брак. И две прекрасни деца, ми каза той, че сме имали. Жи ...

L00P7R00P

Проза » Рассказы

2008-05-14T09:35:03+03:00 1.5K 7

Химера 🇧🇬

За тези, които останаха до мен тогава, когато нямаше никой, само тишина и болка, непоносима болка. За тези, които ме оставиха тогава, когато най-много имах нужда от тях, за тази любов, която все така страни от мен, сякаш ми е чужда, не ме желае, нито ме допуска до себе си, за това дете и божество, к ...

inferate

Проза » Рассказы

2008-05-14T08:56:32+03:00 1.4K 1

Бедно дете 🇧🇬

Малко дете на пътя стои, протяга плахо ръка, поглежда с очите невинни… Да, невинни! Виновно ли е то?! Приближава се човек. Ще извади ли късмет? Да, ето! Пуска паричка в протегнатата ръчица. Детето - гологлаво и босо понечва да прегърне и целуне този благороден господин… но, уви, той се дърпа с погну ...

Сарафина

Проза » Рассказы

2008-05-13T11:16:39+03:00 1.3K 1

Разговор по мъжки 🇧🇬

Разговор по мъжки
- А, аз си имам въображение. За жени и трапези особено!
И двамата се разсмяха. Чукнаха чашите и замезиха от цацата.
- Имам едно пакетче пържени фъстъци в шкафа. Дали ще вървят с биричката? Да пробваме ли?
Лъчезар кимна. ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-05-13T04:54:42+03:00 2.3K 5

Плевел 🇧🇬

На Пешо
На една полянка в някакъв голям град расли само жълти цветя. Хората дори били нарекли полянката “Жълтата полянка” и тя била нещо като гордост на града. Хората много обичали като минават от там, да късат по някое цвете, за да го подарят на любимите си или пък просто да го закичат на дрехите и ...

The_Crimson_King

Проза » Рассказы

2008-05-13T03:47:05+03:00 1.2K 1 2

Здрач (1/2) 🇧🇬

Цял ден бродеше из горите в подножието на планината. Раната в рамото му пареше и пулсираше болезнено, около нея непрекъснато кръжаха мухи. В самата рана помръдваха личинки, хранещи се с живата плът.
Изпод краката му хрущяха счупени клонки и мъртви листа. Зайци пробягнаха на няколко пъти току пред кр ...

michael

Проза » Рассказы

2008-05-13T03:42:13+03:00 1.4K

Пуканки... 🇧🇬

Най-много от всичко обичам пуканки, а теб обичам повече...
Всяка вечер гледам филм, а с него ям и пуканки, няма по-хубаво нещо, мисля, че гледам филма заради пуканките, ако ги нямаше тях, едва ли щях да гледам толкова често филми.
Сякаш насладата, която носят те, осмисля целия филм, дори след края м ...

inferate

Проза » Рассказы

2008-05-12T10:48:57+03:00 1.7K 1

Ангел 🇧🇬

- Колко пъти да ти казвам, че го обичам! Мамо, просто не разбирам за какво ми говориш!?
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрза ...

РоРо

Проза » Рассказы

2008-05-11T23:04:22+03:00 1.7K 4

Зъбът 🇧🇬

Зъбът
- Мистър Паркър - каза сестрата.
- Аш.
- Влезте, моля.
Лявата му буза беше издута прекалено и докторът повдигна очилата си. ...

kokokamila

Проза » Рассказы

2008-05-11T21:29:04+03:00 1.2K 1

Под ореха 🇧🇬

Август си е Август, дори и в планината. Всяка надежда, за дори и леко захлаждане, умираше изпепелена под инквизиращото слънце, явно решено да не отпуска огнената си примка, докато не убие и последния представител на флората и фауната по тези географски ширини. На площада не можеше да се види човек в ...

Stivanoff

Проза » Рассказы

2008-05-11T19:37:49+03:00 1.3K 5

Спомен от детството 🇧🇬

Беше точно точно десет часа, когато телефонът неочаквано иззвъня.
Ало... - се чу женски глас в телефонната слушалка.
Добър ден! Търся Ема.
Разпознах гласа на приятелката ми Рени от детските години. Тя живееше в друг град, но понякога за празниците идваше на гости у близките си. Предложи ми да се вид ...

АлесевА

Проза » Рассказы

2008-05-11T19:25:03+03:00 1.7K 9

Историята на едно момиче 🇧🇬

Тя стоеше сама, в ъгъла на стаята, потънала в мисли и стари спомени. Нещо ставаше с нея и то не за първи път. От месеци се чувстваше някак си странно и не можеше да си обясни какво става. Всяка вечер очите й се изпълваха със сълзи, по-горещи и от въглени, сълзи, които изгаряха сърцето и душата й, и ...

I{}anka

Проза » Рассказы

2008-05-11T18:12:29+03:00 2K 5

Един пролетен ден в селото 🇧🇬

Отварям си очите от сън и виждам как слънцето плахо подава златните си ръце към мене. То не е мигнало, обикаляйки за едно денонощие цялата земя, сякаш сега се събужда и се прозява. Птиците, както винаги, преди и след изгрева никога не спират - безкрайните им мелодии кънтят в обятията на селото.
Близ ...

kameron

Проза » Рассказы

2008-05-11T16:21:52+03:00 3.5K 10

Миленка 🇧🇬

МИЛЕНКА
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-05-11T16:18:01+03:00 2.1K 2

Пастирът 🇧🇬

ПАСТИРЪТ
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...

kokokamila

Проза » Рассказы

2008-05-10T23:20:33+03:00 961 2

Вяра 🇧🇬

‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...

inferate

Проза » Рассказы

2008-05-10T10:45:05+03:00 1.8K 2

"Непознатият", по когото тъгувам 🇧🇬

"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...

stefitopz

Проза » Рассказы

2008-05-10T09:53:09+03:00 1.1K

Легендата 🇧🇬

Л Е Г Е Н Д А Т А
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-05-10T08:57:21+03:00 1.6K 7

Какво заглавие? 🇧🇬

“Искам да имам частичка от теб.”
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...

virginblack

Проза » Рассказы

2008-05-09T22:26:23+03:00 1.8K 7

Анна и белите гълъби 🇧🇬

Анна и белите гълъби
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...

klemenTINA

Проза » Рассказы

2008-05-09T07:13:42+03:00 1.3K 1

Страх ли те е да сбъднеш мечтата си? 🇧🇬

Синьото птиче и днес гледаше към простора, към полята. Това беше любимата му гледка, неговата мечта и най-силно опиянение. Както ние, хората, завиждаме на птиците, че могат да летят, така това птиче искаше да бъде човек и да пътува. Да, то можеше да лети, но не смееше. Странно, нали - птица да се ст ...

liliqta

Проза » Рассказы

2008-05-09T06:57:14+03:00 1.4K 2

Първобългаринът во лето 02 преди Христа 🇧🇬

ПЪРВОБЪЛГАРИНЪТ ВО ЛЕТО 02 ПРЕДИ ХРИСТА
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-05-08T08:44:26+03:00 1.2K 1