Литературные конкурсы и творческие состязания

Истината – премълчавана, интерпретирана, различна за всеки от нас... дължина на текста не по-голяма от две страници с шрифт Times New Roman, размер 12…
Нима истината може да се побере на две страници? Кое е истина? Чия е? Моя? Твоята?
Истина или лъжа? Лъжата е ясна – съзнателно изричаш невярно твърд ...

Стояха пред входа на операта хванати за ръце, гледаха се влюбено и не искаха да се разделят. Той – висок и едър, в Христова възраст, готов за генерални промени в живота си, тя – крехка и нежна като японска статуетка, студентка в горните курсове на медицината, с дълги спуснати до раменете кестеняви к ...

Мамо свята и прекрасна -
ти си радостта ми,
усмивките в сълзите ми...
И знай - не само веднъж си
ме родила, ...

Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил: ...

Животът на Нестор Зефиров бе еднообразен и гладък като глазурата на торта Сахер. Ставаше сутрин в шест, а вечер точно в десет денят му приключваше с Първа Програма. Първа Програма бе името на радиостанцията в Градец, собственост на приятеля на Нестор – Маркони Петров. Втора засега нямаше. Точно в се ...

Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага,
с които Бог дарява хората.
Мигел де Сервантес („Дон Кихот“)
Мисля си, дали наистина свободата трябва да се чака, като дар от Бога. Или само с чакане няма да я бъде. Ценна е, да. Някои са готови да жертват живота си за нея. Други не. Според Н. Островски, ...

Чудни камъчета бели,
в малка пещера се сврели,
и каквото влезе там,
вече не излиза знам.
Кифлички и шоколади, ...

Тази вечер баба Дана
слезе бясна от тавана.
Хвърли празната бутилка,
грабна дълга мотовилка
вика, кълне и пустосва ...

Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен ...

Във този свят на лудост и омраза,
на низки страсти, мерзост и печал
а вместо кръв във вените – зараза:
кой на кого, до грош, какво е дал…
Единствен ти, Приятелю, остана ...

От вятъра е може би, от вятъра, обръщащ чувства, мисли и понятия, объркващ всичкото с ехидния си смях, ведно взривяващ навици, устои, страх, в миг омитащ наслоеното в нощвите, засяващ семената за вълшебен хляб, разнищващ отвътре напълно душите… От вятъра… да, сигурно от вятъра понякога повдига се за ...

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...