„Недей да очакваш от Мен чудеса,
те свършиха вече под тез небеса!
Ако пиеш айрянче с мастичка през ден,
ще се чувстваш, навярно, сто на сто освежен.
Щом ти докривее, прави като Мен, ...

Мото:
Дай ми искрá! Да запалим живота!
Да гори, да се гърчи проклетата твар!
Така да достигнем върховната квота
на вечния, недосегаем пожар! ...

Отпивам за пореден път
от черното кафе на самотата.
Другите отдавна вече спят
тъй че си говоря с тишината.
Тя обича, явно, моите речи, ...

СЪНЯТ НА КАПЧУКА
Сякаш с тънко длето издълбани,
ситни бръчки пресичат челото ми.
Преживяват се обич и рани,
не е камък – но тежи ми животът. ...

СКРИТО ДОБРО
Днес стори ли скрито добро,
без да разкажеш на всички?
Доброто остава добро,
когато видели са птичките! ...

В пустите прозорци на сградите,
в скърцащите врати на метрото,
в кафявото, трепкащо в очите,
срещаме поглед в стъклото.
Самовлюбено ли е да виждам ...

Някой идва всяка нощ в съня ми.
Без лице, с усмихнати очи.
Преминава леко, като полъх,
и през цялото време мълчи.
Кой си ти? И защо ме тревожиш ...

Глупостта е единственото интелектуално убежище на човека, лишен от интелект.
Зъл ставаш от озлобление, не от лишение.
С тъп камък се забиват колци. С остър камък се реже.
Ако само веднъж си силен, завинаги си слаб.
Да долазиш до щастието е едно, да долетиш до него е друго. ...

Планината не крие тайни от онези,
които носят същия корен.
Тя просто чака своите да се завърнат у дома.
И така, натресох се в нещо, което яко започваше да намирисва. Не че ми беше скучно досега. Имах си вземане даване с куп шавливи половинки на разни богати и влиятелни хора. В смисъл, не ме разбирай ...

Отворих клетката за тишината
и птица литна, горък, сладък звън.
Ти си бреза до своя стол в тревата,
а аз съм връх от камък и от сън.
В отворената книга – скрито ято, ...

7. КУЧЕТО НА ИВАНГЕЛ
По стените на механата на хижа "Маматаситрака" имаше лавица със стари съдове и вещи, български народни носии, еленови рога, колело от каруца, пушка, стар часовник, сърпове и т.н. Сред тях се мъдреше Ивангеловия надпис върху картон:
В МИЗИЯ ЖИВЕЯТ БЪЛГАРИ – IV в.
Нашите герои дъл ...

Седим си с Гото пред павилиончето и се наливаме с топла бира. Продавачът отдавна си е отишъл, но ние предвидливо сме си взели по две питивца, както им вика Гото, и ни е добре, докато дремем край желязната маса. Само дето питивцата са позаврели на припека, защото около павилиончето няма ни дърво, ни ...

Качих текста на "Есенен пейзаж – вдъхновение"
в поетичен вариант, за да кача и музиката към него.
Повод за усмивка и поздрав за Мари. 🌷❤️
[Куплет 1]
Златото на есента не е само цвят, то е обещание. ...

Притихнал си вече!
Днес си ням наблюдател!
Светът крачи в други нива!
Имаш ли сили, да бъдеш
пак онзи мечтател, ...

На сутринта той ме оставя сама за не повече от десет минути. Чувам стъпките му да се отдалечават по коридора, после приглушения му глас от съседната стая. Вероятно прислужникът е донесъл кафето. Напълно ми е безразлично, всъщност. Решавам да остана в леглото, наслаждавайки се на краткото си уединени ...

Баба бърка за детето
сладко реване.
Вкусотия е, задето
пробваш го поне.
Реването още топло ...

Качих текста на "Есенен пейзаж – вдъхновение"
в поетичен вариант, за да кача и музиката към него.
Повод за усмивка и поздрав за Мари. 🌷❤️
[Куплет 1]
Златото на есента не е само цвят, то е обещание. ...

Качих текста на "Есенен пейзаж – вдъхновение"
в поетичен вариант, за да кача и музиката към него.
Повод за усмивка и поздрав за Мари. 🌷❤️
[Куплет 1]
Златото на есента не е само цвят, то е обещание. ...

Откакто купих тази котка, животът ми се промени. Изчезна спокойствието. Изчезна доверието.
Вчера, например, обикалях дълго щандовете на супермаркета – прияде ми се колбас. Разнообразие – огромно: пресни, сурово-сушени, сухи, от всякакви меса, готови, полуготови; но трябва да се внимава за съдържание ...

Поиграх с мечтите си –
малки, пъстри,
сапунени балончета –
красиви, с цветовете на дъгата.
Светят ярко ...

Виждам те на дъното
на всяка моя чаша.
Като призрак в тъмното
аз от теб се плаша.
Все от тебе бягам, ...

В началото не е имало нищо.
Ни Бог. Ни време. Ни име.
Само безмълвие
толкова древно,
че дори вечността ...

Под… червеното знаме родени
и закърмени с лой от Москва,
прогресивните крепостни селяни
ни говорят, лъжа след лъжа!
По поръчка на Кремъл приказват, ...

Не искам нито лев от чуждата ви драма,
не ща да плащам с нерви за фалшивия ви глас.
За егото ви болно, за вечната измама –
ресурс и скъпо време няма да изгубя аз.
Вие, нарциси с корони от евтина позлата, ...

„Ще дойде, мисля, нежно, може би,
моментът, в който кожата ми няма да гори.
Но аз съм мъж и обещавам да не моля.“ (Велинов)
Ще дойде нощ и в звездното поле
ще пламнат ярко хиляди светулки. ...

Отново съм тук – на брега.
Да тръгна ли
по една от пътеките
на моите мисли,
за да дойда ...

Нов адрес, нов парфюм и нови дрехи,
нов успех, триумф и суета,
Чужд адрес, чужд парфюм и чужди дрехи,
чужди длани, рамене, уста.
Но сърцето дало е обет ...

Приемливо е само онова, което не е отнето.
Всички знаят, че правото е изкуство на справедливостта. А когато няма справедливост, какво изкуство създава правото?
Обяснявали са ми как, кога, защо е възникнала държавата. Според мен тя е възникнала понеже. И само това я оправдава.
Лошо е да остаряваш. Ос ...

Обичам тъмните ти тайни,
божествено и зло море!
Отвъд пределите безкрайни
ще можеш ли да побереш
на бреговете ми покоя ...

В кулата от карти е самотна.
И гласът ѝ тръгна си. Уви.
Сянката – уж вярна доживотно,
даже тя след нея не върви.
В зима си живее снеговита, ...

Тротоарите още са топли,
нищо, че вече са пусти,
облечени в оранжев килим.
От терасите диша ароматът
на гозби, приготвени ...

Ето и "Абсент и пясъчен часовник" има
своята мелодия и трябва да кажа, че това
даде на текста ми нов хоризонт. Благодарение
на Jackie151 (Антоанета Иванова) стихотворението ми видя нов свят,
защото Тони създава не светове, тя създава вселени. ...

Сънят ми с твоя сън се среща - ето -
далеч от всяка суета безбожна
сме ти и аз. Отвъд тъга тревожна
ликува благото над битието.
Сърцата ни ведно ще са Сърцето ...

Не е нужно да знаеш
какво ще се случи после.
Никой не знае.
Достатъчно е
да останеш още малко ...

Разрошени от вятъра косите
Приличат на прекършени слова.
И дъжд се стича по брезите
Наричайки ме - огнена жена.
И тръгвам по пътека в небето скрита ...

Някъде в себе си още съм малка
и сякаш в предишни животи живея.
Пазя си още невинната сянка.
С нея си кърпя крилата в неделя.
Куклите още са в детската стая. ...

Осъждат човека. Измислят причина
да го омърсят. Та нали да Мнозина!
В душата кристална без милост изхвърлят
омраза и ярост, и злоба, и завист.
Мнозината плюят, кривят се, обмислят ...

Не чакай следващото ми крушение
отекнало в сенките на време турбулентно.
Чрез загуби, падения и трудности
животът ме калява с воля перманентно.
Не се предадох! Днес съм още тук! ...