Конкурсы

Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...

Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...

Когато във Лапландия настъпи час
и пощата им от писма прелива,
тогава Дядо Коледа със весел глас
поръчки за подаръци събира.
Припев: ...

Обожавам изгрева. По-точно неговото раждане. Прилича на фантазия изтичаща от пръстите на магьосница.
Седя си сутрин на терасата, отпивам кафето на глътки, а погледът ми е впит в тънката линия разделяща небето от планинските зъбери. Там първо тъмнината се пропуква, тъмносиньото бавно изсветлява и на ...

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важна оферта и проектодоговора към нея, и хоп – токът спира. Няма стационарни телефони, няма интернет, компютрите угасват безславно един по един след половин час заедно с батериите си. От енергото потвърж ...

„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...

Мишо котенце откри.
Малко, до елата скрито.
Коледа е. Сняг вали,
хапе вятърът сърдито.
Гледа плахо и мълчи, ...

- Моретооо-о-о! – извиках окрилена от гледката на дългата пясъчна ивица, а зад нея – синева, миеща брега и носеща ароматен солен въздух. Ех, това море – каква емоция беше тогава за мен – като сбъднала се мечта…
Няма да забравя това лято. Беше 1994. Навсякъде звучаха песни като „All That She Wants“ н ...

Щурчо, малкият щурец,
най-известният певец,
тази вечер във гората
ще изнася серенада
на любимата Щурана, ...

Съдбата ми ме води за носа.
Ехидно все за мнение ме пита,
пътеките не са, което са,
в тревите и цветята – тръни скрити.
Животът уж предлага ми сладкиш, ...

Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ръка, че ще се поти в сако и с вратовръзка, и че трепетно ще очаква да зърне човека, за когото бленуваше през последните седем месеца? Но ето, че този ден бе настъпил! И сега той - мъжкарят, който не ...

Искам да ти кажа, мамо,
вчера както си играх,
под едно дръвче голямо,
паяче в беда видях.
Малко птиче снежнобело, ...

Читателю, влезни през моя стих.
Душата ми от теб не се срамува.
Не си безгрешен ти. И аз греших...
Но някой трябва ли да е линчуван?
Да, знам – ако обида изрека, ...

Днес реших, Доброто да рисувам,
но не зная, как изглежда то...
Може би, по цели дни пътува,
всеки да докосне със добро?!
Мимето попитах, да ми каже, ...

ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...

Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама ...

На сина ми
Маса за двама
Шофирането в центъра на града винаги е неудобство. А в ден с киша и предколедна суматоха по улиците то си е живо изпитание за нервите на шофьорите. За мен обаче обикалянето на центъра с автомобил в дните преди празниците е наложително, с оглед на професията ми. Затова гледам ...

Българийо моя! Велика земя на герои.
Тринадесет века носиш своето име.
С Аспарухови, с кръв закалени устои,
в битки рязана,
оставаш до днес неделима. ...