Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
Звездите 🇧🇬
щом мракът покрие света;
когато съм влюбен ги гледам
а също и в самота.
Звездите са блян и надежда, ...
Нощ 🇧🇬
Ти обръщаш гръб и в отражението на огледалото,
виждам твоите топли, искрени очи.
Не ме виждаш, за теб съм мимолетна сянка.
Сънуваш ме, бленуваш ме. ...
Живот ли е това 🇧🇬
свито е сърцето,
плаче тихо моята душа.
Тягостни са дните,
будна е нощта — ...
Нов живот 🇧🇬
От стъпките ми в ада никнат рози...
По пътя си земен, когато минаваш
и тъпчеш пръстта със нозе,
недей до последния дъх да забравяш, ...
Следи от обич 🇧🇬
все за после пестяхме от тази любов.
А животът изтичаше тихичко, струнен,
и денят си отиваше – блед и суров.
Ако утре ни няма и всичко изчезне, ...
14+ Жълто 🇧🇬
16+ Падението- част 1 🇧🇬
Аз съм една от тях. Може би дори най-мощната. Най- зареждащата. Най- неустоимата. Неговата съкровена тайна. Неговият най-скъпоценен трофей.
Дясн ...
14+ Заветът на Краля - Глава 9: Пазителят на короната 🇧🇬
– Ще трябва да ти намерим нова глава – каза й той. – Преди заради теб да ...
Пръстите ти докосват белия клавиш.
Пианото изплаква в миг.
Седнала на коляното ти, не вярвам, че може да съществува толкова красив миг.
И че се случва на нас двамата... ...
В царството на еднооките 🇧🇬
ти войне достойни!
Днес ти се кланят
и верни, и неверни.
Зрелища без хляб ...
Миг 🇧🇬
Пръстите ти докосват белия клавиш.
Пианото изплаква в миг.
Седнала на коляното ти, не вярвам, че може да съществува толкова красив миг.
И че се случва на нас двамата... ...
тихо падаш върху мен и ме събуждаш пак.
В твоя поглед има свят, в който се разтварям,
като сняг, целунат от априлски вятър благ.
Твоят дъх е вятър, който ме прегръща, ...
Ето, как стоят нещата 🇧🇬
Възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение със сърце, нито ще добавят някое „целувки, пази се“. Вместо това ще ти се обадят и ще кажат: „Ела, да си вземете малко зимнина. Направих лютеница и чушчици.“ Или: „Изсуших тархана, елате да си вземете ...
Устрем след сто лета 🇧🇬
в очите ѝ гори магичен плам.
Посяхме във душите обич-зрънце,
но днес препускам в тъмнината сам.
Като вълна от мрак сред ниви златни, ...
Въгрям с вечността 🇧🇬
Над Дунава дим се издигаше сив,
градът бе в руини – покрусен и тих.
Към Влашка чужбина по пътя трънлив,
свищовци отнесоха вопъл горчив. ...
Къде са техните следи? 🇧🇬
събрала в мили спомени хляба на дедите.
От тях научих, че няма по-важно от идеята
винаги да обичаме и пазим живи следите...
С цяло гърло петелът се обади и полека ...
Спомен за селския хляб 🇧🇬
старият истински хляб.
Оня самун – жив и дъхав,
скътан в олющен долап,
печен във зидана фурна, ...
Старицата 🇧🇬
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...
Там, където време няма... 🇧🇬
да набера краставици и копър за таратор,
да взема сух чесън от щайгата под хамбара,
а слънцето да препича целия двор...
Върни ме там, където карам колело към реката ...
На село 🇧🇬
денят се отърсва от дрямка.
Пробужда от първи петли,
да се работи дорде е сянка.
Добитък, кокошки, петли, ...
,,Пътека към Ъглен'' 🇧🇬
където времето сече прекрасните скалисти арки,
където въздухът говори с вечността,
аз там израснах и природата разкри ми необятността .
Мирисът на утринна роса, ...
За българското село 🇧🇬
Кому са нужни днес овчари?
Аз зная, че не сме потребни
със наш'те хлопки и кошари.
Със наш'те ниви и градини, ...
Мое село 🇧🇬
>
> имах късмет в теб да порасна.
>
> Благодаря ти много за обичта, ...
Самотен дом 🇧🇬
и детска глъч навред е там кънтяла.
А в двора, след лехите цветни, Бог
дарявал хората със китка незабрава.
Живеели... и правили любов. ...
Какво мисли един градски интелигент за живота на село 🇧🇬
и ми е трудно да пиша за някогашното село (за съжаление)…
От мама знам, че животът там е бил доста труден
и ако някой твърди нещо друго, ще бъда учуден…
Баща ми също е роден и израснал на село, ...
В селската кръчма 🇧🇬
Калмукът задрямал е в някой ъгъл замрежен
от паяжини отколешни, от минали свади,
от песента на хармоника и на глас тих, плачевен.
Вън вали кротко пролетен дъжд и се смесва ...
На село 🇧🇬
до дръвника, извисил настръхнал гръбнак -
мъжага, вперил в пъна мътния си взор,
псува и блъска без мяра и такт...
Замахва високо - удар жесток, ...
Селските къщи 🇧🇬
ниски и спретнати, с тавани белосани,
с покриви като невестински гиздави кърпи
и с въженца опънати с дрехи опрани.
Тази земя е от тишината обсебена, ...
Коренът 🇧🇬
където още спи дядовият праг,
и вятърът разлиства стихове
от сандъка с пожълтелия капак.
Там баба месеше хляба на ръка, ...
През спомена 🇧🇬
Растение уханно цъфтеше...
И в утрин тиха и бавна,
Нея билка баба береше...
Таз утрин чиста и ясна, ...