Бързо беше:
влюбихме се,
и обичахме се бързо.
И детето ни порасна бързо.
Аз не знам кога, ...

Натрапчивите мисли надделяват,
не мога да ги спирам сам-сама.
Отнемат свободата ми – успяват…
досадно ми подхранват и страха.
,,Приятели” ме питат все за него – ...

Какъв е празник всеки знай -
денят е днес на Николай.
Риба ще се хапва смело
в нашето красиво село.
Щом вино и ракия има, ...

В окото ми попадна чуждо тяло.
Разтъках го и стана то по-зле.
Сълза пророних, нямах огледало
и да намигам непрестанно взех.
Блондинка млада срещу мен в метрото ...

Обелвах последните по-дребни картофчета, цопвах ги във водата при другите. Така де, не че икономията е майка на мизерията, но защо да ги изхвърлям, дребничките, като се сварят и после нарежат на парченца, стават чудна картофена салата с пресен зелен лук, зехтин, сол и малко чубрица, и с узо... е вър ...

Няма слънце! Няма сняг!
Сумрачно небе се въси!
Последен месец, 12-и знак,
с какво ли пак ще ни поръси?
След вихрения листопад ...

Текст: Яна Маринова
Музика: AI
Прости ми, че бях такава -
безпределно влюбена в теб.
Прости ми, че не успях да забравя ...

Текстът е мой, а песента е създадена от ИИ. Обичам готик- метъл балади, с женски вокал и може би за това, много ми допадна.
Ще дойда с бурята
Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
Ще дойда, до тебе тихо ще поседна, ...

Събуди я лек шум от оставяне на пакети. Отвори бавно очи. Съзря планина от покупки, които Алекс внасяше на порции. Памперси, специализирани млека, мокри бебешки кърпички, дрешки и одеялца, термометър, шишенца - всичко необходимо за оцеляването на мъничко бебе. Помисли си, че би бил прекрасен баща. М ...

Прелиствам с уморени пръсти дните.
Пропити с мисълта за него –
рицарят със броня от перо.
Пулсира бясно бягащото его.
Луната с мене уморено бди. ...

Що е тя? – за очите – попивателна,
за ушите –приспивателно.

Как да живее човек?
Не леко и не много трудно,
Но насла́дно и щастливо
Мисля аз – да живее
Може-трябва земния човек. ...

Сърцето ми не е желязно,
а и металът се громи.
Без отклик чувствата напразно
понякога тъжат сами,
но пак проблясват сред тъми. ...

Кубинско болеро, пиано

„Откровение 13 | В годините на киборгите“ е съвременно анти-пророчество — манифест на разпада, електронен шепот от утрешния ад. Машини с душа, но без съвест. Хора с тела, но без мисъл. Естетика на клеймото, думи срещу тишината на подчинението.
#Откровение13 #Totenkopf #КиборгитеИдат

Затворих вратата на стаята си, за да не влезе вътре студът на настъпващата зима.
Затворих очи, защото зимата се беше превърнала в ядрена, но аз никога не го разбрах.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Страшен разказ в две изречения“ и не спечели награда.

Глава пета
„Ще се огледаш в нечии очи
и ще си кажеш, че си само струна,
която нивга няма да звучи
в отблясъка на вчерашни лъчи, ...

Довършвам пасажа.
Предсмъртно отричам,
събрала куража
да спра да обичам.
Дописвам финала, ...

Мирише на барут!
И на смърт ми мирише..
Земята, задавена с кръв,
все по-трудно диша.
Тоя свят ли е луд? ...

Не се играе вече
на „Прескочѝ кобила!“
Но споменът за нея
не спира да окриля!
Не се играе вече ...

На Никулден Кума Лиса - с раничката на гърба - с Кумчо Вълчо се здрависа в заскрежената гора. Спря пред него и му рече:
- Абе, Вълчо, що така в тази декемврийска вечер ходиш гладен из снега? Искаш ли да хванем риба - едър сом или шаран? С теб, пред твоята колиба, да я пържа на тиган! Знам един голям ...

В съня ти тази нощ ще дойда аз.
По Хермес първо стих ще ти изпратя,
а после яхнал белият Пегас
ще полетя към теб през небесата.
Ти вярваш ли, любима, в чудесата - ...

Не казвам нищо вече от учтивост,
а маските? Напалих огън с тях.
Когато ми е криво – ми е криво,
щом весела съм – песен съм и смях.
Не знам какво са сън и мир, и леност, ...

Силното момче
(На моят племенник Григор)
Едно момче порасна сякаш изведнъж,
бе дете, младеж, а сега е млад мъж.
Върви по своя път с вяра и надежда, ...

ФЕРИБОТ
1.
Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема ...

Булгар-култ-култур-артикул
на демокрацията:
нон стоп бол
топ,
шок, ...

Недалеч от езеро Йелоустоун в планината, се бяха събрали хората от племето, за да чуят историята на техния стар събрат, който живееше вече близо 70 години. Той бе седнал вътре в една от типите край огъня. Това се бе случило, малко преди новите заселници да завладеят тамошната земя. Всички искаха да ...

.1.
Ако на лъжата краката са къси, на истината са дълги, то на глупостта, може би, са на шпагат.
2.
Трай, бабо, за хубост; дядо – за сила и младост; стринке – за престиж; вуйчо – за екскурзия в Париж…
И от цялата работа излиза, че сме най-силната, хубава, млада и успяла нация, разпръснала се по свет ...

Готова ли съм вече за промяна,
дали изхвърлих старите си рани?
Нали пораснах малко по-голяма,
с капка обич в прашните ми длани?
Останаха ли призраци във дрешника, ...

Тишина. Само тя те заобикаля. Дори светлината не може да послужи за ориентир, за който да се захванеш, пък макар и уклончиво. Все пак е зима - началото и краят на деня са най-близо помежду си.
Спомените пак се борят за надмощие в съзнанието ти. Само те са останали. Подобно на потъващ в забрава дикта ...

Липсваш ми
да ти кажа,
не защото не си до мен,
но няма да те лъжа,
липсваш ми, мамо ...

Слънцето вече се бе изкачило по билото на небето почти до върха му, но в гъстата странджанска гора продължаваше да е сумрачно. Преплетените гъсти разлистени корони на лъжниците не пропускаха слънчевите лъчи да се промушат между листата и да осветят подлесието.
В най-затънтените дебри кукувица отброя ...

Ако знаех къде ли се намираш сега,
бих пребродил аз смело не една планина.
Бих преплувал морето, бих изпил езера,
за да стигна до теб, но - някой ден, не сега.
Ти сега си далече, в своя приказен свят ...

Човекът с тика на окото си говореше сам и всички си мислеха, че е луд – беше в началото на ерата на слушалките.
Човекът с тика на двете очи си говореше сам и всички си мислеха, че говори по телефона – беше в края на ерата на слушалките.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Стр ...

Бъди любов необорима,
опиваща, една, всезрима.
Изящно следвай нежен зов
от светлината лъчеслов,
нашепващ "Моя си любима..." . ...

ДС агент с кодово име Тотенкопф не е съществувал никога. Това е име от германски мит. Мъртвешките глави? Не мога да бъда копие на имитацията.
Стъпките на отмъщението тропат по вратите на позора. Виолините свирят върху гроба на неутралитета. Поетите пият от виното на забравата – ни бяло, ни червено. ...

Глава четвърта
„Идилията винаги е измамна. Най-нормалното нещо на света е самообявяващата се за най-нормалното нещо на света ненормалност!“
Мигел Уртадо, „Убежището на блуждаещия безпочвеник“ - ноември 2133
Фаял, Азорски острови - сряда, 10 април 2103
„Неканена пристига любовта. ...

Тихи нощни улици:
стъпки отшумели -
жълти листи по паважа.
Аз вървя, запалвам си цигара -
къдравият дим обгръща ме, сияе: ...